ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 14. АПОСТОЛ ПАВЕЛ И НЕГОВИТЕ ВРАГОВЕ – АПОСТОЛ ПАВЕЛ И СИМОН ВЛЪХВАТА

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ; ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС; ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ; ГРЕШНИЦИТЕ И ПРАВЕДНИЦИТЕ; ПУСТИНЯТА; ЧУДЕСАТА; ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ

ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА

НЯКОЛКО ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСА; ИЗГОДНАТА КОНЦЕСИЯ; ПЪРВОСВЕЩЕНИКЪТ И НЕГОВИЯТ БИЗНЕС; ТЪРГОВЦИ ИЛИ ХАНАНЕЙЦИ?; ЕРУСАЛИМСКИЯТ ХРАМ; КЕСАРЕВОТО КЕСАРЮ; ПОНТИЙ ПИЛАТ; ЗАЩО ИСУС Е АРЕСТУВАН ИЗВЪН ГРАДА?; ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ. АРЕСТЪТ .

ГЛАВА 11. СЪДЪТ НАД ИСУС

СЪБРАНИЕТО НА СИНЕДРИОНА; СЪДЪТ НА СИНЕДРИОНА; В КАКВО СИНЕДРИОНЪТ ОБВИНИЛ ИСУС?; СЪБЛАЗНЯВАНЕ НА ХОРАТА; ЗАЩО ИСУС НЕ БИЛ УБИТ С КАМЪНИ?; СЪДЪТ НА ПИЛАТ; ИСУС БАР АВВА; СИЛОАМСКАТА КУЛА; ПРИСЪДАТА И ЕКЗЕКУЦИЯТА; ИСУС И РАЗБОЙНИЦИТЕ

ГЛАВА 12. ЗА КАКВО СА ПРЕСЛЕДВАЛИ ХРИСТИЯНИТЕ

ФАЛШИВИТЕ ДОКУМЕНТИ; ИСТИНСКИТЕ РЕСКРИПТИ НА ИМПЕРАТОРИТЕ. КОГА ЗА ПЪРВИ ПЪТ СЕ ПОЯВИЛА ДУМАТА „ХРИСТИЯНИН“; ИМПЕРАТОРСКИТЕ РЕСКРИПТИ; ТЕРТУЛИАН И ПОРФИРИЙ; АПОКАЛИПСИСИТЕ; ОТКРОВЕНИЕ НА ЙОАН БОГОСЛОВ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА ИСАЯ; АПОКАЛИПСИСЪТ ОТ ИЛИЯ; ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ОЧИТЕ НА УЧАСТВАЩИТЕ В НЕЯ, ЕПИЦИКЛИ И „ХРИСТИЯНСКИ ДОБАВКИ“, ДРУГИ РАЗНОВИДНОСТИ НА ХРИСТИЯНИТЕ

ГЛАВА 13. ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ

ГЛАВА 14. АПОСТОЛ ПАВЕЛ И НЕГОВИТЕ ВРАГОВЕ

ГЛАВНИЯТ ГЕРОЙ, АПОСТОЛ ПАВЕЛ И ЕРЕТИЦИТЕ

ГЛАВА 14. АПОСТОЛ ПАВЕЛ И НЕГОВИТЕ ВРАГОВЕ

АПОСТОЛ ПАВЕЛ И СИМОН ВЛЪХВАТА

Симон Влъхвата е напълно реално историческо лице, което се споменава, между другото, от Йосиф Флавий, когато разказва за брака на прокуратора Феликс с Друзила, богата и влиятелна сестра на Ирод Агрипа.

Ние вече споменахме за този скандален матримониален съюз. Феликс, бивш прокуратор на Юдея от 52 до 58 г., бил типичен пример за безумната кадрова политика на император Нерон. Неговият брат бил фаворит на Нерон, мразеният от римския елит освободен роб Палас, и Феликс не бил по-добър от брат си. Като всеки временно назначен Феликс искал да конвертира временния си длъжностен успех в нещо по-перманентно. Бракът с приказно богатата юдейска принцеса при тези условия бил много разумна стратегия.

Проблемът бил в това, че Друзила изповядвала юдаизъм и не можела да се омъжи за необрязан римлянин. (Освен това тя била омъжена, но в сравнение със Закона това не означавало нищо.) Затова Феликс, според Йосиф, изпратил при нея някой си Симон, юдей, по произход от остров Кипър, който се представял за гоес, и той започнал да я уговаря „да напусне мъжа си и да се омъжи за Феликс“ [1]. Йосиф Флавий не съобщава какви аргументи е използвал Симон, но е известно, че те се увенчали с успех: Друзила се омъжила за изпратения в Юдея екссанкюлот, като го направила по такъв начин щастлив и богат.

Симон Влъхвата се споменава и в „Деянията на апостолите“. Там се разказва как Симон Влъхвата, „като видял, че с полагането на ръцете на апостолите се дава Светият Дух“ (Деяния, 8:18), донесъл на евангелист Филип пари и ги предложил за „тази власт, така че на когото положи ръце, да приема Светия Дух!“ (Деяния, 8:19). Симон, разбира се, получил суров отказ. И именно заради тази осъдителна постъпка на Симон продажбата на църковни длъжности била наречена „симония“.

При това – и това е важно – в „Деянията на апостолите“ Симон Влъхвата е наречен християнин. Той не е езичник, не идолопоклонник, не е мошеник. Той „се кръсти и не се отделяше от Филип (Деяния, 8:13). Симон вярва в Христос, но не така, както трябва. Той е еретик. Ириней Лионски и Евсевий Кесарийски твърдят, че ереста в църквата е започнала именно от Симон Влъхвата.

В другите раннохристиянски съчинения на Симон Влъхвата е отделено много повече място, отколкото в „Деянията на апостолите“. Едно от тези съчинения са „Деянията на Петър“. Те са написани в Мала Азия – вероятно в Антиохия – през втората половина на II век. Главна тяхна тема са магическите действия на апостол Петър и Симон Влъхвата.

„Деянията на Петър“ започват с малък, но важен, както ще видим, епизод.

В този епизод вярващите идват в дома на апостол Петър, за да излекуват своите болни. Както вече казахме, ранните християни в общи линии постоянно вършели чудеса. Именно фантастичното могъщество на апостолите на Исус, праведници и светци, било главното доказателство за истинността на тяхното учение. Но като отишли в дома на Петър, молителите видели там дъщеря му, скована от паралич. Във връзка с това един от молителите изразил съмнение: точно Петър ли притежава заявеното всемогъщество и ако е така, защо може да излекува своето дете.

Отговаряйки на това, Петър нарежда в името на Господ парализираната му дъщеря да стане и да проходи. Тя става и върви, а след това по заповед на Петър ляга отново на своето място.

Петър обяснява, че за неговата дъщеря е по-добре да остане парализирана, защото имал видение, че ако е здрава, ще съблазнява с красотата си мъжете.

Той разказва историята как един богат човек на име Птоломей искал да овладее дъщеря му. За да предотврати това, Петър се помолил и дъщеря му се парализирала. А Птоломей, заради нечестивото си желание, ослепял. Ослепелият Птоломей повярвал в Господ и, умирайки, завещал на дъщерята на Петър парче земя. Тази земя Петър продал, а парите раздал на бедните [2].

Така фактът, че дъщерята на апостол Петър е парализирана, изобщо не противоречи на неговата необятна магическа власт. Напротив – той я потвърждава.

Това кратко встъпление предхожда историята със Симон Влъхвата. Петър научава, че в град Рим се е появил някой си Симон Влъхвата. Симон Влъхвата нарича себе си последовател на Исус и върши чудеса с името на Христос, но ангел Господен открива на Петър, че в действителност Симон Влъхвата получава своята сила от Сатаната [3]. В други апокрифи се казва, че Симон Влъхвата се представял за възкръсналия Христос.

Петър познава добре Симон. Той вече го е прогонил от Ерусалим, защото Симон Влъхвата само се наричал християнин, а в действителност бил мошеник, крадец и оформен аферист. В Ерусалим Симон окрал с помощта на вълшебство една богата вдовица, която го смятала за апостол. За щастие на вдовицата, ангел Господен разказал на Петър за това печално събитие и съучастниците на Симон били заловени с ограбеното. Симон избягал, а вдовицата станала истинска християнка и дала парите си на Петър [4].

Като чул, че мошеникът и аферистът Симон Влъхвата, прогонен от Юдея, не само не се е изгубил, а се е върнал към старите си навици вече в столицата на империята, Петър потеглил на път и отишъл в Рим. Там най-напред влязъл в синагогата.

Християните в синагогата (това е важна подробност) разказват на Петър за аферите на Симон Влъхвата. Те се оплакват, че някой си сенатор Марцел винаги давал пари на християните и им помагал. Сега обаче, вместо на истинските християни, които вярват правилно, той дава всичко на Симон, който вярва не така, както трябва [5].

Правилно вярващите християни молят Петър и им помогне и да изобличи Симон Влъхвата.

Апостол Петър се отправил към дома на сенатора Марцел. Като видял куче пазач на верига, той го надарил с човешки глас и го накарал да доложи на Симон за него [6].

Като видял това нагледно доказателство за способностите на Петър да върши чудеса, сенаторът Марцел излиза навън, сяда в краката на Петър и иска от него прошка за това, че се е поддал на ереста [7].

За всеки случай Петър предявява на сенатора нови акредитивни писма във вид на чудеса. Той заставя статуята на императора, натрошена на двора, да се събере и да стане отново цяла. След това оживява една сушена херинга. Пуска я в басейна, тя оживява и започва да плува, махайки весело с опашка. Накрая Петър извършва трето чудо. Вместо да отиде сам да спори със Симон, изпраща при него една жена със седеммесечен младенец, чрез чиито уста, както е известно, говори истината.

В богословския спор младенецът надделява лесно над еретика Симон и му заповядва да се махне от Рим „до настъпването на шабата“ [8].

Говорещото куче, оживялата херинга, възстановената статуя и проповядващият младенец доказват несъмнено на всеки слушател на „Деянията“ че Петър е апостол, а Симон Влъхвата – измамник и син на дявола.

Но римската публика не е такава и се нуждае от други доказателства. Затова префектът на Рим Агрипа урежда на форума магическо състезание между Симон Влъхвата и Петър.

По време на състезанието Симон Влъхвата убива с една дума слугата на префекта. Петър по чудодеен начин възкресява слугата [9].

В хода на второто състезание донасят на форума мъртвец. С помощта на вълшебство Симон Влъхвата го заставя да отвори очи и да кима с глава. Изуменият префект възкликва, че това е истинско чудо, но апостол Петър веднага посочва грешката му: трупът изобщо не е оживял, а само върти очи и глава, което не е същото. След това Петър възкресява мъртвеца [10].

Благодарната майка на бившия покойник дава на Петър две хиляди златни монети, а покойникът – четири хиляди [11], а една благородна матрона, която повярвала в Христос – десет хиляди [12].

На Симон Влъхвата, мошеник и аферист, тези пари, естествено, не му дава мира и той не се успокоява, продължава да върши все така чудеса, отнемайки на апостол Петър клиенти и дарения. Тогава настъпва третият, решителният етап от съревнованията.

Симон Влъхвата обещава да полети над Рим и наистина, в определения ден, за възторг на римската тълпа, излита над форума. Но апостол Павел възнася молитва към Господ – Симон Влъхвата пада от високото, размазва се и умира [13].

Последният епизод от „Деянията на Петър“ разглежда мъченическата смърт на апостола. Работата е в това, че след като апостол Петър победил Симон Влъхвата, огромен брой римляни, а най-вече римлянки, повярвали в Христос. Като повярвали, те започнали да отказват на мъжете си плътска близост, както подобавало в предверието на Края на света.

Това положение не удовлетворявало мъжката половина от римския елит и префектът на Рим Агрипа, възмутен от внезапно избухналото в любовницата му целомъдрие, екзекутирал Петър, като го разпънал, по молба на Петър, с главата надолу [14].

Историята за състезанието на апостол Петър със Симон Влъхвата била много популярна до Средните векове и съществува в много варианти. В един от тях например арбитър на състезанието е император Нерон, който след неуспешния полет на Симон Влъхвата наредил да екзекутират апостолите Петър и Павел, които предизвикали неговото падане.

Ако си представим, че тази легенда има историческа основа, излиза, че по времето на апостол Петър е съществувал някакъв страшен еретик, който проповядвал уж от името на Исус и се отъждествявал с Христос, но в действителност бил син на Сатаната.

Петър изгонил този еретик от Юдея и го последвал в Рим. И въпреки че Петър победил в Рим еретика, това довело до смъртта на Петър.

Кой е този Син на Сатаната, архиеретик и лъжечудотворец, който се наричал Исус Христос, и защо не знаем нищо повече за него?

Фердинанд Кристиан Баур, немски протестантски теолог и основател на Тюбингенската школа, втори след Реймарус основоположник на библейската критика, предположил, че познаваме Симон Влъхвата много добре, но под друго име.

Това е апостол Павел.

БЕЛЕЖКИ

1. Иосиф Флавий. Иудейские древности, 20, 7, 2.

2. The Acts of Peter, 1, 1 (Berlin Coptic Codex), в: Robert F. Stoops. The Acts of Peter, Polebridge Press, 2012.

3. The Acts of Peter, 2, 5, 4.

4. Пак там, 2, 17.

5. Пак там, 2, 8.

6. Пак там, 2, 9.

7. Пак там, 2, 10, 2.

8. Пак там, 2, 15, 14.

9. Пак там, 2, 26, 7.

10. Пак там, 2, 28, 66.

11. Пак там, 2, 29, 9.

12. Пак там, 3, 1, 5.

13. Пак там, 3, 3.

14. Пак там, 3, 8, 12.

(Следва)