НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ – 1969 ГОДИНА – ХИМИЯ – ОД ХАСЕЛ

Од Хасел (Odd Hassel)

17 май 1897 г. – 5 май 1981 г.

Нобелова награда за химия (заедно с Дерек Бартън)

(За приноса му в развитието на конформационната концепция и нейното приложение в химията.)

Норвежкият химик Од Хасел е роден в Осло в семейството на гинеколога Ернест Хасел и Матилда (Клавенес) Хасел. Като завършва в Осло средно училище, Хасел учи химия, математика и физика в университета в Осло, който завършва през 1920 г.

След една година пътешествие по Франция и Италия, обичайна практика по това време за студентите, Хасел продължава изследванията си в Мюнхенския университет, а след това се мести в Берлинския университет, водещ център на изследванията в областта на физиката и химията. Преди да започне там своите проучвания, той работи за малко в Института по физическа химия и електрохимия „Кайзер Вилхелм“ в Берлин.

В института Хасел усвоява новия метод за рентгеноструктурен анализ. Този метод, приложен за първи път от английските физици У. Х. Брег и У. Л. Брег, дава възможност на изследователите с помощта на въздействието на сноп рентгенови лъчи върху чист кристал от изследваното вещество да определят пространствената (тримерната) структура на молекулите. Известна част от рентгеновите лъчи се отклонява, или дифрагира, с участието на електроните на веществото, и резултатите, които се регистрират върху фотографска плака, могат да бъдат използвани за определяне на атомната структура на веществото. По препоръка на Фриц Габер, директор на Берлинския институт по физическа химия и електрохимия, Хасел получава стипендия „Рокфелер“, още когато е студент в Берлинския университет.

След като е удостоен през 1924 г. в Берлинския университет с докторска степен, Хасел става през 1925 г. преподавател в университета в Осло, а през следващата година – асистент-професор по физическа химия и електрохимия. През 1934 г. е назначен за ръководител на новосъздадения факултет по физическа химия към същия университет.

През 1930 г. Хасел започва да търси подходи към определяне на пространствената структура на молекулите. По това време молекулите се класифицират по техния състав или по тяхната конфигурация. Знанието да структурата на молекулите би могло да хвърли светлина върху химическото поведение на съединенията и върху природата на химическите реакции.

Хасел проявява интерес към молекулите на органичните съединения и по-специално към структурата на циклохексана. Циклохексанът е съединение със затворена верига, или пръстен, състоящ се от шест атома въглерод, свързани с дванадесет атома въглерод. Структурата на циклохексана е подобна на структурите на много други важни органични молекули, включително на стероидите и повечето въглехидрати. С помощта на рентгеноструктурния анализ Хасел потвърждава данните от по-предишни изследвания, доказващи, че шестчленният въглероден пръстен, какъвто е и на циклохексана, може да има структури, обикновено наричани конфигурации „вана“ и „кресло“.

През 1938 г., като разбира ограничените възможности на рентгеноструктурния анализ, Хасел започва да прилага нови методики, като например електронната дифракция. Той открива, че дори когато циклохексанът е химически неактивен, неговите молекули преминават от състояние „вана“ в състояние „кресло“ и обратно със скорост до милиони пъти в секундата, при каето конфигурацията „кресло“, както предполага Хасел, стои енергетично по-високо. Като определя как формата на циклохексана зависи от разположението на неговите атоми, Хасел получава възможността да предскаже химическите му свойства. Неговите изследвания са изключително важни, защото циклохексанът е изходно вещество при синтеза на много органични съединения.

Като продължава в началото на 40-те години изследванията си с циклохексана, Хасел успява да обобщи редица свои изводи. Но с началото на Втората световна война той отказва да публикува в немски научни списания и неговите изследвания остават в основни линии неизвестни за химиците от Западна Европа и Америка. По време на окупацията на Норвегия от Германия университетът в Осло е затворен и Хасел заедно с други патриоти е арестуван от нацистите и е хвърлен в затвора.

След войната Хасел продължава своята работа, свързана с молекулярните конфигурации. През 50-те години той започва да изследва физическата структура на съединенията при пренасяне на заряда.

В крайна сметка Хасел извежда закон, обясняващ геометрията на определени видове съединения при пренасяне на заряда. По-късно английският химик Дерек Бартън, използвайки резултатите на Хасел с циклохексана, обобщава законите, разпростирайки ги върху структурата и поведението на широк ареал органични молекули. Макар че през 1964 г. напуска официално университета в Осло, Хасел продължава няколко години и след това да се занимава с научна дейност.

Спокоен, извънредно затворен човек, Хасел не познава лично повечето си колеги по научна работа, рядко присъства на на международни научни конференции. Женен е. Умира малко преди да стане на 84 години.

Освен с Нобелова награда Хасел е удостоен с награда на Норвежкото химическо дружество (1964 г.) и с медала Гунерус на Норвежката кралска академия на науките (1064). Той е почетен член на Норвежкото химическо дружество и на Британското химическо дружество, а също така е член на Норвежката, Нидерландската и Шведската кралска академия на науките. През 1967 година по молба на много известни учени от цял свят в чест на Хасел в университета в Осло са учредени ежегодни четения. Норвежкото правителство удостоява учения с рицарския орден „Св. Олаф“.

Превод от руски: Павел Б. Николов