НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ – 1968 ГОДИНА – МИР – РЬОНЕ КАСЕН

Рьоне Касен (René Cassin)

5 октября 1887 г. – 20 февраля 1976 г.

Нобелова награда за мир

(Председател на Европейски съд по правата на човека.)

Френският юрист Рьоне Самюел Касен е роден в Байон, той е едно от двете деца в семейството на търговеца Анри Касен (евреин по произход) и Габриел Дебора Драйфус. Касен учи в лицей (Ница) и университет (Екс ан Прованс), където получава степен по хуманитаристика, а след това по юридически науки през 1908 г. Завършва образованието си в Парижкия университет, където се занимава с право, икономика и политически науки, а през 1914 г. получава степента доктор. След кратка адвокатска практика в Париж Касен, когато започва Първата световна война, е призован в армията и става пехотен офицер. През 1916 г. е ранен тежко в корема, но благодарение на това, че майка му, която служи в болницата, настоява за незабавна операция, Касен оживява. Болките в корема обаче го мъчат цял живот. След края на войната Касен преподава международно право в Лил, а след това в Париж. По-късно представлява Франция в Обществото на народите и на няколко женевски конференции по въпросите на разоръжаването през 1924...1938 г.

Фронтовият опит заставя Касен да се замисли за участта на инвалидите, вдовиците и сираците. Той създава и оглавява Федералния съюз на асоциациите на инвалидите и на възрастните ветерани от войната, става също така вицепрезидент на Националния съвет за защита. През 1921 г. Касен организира конференции на ветераните от войната в Италия, Германия, Чехословакия, Полша и Австрия. Чрез Международната трудова организация той се опитва безуспешно да обедини ветераните от различни страни в подкрепа на конференцията по разоръжаването през 1932 г.

През юни 1940 г. германските войски нахлуват във Франция. Сред известните граждани Касен е един от първите, които се присъединяват към правителството на Франция в изгнание, създадено в Лондон от генерал Шарл дьо Гол. Касен е назначен за секретар на Съвета за отбрана и отговаря за военните действия. По-късно заема поста на комисар по правните въпроси и народното образование.

След освобождението на Франция през 1944 г. Касен става вицепрезидент на Държавния съвет и член на Конституционния съвет, който разглежда френските закони по отношение на съответствието им с конституцията. През 1945 г. оглавява Националното училище по въпросите на управлението.

Касен е избран също така за делегат на Комисията по правата на човека, чието създаване е предвидено от устава на ООН във връзка със зверствата по време на световната война. Председател на комисията е Елеонор Рузвелт, а вицепредседател – Касен. В задачата на комисията влиза подготовката на Всеобща декларация за правата на човека, към която може да се присъедини всяка страна. Е. Рузвелт постоянно подчертава, че декларацията е написана именно от Касен.

Подготовката на декларацията не се оказва лесна работа, защото документът трябва да се съобразява с различните религиозни традиции, с политическите възгледи, законите и икономическите системи на страните, които членуват в ООН. Първото заседание на комисията е през януари 1947 г. На следващата година проектът на Касен е представен за разглеждане от Генералната асамблея. След два месеца, 97 заседания и 1200 гласувания по предлагани поправки, Декларацията е приета на 10 декември 1948 г. От 1950 година насам този ден се отбелязва като Ден на човешките права.

Без да е закон, декларацията, състояща се от преамбюл и тридесет члена, трябва да установи „общото равнище на достиженията за всички народи и всички нации“. Сред провъзгласените от нея принципи са правото на живот и лична безопасност, равенство пред закона, свобода на съвестта, религията, словото и събранията, правото на труд, равна компенсация за равен труд, правото на почивка, правото на образование. След 1948 г. много страни включват съответните членове в своите конституции.

През 1966 г. декларацията е облечена във формата на договор и е приета от Генералната асамблея на ООН. По това време Касен е председател на Комисията за правата на човека. Той предлага два нови члена – за гражданските и политическите права и за правата в областта на икономиката и културата, които подсилват значението на документа. Но било ясно, че много държави нямат намерение да се ангажират в тази насока.

Правата на човека и мирът остават основна грижа на Касен през следващите години. Той е сред основателите на Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО), чийто устав е утвърден през 1845 г.; от тогава до 1952 г. Касен е делегат на Франция в ЮНЕСКО. Често се случва да критикува политиката на ЮНЕСКО, ако преследва не хуманитарни, а политически цели. През 1950-960 г. Касен е член на Международния съд в Хага, а през 1965-1968 г. е председател на Европейския съд по правата на човека.

Дълги години Касен ръководи Международния институт за правата на човека в Страсбург и си сътрудничи си с Американския еврейски комитет. Участва в кампании за правата на евреите, известно време е президент на Еврейския алианс във Франция.

Касен се жени на 29 март 1917 г. за Симон Изомар, която умира през 1969 г. Намирайки се след сърдечен пристъп в болница през ноември 1975 г. той обявява за женитбата си с Гислен Брю. Умира в Париж след една година. Малко преди смъртта си е удостоен с Големия кръст на Ордена на Почетния легион.

Превод от руски: Павел Б. Николов