ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ
ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
“И, ето, Аз ще докарам на земята потоп от вода, за да изтребя под небето всяка твар, която има в себе си жизнено дихание; всичко що се намира на земята ще измре. Но с тебе ще поставя завета Си; и ще влезеш в ковчега ти, синовете ти, жена ти и снахите ти с тебе...“ Така в Стария завет започнала епическата история на Ной – праведник, избран от бога да построи огромен кораб и да спаси всички живи същества. Но митът за големия потоп, който унищожава грешниците, не бил изобретение на древните юдеи.
Шумерската цивилизация с право се смята за една от най-загадъчните в световната история. В продължение на няколко хиляди години градовете Лагаш, Ур, Урук (имената им са стотици) били икономически и културни центрове между Тигър и Ефрат. Пронизана от система от оросителни канали, долината на реките била житница за многобройно население.
Зимните месеци се съпровождали от обилни дъждове и излизане на реките от бреговете им. За това свидетелстват названията на десетия (декември-януари) и единадесетия (януари-февруари) месец от вавилонския календар – „наводнение“ и „порив на вятъра“. Селскостопанските цикли играели огромна роля в живота на шумерското общество. Но думата „потоп“ можела да се използва не само по отношение на природни катаклизми. Така например древните шумерски текстове наричат „потоп“ наказанието на Нарам Суен, цар от акадската династия, син на Саргон Древния. Богът на въздуха и бурите Енлил изпратил на владетеля на страната наказание за неговата несправедливост. Наказанието имало множество стадии, най-тежкият от които било плячкосването на столицата на страната Нипур от племето кути. „Плачовете за Нипур“ станали основа на градски зимни ритуали. В тях наказанието на боговете е наречено „потоп“, макар че по всяка вероятност не става въпрос за водна катастрофа.
През 1872 година 32-годишният британски гравьор и асиролог Джордж Смит намира сред артефактите от библиотеката на Ашурбанипал парче глинена плочка с описано предание за световен потоп. Находката предизвикала фурор в европейското общество – имало сходни неща с известните старозаветни сказания за праведника Ной, който построил кораб и оживял след природния катаклизъм. През следващата година Смит успял да замине на експедиция в Ниневия, за да търси липсващите фрагменти от епоса. Спонсор на пътуването станал Едуин Арнолд, издател на вестник „The Daily Telegraph“. Търсенията се увенчали с успех и още през 1875 година Смит публикувал резултатите то своите открития в книгата си „Assyrian Discoveries: An Account of Explorations and Discoveries on the Site of Nineveh, During 1873 to 1874“.
Легендата разказвала за гнева на боговете срещу хората заради тяхната неправедност, като отново инициатор за наказанието станал споменатият вече Енлил. Дъждовете валели много дни и нощи. Но имало един, който се спасил – Зиусудра, царят на Шурупак, предупреден от бога на мъдростта Еа за настъпващите тъмни времена.
Наистина, през 30-те години на миналия век експедиция от Пенсивланския университет под ръководството на археолога Ерих Шмид открива в Шурупак културен слой, състоящ се от утайки на глина и тиня, което говори за наводнение. Наводнението, случило се между четвъртото и петото хилядолетие преди новата ера, нанесло щети на най-големите градове на Шумер – Уру, Уруку и Кишу.
Зиусудра, владетелят на Шурупак направил, според преданието, огромен кораб, за да спаси семейството си, имуществото си и живите същества, населяващи Земята:
„Всичко, което имах, натоварих там:
всичкото сребро качих на кораба;
и всичкото злато донесох;
и всичките божи твари вкарах вътре.
А също така семейството си и своите близки...“
Катаклизмът продължил шест дена, след което водата започнала да спада, а плавателният съд се оказал на върха на планината Нисир – така в древността наричали Арарат. Боговете дали на Зиусудра безсмъртие и от него отново се появил човешкият род. Преданието прилича поразително на историята за Ной. Това позволило на учените да твърдят, че семитските библейски сказания са се базирали на шумерските, акадските, асириаските и вавилонските митове.
С това обаче историята за шумерския праведник не свършва. За последен път, но вече под друго име, той се появява в епоса за Гилгамеш – героичният владетел на град Урук. Утнапиштим (точно така в акадския епос се нарича Зиусудра) разказва на царя как е постигнал своето безсмъртие. Но плочката, която съдържа края на разговораа между двамата могъщи герои, не била намерена.
Напълно възможно е мотивите от шумерската, а след това и акадската, асирийската и вавилонската култура да са проникнали в еврейската култура по време на знаменития Вавилонски плен през 598−582 година преди нашата ера. Върналите се и усвоилите митологичния пласт на древната цивилизация бивши пленници, по всяка вероятност, са включили старите сказания в Тората. Множество сюжети, отразени в Библията, така или иначе са свързани с вавилонските традиции, които на свой ред са здраво свързани с шумерската култура.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.