ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА 14. АПОСТОЛ ПАВЕЛ И НЕГОВИТЕ ВРАГОВЕ – АПОСТОЛ ПАВЕЛ И ЕРЕТИЦИТЕ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ; ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС; ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ; ГРЕШНИЦИТЕ И ПРАВЕДНИЦИТЕ; ПУСТИНЯТА; ЧУДЕСАТА; ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ

ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА

НЯКОЛКО ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСА; ИЗГОДНАТА КОНЦЕСИЯ; ПЪРВОСВЕЩЕНИКЪТ И НЕГОВИЯТ БИЗНЕС; ТЪРГОВЦИ ИЛИ ХАНАНЕЙЦИ?; ЕРУСАЛИМСКИЯТ ХРАМ; КЕСАРЕВОТО КЕСАРЮ; ПОНТИЙ ПИЛАТ; ЗАЩО ИСУС Е АРЕСТУВАН ИЗВЪН ГРАДА?; ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ. АРЕСТЪТ .

ГЛАВА 11. СЪДЪТ НАД ИСУС

СЪБРАНИЕТО НА СИНЕДРИОНА; СЪДЪТ НА СИНЕДРИОНА; В КАКВО СИНЕДРИОНЪТ ОБВИНИЛ ИСУС?; СЪБЛАЗНЯВАНЕ НА ХОРАТА; ЗАЩО ИСУС НЕ БИЛ УБИТ С КАМЪНИ?; СЪДЪТ НА ПИЛАТ; ИСУС БАР АВВА; СИЛОАМСКАТА КУЛА; ПРИСЪДАТА И ЕКЗЕКУЦИЯТА; ИСУС И РАЗБОЙНИЦИТЕ

ГЛАВА 12. ЗА КАКВО СА ПРЕСЛЕДВАЛИ ХРИСТИЯНИТЕ

ФАЛШИВИТЕ ДОКУМЕНТИ; ИСТИНСКИТЕ РЕСКРИПТИ НА ИМПЕРАТОРИТЕ. КОГА ЗА ПЪРВИ ПЪТ СЕ ПОЯВИЛА ДУМАТА „ХРИСТИЯНИН“; ИМПЕРАТОРСКИТЕ РЕСКРИПТИ; ТЕРТУЛИАН И ПОРФИРИЙ; АПОКАЛИПСИСИТЕ; ОТКРОВЕНИЕ НА ЙОАН БОГОСЛОВ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА ИСАЯ; АПОКАЛИПСИСЪТ ОТ ИЛИЯ; ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ОЧИТЕ НА УЧАСТВАЩИТЕ В НЕЯ, ЕПИЦИКЛИ И „ХРИСТИЯНСКИ ДОБАВКИ“, ДРУГИ РАЗНОВИДНОСТИ НА ХРИСТИЯНИТЕ

ГЛАВА 13. ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ

ГЛАВА 14. АПОСТОЛ ПАВЕЛ И НЕГОВИТЕ ВРАГОВЕ

ГЛАВНИЯТ ГЕРОЙ

ГЛАВА 14. АПОСТОЛ ПАВЕЛ И НЕГОВИТЕ ВРАГОВЕ

АПОСТОЛ ПАВЕЛ И ЕРЕТИЦИТЕ

В идиличната картина на триумфа на Павел има обаче един проблем. Буквално навсякъде, където отивал със своята проповед, апостол Павел се срещал с еретици, „лъжебратя“ (Галатяни, 2:4), „които ви призоват чрез Христовата благодат, и се насочвате към друго благовестие“ (Галатяни, 1:7).

Някакви негодници и подлеци, ходещи в покръстените от Павел общини, преобръщали нещата по свой начин и подтиквали покръстените от Павел добри християни да спазват юдейския закон – иначе казано, да се обрязват, да ядат кашерна храна и да спазват съботата.

Това противоречало коренно на главното послание на Павел, че спасението се постига с вяра в Христос, а не със спазване на Мойсеевия закон. За тези еретици Павел не жалел най-страховитите си думи. „Ако някой ви проповядва благовестие, различно от това, което приехте, проклет да бъде!“ (Галатяни, 1:9).

Но кои са тези еретици и лъжеучители, служители на Сатаната, които „се маскират като слуги на праведността (2 Коринтяни, 11:15) и ревнуват (ζηλοũσιν) (Галатяни, 1:17) учениците на Павел?

„Посланието до галатяните“ на апостол Павел не оставя съмнение за техните личности.

Това са апостол Яков, брат на Исус и апостол Петър. Иначе казано, тези хора, които познавали Исус не от думите на Светия дух, а го знаели в плът още от Галилея и са можели, малко или много, да си изяснят неговите възгледи по този въпрос при личните им разговори.

Да погледнем отново „Деянията на апостолите“.

Според автора на „Деянията“, веднага след своето покръстване Павел отишъл в Ерусалим.

Но ние знаем съвсем точно, че това е лъжа, и го знаем именно от посланието на Павел до галатяните. В него Павел честно обяснява, че веднага след покръстването си не е отишъл в Ерусалим. „Аз не се допитах до плът и кръв, нито пък отидох в Ерусалим, за да се срещна с тези, които бяха станали апостоли преди мен. Вместо това, веднага заминах за Арабия, а после се върнах в Дамаск“ (Галатяни, 1:16–17).

Според „Деянията на апостолите“ след второто идване на Павел в Ерусалим се провело общо събрание, на което се обсъждал именно този основополагащ въпрос: трябва ли езичниците, повярвали в Исус, да спазват юдейския закон.

Но и това е лъжа. Според думите на Павел, не е имало никакво събрание. „Три години по-късно отидох в Ерусалим, за да се запозная с Кифа (Петър, тоест Камък, на арамейски – бел. П. Н.), и останах при него само петнадесет дни. Но освен Яков, Господния брат, никакви други апостоли не видях“ (Галатяни, 1:18–19).

Накрая, според „Деянията“, на споменатото по-горе събрание било решено, че езичниците не трябва да спазват закона, а е достатъчно да не ядат това, което е предназначено за жертва, като инициатор на решението бил апостол Петър, който и преди делял хляб с неевреи.

И това отново е лъжа – Петър не само не е благославял Павел за нарушаване на юдейския закон, а напротив, като отишъл в Антиохия при покръстените от Павел езичници, отказал публично да дели хляб с тях, поради което между двамата настъпил грандиозен теологичен сблъсък.

„Но когато Кифа дойде в Антиохия, аз открито му се противопоставих, защото грешеше. Преди да пристигнат няколко души, изпратени от Яков, Петър се хранеше заедно с езичниците, но когато тези хора се появиха, той се отдръпна и отдели, защото се страхуваше от онези, които принадлежаха към групата на обрязаните“ (Галатяни, 2:11–12).

Авторът на „Деянията на апостолите“ лъже и то съвсем умишлено. Лъже за един от най-важните разколи в историята на християнството. Елинизираният евреин и римски гражданин Павел не проповядвал реалния Исус Назорей, а преведения на гръцки език Христос.

Павел смятал, че за спасението е достатъчна вярата в Христос, а този, който мисли, че за спасението трябва да се спазва юдейския закон, е еретик. „Защото ако праведността (δικαιοσύνη) се постига чрез закона, Христос е умрял напразно!“ (Галатяни, 2:21).

Апостолите, които са виждали живия Исус, категорично не били съгласни. За тях праведността (централно понятие за Кумран) идвала именно чрез закона. „Нито една йота, нито една точка от закона няма да премине“ – учел Исус (Матей, 5:18).

За тях препоръката на Павел „яжте всяко месо, което се продава на пазара“ (1 Коринтяни, 10:25) била същинска анатема, клопка на Велиал, драконова отрова и яйце на усойница [1]. Основа на праведността за тях, както в „Дамаския документ“, била необходимостта „да се отделя нечистото от чистото“ [2]. За тях било ясно като бял ден, че всички „презиращи заповедите и уставите подлежат на възмездие като нечестивци, когато Бог потърси сметка на земята“ [3].

Версията на Павел като цяло победила: християните не спазват съботата и ядат некашерна храна. Но в онези времена това било много силно твърдение: че всички апостоли, които са виждали Исус жив, които са яли и пили с него, го разбират неправилно, а истината знае само Павел, който поговорил с него по пътя за Дамаск.

Но даже спорът за закона бил само върхът на айсберга. Между първоначалните последователи на Исус и последователите на Павел, като между меншевиките и болшевиките, което ще видим по-долу, имало още по-фундаментални различия.

И за да говорим за тези различия, трябва да погледнем една не по-малко важна фигура от апостол Павел, за да разберем развитието на ранното християнство.

Това е фигурата на Симон Влъхвата.

БЕЛЕЖКИ

1. Трябва да отбележим, че ранната църква не изпълнявала тази препоръка на Павел. Християните не спазвали кашрута, но отказвали да ядат жертвено месо, с други думи – всяко месо, което се продавало на езическия пазар. След края на езическите жертвоприношения този проблем престанал да съществува за тях.

2. Damascus Document, 8, 14, в: R. H. Charles, ed., The Apocrypha and Pseudepigrapha of the Old Testament in English, vol. 2: Pseudepigrapha, Oxford: Clarendon Press, 1913, p. 799–834.

3. The Damascus Document, 9, B, 2.

(Следва)