ЛЕНИ РИФЕНЩАЛ: ПРЕДИ И СЛЕД ТРЕТИЯ РАЙХ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

“Личният режисьор на Хитлер“ Лени Рифенщал започва своята кариера като танцьорка. След войната обикаля цяла Африка и се занимава с подводни снимки.

Лени Рифенщал учи в Берлинското училище за изкуства, увлича се страстно от живопис, музика, балет и танци. Под ръководството на бившата петербургска балерина Евгения Едуардова тя се занимава с класически балет и става най-добрата ѝ ученичка. Като вижда нейния танцувален талант, италианският композитор Бузони пише специално за Лени валс, който по-късно се превръща в неин коронен номер. Рифенщал става бързо успешна танцьорка, изявява се в състава на балетни трупи и като солова изпълнителка, но сякаш я преследвала зла съдба – три пъти къса сухожилия, връщайки се отново и отново към своето увлечение, но в краен случай ѝ се налага да се прости с мечтата за танцувална кариера.

След това започват изяви и грандиозни успехи на театралните сцени в Цюрих, Мюнхен, Прага и Берлин. В киното се появява като танцуваща актриса (филмът „Свещената планина“), снима се много в „планинските филми“ на Адолф Фанк (действието им се развива в планините) и изпълнява самостоятелно сложните номера.

Афиш на филма „Синята светлина“

Своя режисьорски дебют в киното Рифенщал прави през 1932 година, като снима мистическо-романтичния филм „Синята светлина“. В него тя играе главната роля и впечатлява за първи път Хитлер. По-късно Рифенщал ще напише в своите спомени: „Със „Синята светлина“ аз, все едно предчувствайки, разказах своята по-нататъшна съдба: Юнта, странна девойка, която живее в планината в света на мечтите, преследвана и отхвърлена, загива, защото идеалите ѝ рухват – във филма техен символ е искрящият планински кристал. До началото на лятото на 1932 година аз също живеех в света на мечтите“. За филма си Рифенщал получава Сребърен медал на фестивала във Венеция, той се увенчава с невероятен зрителски успех и цяла година не слиза от екраните на Париж и Лондон. След като филмът излиза, Рифенщал има парични разногласия със съавтора на сценария, евреина Бела Балаш. За да защити своите интереси, тя се обръща за подкрепа към гаулайтера на Франкония и към редактора на антисемитския вестник „Щурмовак“ Юлиус Щрайхер.

През февруари 1932 година Рифенщал слуша реч на фюрера в Берлинския Дворец на спорта. Тя пише на Хитлер възторжено писмо, в което се възхищава от ораторския му талант. През май месец двамата се срещат. След това заедно с приятеля на Гьоринг и легендарен ас от Луфтвафе Ернст Удет участва в снимките на филма „SOS айсберг“.

Лени Рифенщал и Хенрих Химлер по време на снимките на „Триумф на волята“, Нюрнберг 1934 година

След това Рифенщал се запознава със семейната двойка Гьобелс, а през 1933 година снима филм за нюрнбергския конгрес на НСГРП по искане на министъра на пропагандата. Премиерата на филма „Триумф на волята“, наречен „образец на фашистката естетика“, е на 28 март 1935 година. Той е лична поръчка на Хитлер, посветен е на конгреса на партията и на речта на лидера в Нюрнберг, където специално за снимките е построен огромен стадион.

Филмът е сниман от двадесет и петима професионални оператори. Като режисьор Рифенщал експериментира много: измисля специална система от асансьори за подвижните снимки от различни гледни точки и поставя операторите на ролкови кънки. Абсолютно новаторство е, че за първи път в документалното кино се използват панорамни снимки и постановъчни кадри. Вече много по-късно питат Рифенщал дали се гордее със своя филм, на което тя отговаря много емоционално: „Дали се гордея ли? Какво говорите, съжалявам, че го снимах: ако знаех какво ще ми донесе, никога не бих се заела с него“.

Лени Рифенщал по време на снимките на филма „Олимпия“, август 1936 година

През 1935 година министерството на пропагандата поръчва на Рифенщал филм за Олимпийските игри в Берлин. Тя се съгласява и го нарича „Олимпия“, по аналогия с историческата родина на спортните състезания. Този филм ще бъде наречен „химн на съвършенството на човешкото тяло“, за снимките му Лени измисля катапултиране на кинокамерите, слага ги в дирижабли и въздушни балони заради един или друг план.

В действителност филмът е снет в рамките на хитлеровата кампания за пропагандиране на здравия начин на живот, физкултурата и спорта. Рифенщал монтира „Олимпия“ две години и твърди, че я интересувала изключително работата над филма, а не контекста, в който възнамерявали да го поставят. Филмът предизвиква възхищението на Ингмар Бергман и Салвадор Дали, а през 1956 година е включен в десетката на най-добрите филми на света. „Олимпия“ не е просто репортаж, а възвеличаване на всеки герой, възвеличаване на времето, отражение на идеята на Ницше за свръхчовека. Известно е, че след премиерата на „Олимпия“ Сталин изпраща на Рифенщал поздравително писмо – толкова бил развълнуван от античния стил, имперския дух и свръхчовешкия патос на филма.

След „Олимпия“ филмографията на Рифенщал е пълна с нереализирани проекти и множество други неприятности. Екранизацията на трагедията на Хенрих фон Клайст „Пентезилея“ се проваля в началото на Втората световна война. Като вижда зверствата на нацистите в едно от полските села, Рифенщал се отказва от длъжността „партиен режисьор“. Подкрепата за нея е прекратена моментално. Брат ѝ Хайнц е изпратен на Източния фронт, където загива.

Гьобелс и Лени Рифенщал, 1937 година

Рифенщал преминава няколко пъти през процедурата за денацификация, настанена е в психиатрична клиника, където я „лекуват“ с електрошок. Входът към „голямото кино“ е затворен за нея. Тя има множество идеи, но не може да получи финансиране. Норвегия и Швеция ѝ предлагат да снима документален филм за Олимпийските игри, но Рифенщал след дълги размисли се отказва от тези проекти. „Никога не съм опровергавала факта, че попаднах под влиянието на личността на Хитлер. Но това, че прекалено късно разпознах в него демоничното, е несъмнено вина или заслепение“ – казва Рифенщал.

Лени Рифенщал сред военни в Полша, септември 1939 година

Като не намира вдъхновение и подкрепа в Европа, Рифенщал решава да замине през 1956 година за „черния континент“. Колкото и да е парадоксално, „личният режисьор на Хитлер“ е приет добре в Африка. Рифенщал снима в Кения, а в Судан даже ѝ дават гражданство. Снимките ѝ за живота на африканските племена са публикувани в престижните издания „Stern“, „The Sunday Times“, „Paris Match“, „L'Europeo“, „Newsweek“, “The Sun“.

След фоторепортажите на Рифенщал от нубийските племена започват да се интересуват не само журналистите, но и антрополозите и историците. Удивително е, но някои критици виждат във фотоснимките на Рифенщал израз на „фашистка естетика“. В статията си „Магическият фашизъм“ Сюзан Зонтаг пише: „Макар че нуба не са арийци, техният портрет, създаден от Лени Рифенщал, възражда някои значителни теми от нацистката идеология: противопоставянето на чистия и нечистия, на неподкупния и продажния, на физическия и духовния, на светлия и тъмния“.

През 1974 година на Малдивите, когато е на 71 години, Рифенщал се гмурка за първи път в Индийския океан с акваланг и камера за подводни снимки. През последните три десетилетия от своя живот тя прави повече от две хиляди гмуркания. Така започва нов етап в творчество на Рифенщал – снимки на подводния свят. Резултат от дългогодишната ѝ работа стават албумите „Кораловите градини“ и „Чудото под водата“, а също така документалния филм „Кораловият рай“. През август 1987 година излизат спомените на Рифенщал, които са издадени на тринадесет езика. В Америка и Япония те се превръщат в бестселъри. На 8 септември 2003 година (две седмици след 101-вия си рожден ден) Лени Рифенщал умира в дома си в градчето Пьокинг на Щарнбергското езеро.