ВЕЛИКАТА ХИМИЧНА РЕВОЛЮЦИЯ ПРЕЗ XIX ВЕК

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

След промишлената революция идва още една – химичната. Появили се десетки нови производства, а синтезът на сложни съединения се превърнал в обичайно явление.

В края на XVIII век известният френски учен Антоан Лавоазие публикувал знаменития учебник „Начален курс по химия“ и сметнал, че революционните промени в новата наука са завършили. Никой не можел да си представи, че в най-скоро време на мястото на дребното занаятчийско производство и малките лаборатории, където спокойно правели своите опити маститите академици, ще дойдат гигантски комбинати, в които мензурите, колбите и горелките ще отстъпят място на огромни съоръжения за химичен синтез в промишлени мащаби.

Първите химични предприятия се появили още през XVIII век. Отначало във Великобритания, а след това във Франция и Германия. В тях за нуждите на металургията при ужасяващи условия се произвеждала сярна киселина. С развитието на текстилната и стъкларската промишленост нараснало рязко търсенето на сода. И скоро се появили фабрики за сода. Водачеството в химичния отрасъл доста дълго време принадлежало на англичаните. Което не е удивително, защото по това време Великобритания била наричана „ковачница на света“.

Именно в Британия били синтезирани първите багрила (мовеин) и пластмаси (паркезит). Като че ли никой не би могъл да конкурира сериозно англичаните.

Химична лаборатория през XIX век

Но в средата на XIX век ситуацията се променила. Бързото развитие на германската промишленост и нарасналото търсене на продукти на химическото производство довели до това, че се появили десетки специализирани фабрики. Важна дата станала 1865 година. В германското градче Лудвигсхафен било основано предприятие за производство на багрила (анилин) и сода. Така се родила компанията BASF (Badische Anilin- & Soda-Fabrik), превърнала се през ХХ век в най-големия на света химически концерн.

Идеята за по-пълноценното използване на въглищния катран принадлежала на собственика на мини Фридрих Енгелхорн. При това основателят на бъдещия гигант още от първите дни обръщал сериозно внимание на научните изследвания. Производството на сода и анилин носело добър доход, но трябвало да се гледа в бъдещето. За експериментите, свързани със създаването на перспективни багрила, собствениците не жалели средства. И скоро в лабораториите на BASF започнали да работят водещи учени-химици.

За сравнително кратко време химиците от Лудвигсхафен успели да постигнат впечатляващи резултати. Като начало те успели да синтезират багрила, които не просто можели да заменят веществата от растителен произход, но и позволявали да се намали цената на продукцията няколко пъти. Оттам нататък тъканите, боядисани в яркочервени цветове и индиго, станали много по-достъпни. Милиони жени със скромни средства получили възможността да парадират с тоалети, които по-рано можели да си позволят само много богатите.

Фабриката на BASF в Лудвигсхафен

Със започването на Първата световна война фабриката била поставена под особен контрол. Вместо индиго започнало производство на багрила със защитен цвят.

Работата на научно-изследователския отдел на BASF кипяла. От 1877 до 1888 година в Германия били регистрирани 60 патента, резултат от изследванията на BASF. През 1997 година в Лудвигсхафен имало вече 18 лаборатории и започнало строителството на главна лаборатория. Компанията не се ограничила със създаването и производството на багрила. В началото на ХХ век BASF започва първите си научно-изследователски проекти за синтез на амоняк, което позволява да пусне по-късно промишлено производство на минерални торове. А през 1929 година със синтеза на стирола започнала епохата на пластмасите, после и на синтетичните влакна, без които днес вече е трудно да си представим нашето всекидневие.