„УВАЖАЕМИ ДРУГАРИ“ НА АНДРЕЙ КОНЧАЛОВСКИЙ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Филмът разказва за събитията в Новочеркаск през юни 1962 година, когато е открита стрелба срещу работническа демонстрация.

СТРЕЛБАТА СРЕЩУ РАБОТНИЦИТЕ В НОВОЧЕРКАСТ

На 1 юни 1962 година работниците от Новочеркаския локомотивен завод започнали стачка. Причина бил резкият скок на цените на месото и млечните продукти (почти три пъти), повишаването на работната норма в завода и намаляването на заплатите. Пред хората, които половината от доходите си давали за наем на жилище, при което жилище в бараки, се изправил очевидният въпрос – как и с какво да живеят по-нататък?

В Нвочеркаския локомотивен завод, където условията на труд били много тежки, текучеството на кадри било крайно високо. В завода вземали всеки, включително и излезли от затвора криминални престъпници, а също така реабилитирани политически затворници.

Сутринта на 1 юни работниците блокирали железопътната магистрала, която свързвала юга на страната с центъра. По-специално бил спрян пътническия влак Ростов на Дон – Саратов. На локомотива написали: „Хрушчов – на месо!“

Демонстрация (кадър от филма на Кончаловский)

Към работниците от завода се присъединили граждани и жители на съседните села. Към средата на деня броят на стачкуващите достигнал 5 хиляди души. Някои от тях били пияни и провокирали хулигански прояви: трошели прозорци, хвърляли бутилки, предизвиквали сбивания.

За изясняване на обстоятелствата и усмиряването на „другарите“ била сформирана правителствена комисия, която пристигнала в Новочеркаск заедно със сътрудници на КГБ. В града били вкарани танкове и армия, отначало невъоръжена с бойни патрони.

На следващия ден стачкуващите излезли на централния площад, където очаквали да се изкажат членове на московската комисия. Но никой не повел разговор с работниците. Вместо това по хората бил открит огън. Загинали 26 души, около сто души били ранени, седем от инициаторите на безпорядъка били осъдени на разстрел.

Информацията за събитията от 1-2 юни 1962 година била засекретена до 1990 година. През 1996 година всички осъдени били реабилитирани. Никой от виновниците за стрелбата не е наказан.

“УВАЖАЕМИ ДРУГАРИ"

Филмът на Андрей Кончаловский, представен на 77-мия Венециански кинофестивал, разказва за събитията в Новочеркаск чрез личната драма на члена на градския комитет на партията Людмила Сьомина. Преминала през войната и твърдо вярваща в идеологията на режима, тя е принудена да изпита върху себе си кошмара от тиранията на властта. Бащата на Людмила, от казаците, се отнася доста скептично към комунистите и напомня на Людмила за Гладомора и ужасите на Гражданската война. Дъщерята на героинята, 18-годишната Светлана, която работи в завода, също вярва в партията и нейното ръководство, но като представител на поколението от времето на „размразяването“ смята, че съветските граждани имат права и свободи, че армията не може да тръгне срещу работниците, че на ХХ конгрес Хрушчов е отворил очите на хората за ужасите на сталинския режим и че през 60-те години няма място за страх.

По време на стачката Людмила е принудена да прекарва времето си основно по събрания, очаквайки решението на висшите ръководители. Отначало героинята поддържа мисълта, че подстрекателите и бунтовниците трябва да бъдат наказани безжалостно, според цялата строгост на закона. Мнението на Людмила се променя, когато разбира, че дъщеря ѝ не се е върнала от стачката. Ужасът от загубата на единствената дъщеря и съзнанието, че властта е готова да разстрелва мирни невъоръжени хора, парализира главната героиня. Как да живее по-нататък? В какво да вярва? Къде са ориентирите?

Андрей Кончаловский: „Исках да заснема филм за поколението на моите родители, тези, които са преминали през Втората световна с убеждението, че да умреш за Родината, за Сталин – е чест, и с безусловната вяра в комунизма. Исках да реконструирам събитията в Новочеркаск и да покажа епохата, през която историята разкрива непреодолимия разрив между комунистическите идеали и трагедията на фактите. Този филм е данък уважение към чистотата на това поколение, към неговите жертви и трагедии, които то преживява, виждайки краха на своите митове и предадените свои идеали“.