ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ
ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
Зад гърба на художниците по време на Възраждането винаги стоял някой покровител. И най-често не един. Меценати били крале, банкери, папи и граждани.
По какво се различава човекът на изкуството от занаятчията? Занаятчията при всички обстоятелства прави добре и качествено това, на което се е научил и което му помага да изхрани себе си и семейството си. За човека на изкуството, а още повече за гения, никой не отменя мъките на творчеството, лутанията, стремежа към съвършенство и във връзка с това – безкрайните преработки и неспазването на сроковете. Затова меценатът най-напред не е този, който осигурява на художника поръчки, а този, който му дава възможност да съществува през периодите, когато го напуска музата. И ако меценатът и художникът се намерят – възникват шедьоври, които остават за векове.
ИЗКУСТВОТО ПРЕЗ ЕПОХАТА НА РЕНЕСАНСА. МЕДИЧИТЕ
Когато стане дума за Възраждането, или Ренесанса, веднага се сещаме за Италия, която за сравнително кратък по историческите мерки период дава на света рекорден брой великолепни художници.
Това до голяма степен става благодарение на богатото и влиятелно семейство Медичи, много членове на което са „заразени с вируса“ на меценатството.
Първият от династията, който достигнал до властови върхове, бил Козимо Медичи Старши (1389−1464) - потомствен банкер, наследник на огромно състояние, получил в училището на манастира Санта Мария дел анджели прекрасно образование, където учил чужди езици, математика и философия. Това му позволило не само да властва мъдро и да се разпорежда със семейните активи, но и да се отнася философски към полетите и паденията, които не били малко в живота му. Козимо Медичи лежал в затвора, бил изгнаник, даже го осъдили на смърт, но не го екзекутирали, като едновременно с това се стремял към властта и се борел за нейното постигане.
Когато станал управник, Козимо Медичи започнал да привлича във Флоренция художници, скулптури и архитекти. Той им осигурявал поръчки, организирал художествени училища и основал Платоновата академия. Благодарните флорентинци го нарекли „Баща на отечеството“ и надписът „Pater Patriae“ е изсечен като римска титла на надгробния му паметник. Внукът му Лоренцо продължил и преумножил делото на дядо си, за което получил не по-малко почетното име Великолепния. По негово време Флоренция се превърнала в ателие, в европейското изкуство се върнал античният дух на свободата, а неговият съвременник, художник, архитект и първи в света изкуствовед, Джорджо Вазари измислил името на върналата се Античност – Възраждане, или Ренесанс.
Династията дала на света четирима папи, Мария и Катерина Медичи станали френски кралици, сред Медичите имало управници, меценати и злодеи, но всички по един или друг начин покровителствали изкуството и науката.
ВЪЗРАЖДАНЕ НА АНТИЧНАТА КУЛТУРА
През Средните векове художниците били принудени да творят строго в рамките на църковните канони и когато в Европа се появило отново търсене на идеалите на Античността, в Италия всички били готови за това. Меценатите, сред които не са само Медичите, направили много, за да могат живописците, скулптурите и архитектите да рисуват картини, да ваят статуи и да издигат дворци, без да ги е грижа с какво ще си купят бои, мрамор или строителни материали. През този период се появили безпрецедентно много великолепни художници, но сред тях изпъкват трима титани на Възраждането: Микеланджело Буонароти, Рафаело Санти и Леоналдо да Винчи, чиито имена в наше време се знаят даже от хора, които са много далече от изкуството.
Микеланджело е роден през 1485 година в съвсем не богато дворянско семейство. Майка му починала рано. Бащата дал момчето за отглеждане в друго семейство. Главата на това семейство бил каменоделец и Микеланджело се научил да работи с длетото, преди да започне да чете и пише. Когато тръгнал на училище, и там от всички занимания предпочитал рисуването. В края на краищата попаднал в художествено училище, покровителствано от Лоренцо Великолепния. Лоренцо, който търсел таланти по цяла Италия, не можел да подмине бъдещия гений. Микеланджело започнал да живее в двора му с пълна издръжка и постъпил в Платоновата академия. Общуването с най-значимите хора на своето време изпълнило творчеството му с философски смисъл, а изпълнението на много изгодни поръчки, които му помагал да получи или заплащал Лоренцо, позволявало на скулптора да усъвършенства своето майсторство.
След смъртта на Лоренцо Великолепния Микеланджело, който станал опитен скулптор, работел в различни градове: Болоня, Рим и Флоренция, но навсякъде му било трудно или дори невъзможно да се справи без помощта на спонсори или меценати. Мраморът и транспортирането му стрували скъпо. В Рим го покровителствал кардинал Риарио, който му купувал мрамор, и богатият банкер Якопо Гали, който му поръчвал скулптури и го подкрепял по всякакъв начин.
С годините майсторството и славата на Микеланджело само нараствали. Херцог Козимо го викал да работи отново във Флоренция, кралят на Франция внесъл пари на негово име в римска банка, при условие че майсторът се съгласи да изпълнява негови поръчки, а турският султан канел художника в Истанбул, предлагайки му да изпрати за него цял ескорт.
Рафаело Санти, който се родил в семейството на художник през 1483 година, не станал веднага великия Рафаело. Първи уроци по живопис той получил в дома на баща си, а след това търсел с години неповторимия си стил, изучавайки включително изобразителния маниер на своите съвременници, Микеланджело и Леонардо, и постигнал успех. Особено много поръчки получавал за изобразяване на Мадони. Но истинската слава го споходила, когато отишъл в Рим и станал любим художник на папа Юлий II, който го наричал „нашият любим син“. В резултат от този съюз Рафаело създал във Ватикана множество монументални фрески, сред които и „Атинската школа“. Когато Лъв Х сменил Юлий II Рафаело не само останал първи художник на Ватикана, но и поръчките му нараснали. Летописецът на Възраждането Вазари пише, че по времето на Лъв Х Рафаел започнал да живее „не като художник, а като принц“. Когато забогатял, живописецът започнал също да помята на своите събратя по четка.
Не един покровител имал и Леонардо да Винчи (1452−1519), който бил еталон за човек на Възраждането. На гроба му е написано „велик художник, инженер и архитект“. Той най-много от всички се нуждаел от меценати. Изпълвало го такова количество от замисли, засягащи най-различни сфери, че можел да ги осъществи само с помощта на покровители. Още повече че той можел да се възпламени и след известно време да изстине към поредната си работа и да не я завърши. За щастие имало хора, които ценели неговия гений, макар че отношенията с него не били безоблачни.
Първи бил политикът Чезаре Борджия, валански и романьолски херцог. Той поканил при себе си Леонардо и го назначил за свой главен инженер. След това Да Винчи постъпил на служба при херцог Сфорца като организатор на празници. Лудовико Сфорца му давал за това не много голяма заплата, почти не обръщал внимание на изобретенията на Леонардо, но затова път по това време художникът успял да нарисува „Тайната вечеря“ и много други платна.
По различно време и в различна степен сред покровителите на Леонардо били Николо Макиавели и Шарл д’Амбуз, управляващ Милано от името на френския крал Луи XII. Наследникът на Луи крал Франсоа поканил Да Винчи да отиде във Франция, като му предложил официалното звание първи кралски художник, инженер и архитект с годишна рента хиляда екю. С милостта на френския крал Леонардо получил най-сетне „свободата да мечтае, мисли и твори“.
МЕЦЕНАТСТВОТО – ЗАРАЗИТЕЛЕН ПРИМЕР
Италианският Ренесанс не започнал да влияе веднага върху развитието на цялото европейско изкуство. Готиката не отстъпвала дълго своите позиции, но постепенно нейните бастиони започнали да падат един след друг и в различни страни започнали да се появяват творящи в нова насока художници, които също се нуждаели от меценати и покровители. И ги намирали.
Един от най-известните художници на Северния Ренесанс бил Албрехт Дюрер, роден през 1471 година в Нюрнберг. Той пътешествал много, за да научи тайните на изкуството. Веднъж, като се върнал от Италия, Дюрер написал в едно от своите писма: „Там [във Венеция] аз съм господар, докато у дома съм само паразит“. В Германия към художника дълго време се отнасяли като към занаятчия. Известен е спорът на Дюрер с един от клиентите му, франкфурткски търговец, който бил недоволен от отлагането на времето за изпълнение на поръчката. Художникът се опитал да обясни, че създаването на една картина изисква много повече време от производството на един занаятчийски продукт. Поръчителят останал доволен от резултата, но получените пари едва стигнали за покриване на разходите за материали.
Албрехт Дюрер се стараел да постигне материално благополучие, занимавайки се със създаване и продажба на гравюри. От 1512 година покровител на художника станал Максимилиан I. Дюрер работел по негови поръчки. Финансови трудности не позволили на императора да се разплати навреме и той искал да освободи художника от данъци. Но градският съвет на Нюрнберг бил против това. Тогава на Дюрер била определена пенсия от 100 гулдена годишно и му била дадена грамота, която защитавала гравюрите му от копиране.
След смъртта на покровителя му Нюрнбергския съвет лишил Дюрер от пенсията и той тръгнал на пътешествие из Нидерландия, по време на което се запознал с Карл V. В Антверпен той се оказал желан гост и местният магистрат, надявайки се да задържи художника в града, му предложил годишна заплата от 300 гулдена, безвъзмездна къща, подкрепа и плащане на всичките му данъци, а Карл V утвърдил това.
В Нидерландия ренесансовото изкуство се утвърждавало по-бавно отколкото в Италия, но придобило по-демократичен характер. Художниците тръгнали по свой път, нидерландските майстори се интересували не само от духовния, но и от обикновения живот на човека. В портретите, пейзажите, натюрмортите и картините с жанрови сцени се проявила любовта на художниците към детайлите и към конкретността на изображението. След като в Европа започва да се развива стативната живопис, а сюжетите на картините станали по-светски, поръчители станали не само знатните хора, но и богатите граждани, стремящи се да украсят домовете си и поддържащи по такъв начин художниците.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.