НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ – 1969 ГОДИНА – МИР – МЕЖДУНАРОДНА ОРГАНИЗАЦИЯ НА ТРУДА

Международна организация на труда (International Labour Organization, ILO; Organisation internationale du travail, OIT)

Основана на 11 април 1919 г

Нобелова награда за мир

(За създаване на международно законодателство, осигуряващо определени норми за условията на труд във всяка държава.)

Международната организация на труда (МОТ) е създадена в Париж по силата на 13-ти член от Версайския договор през 1919 г. Като автономна организация към Обществото на народите МОТ си поставя за цел подобряването на условията на труд, повишаването на жизненото равнище, осигуряването на икономическа и социална стабилност в целия свят.

МОТ възниква като рожба на европейския социален реформизъм от XIX в. и на укрепналото работническо движение. Още през 1864 г., с основаването на I Интернационал в Лондон, работническите лидери призовават за международни усилия за подобряване на условията на труд. Резултат от редица работнически конференции в Европа през 1890-те години е основаването през 1900 г. на Международната асоциация за работническо законодателство, предшественичка на МОТ, която събира и публикува трудовите закони на различни страни. В края на Първата световна война европейските и американските профсъюзи, чието влияние расте неотклонно през предвоенните години, искат право на глас при сключването на мирните споразумения. Те успяват да издействат решение на Парижката мирна конференция за създаването на Международна комисия по въпросите на работническото законодателство, в чиято рамка профсъюзите участват в преговорите.

В комисията от петнадесет члена влизат президентът на Американската федерация на труда Самюър Гомпърс (председател), френският работнически лидер Леон Жуо, английският обществен деец Харолд Батлър (по-късно генерален директор на МОТ) и министърът на външните работи на Чехословакия Едуард Бенеш. Целта на комисията е да съдейства за запазването на мира не само между народите, но и между класите в рамките на една нация. Тази цел е установена в устава на МОТ, в който се казва: „Всеобщ и продължителен мир може да съществува само на основата на социална справедливост“.

Необичайна – и до днес уникална в световните организации – е триединната структура на МОТ: работниците и предприемачите имат равно с правителството влияние върху политиката. Представители от всички страни (по четирима от всяка страна – двама от правителството, по един от работниците и предприемачите) се събират на ежегодна конференция на МОТ – обикновено в Женева (Швейцария), където се намира щаб-квартирата на организацията. Първата конференция се провежда във Вашингтон през 1919 г. Французинът Албер Тома е избран за първи генерален директор на МОТ, организацията включва 45 държави, към 1985 г. броят им нараства до 151.

Основната задача на конференцията се свежда до приемане на трудови стандарти, наричани конвенции или препоръки, които трябва да съставят Международен кодекс на труда. Конвенциите задължават да се имат предвид техните изисквания в националните законодателства, препоръките нямат такава сила. Необикновената система за влияние, практикувана в МОТ, включва комитет от експерти, които разглеждат исковете към законодателствата на страните. След това резултатите отиват на разположение от международната конференция.

От 1919 г. са приети 159 конвенции и 169 препоръки. Първите конвенции, често наричани Велика харта на работническата класа, засягат десет точки, сред които са правото за справедливо заплащане на труда, 8-часовия работен ден или 40-часова работна седмица, равното заплащане на равния труд на мъжете и жените, забраната на детския труд. В по-нататъшните си конвенции МОТ призовава за забрана на принудителния труд и на дискриминацията при трудоустрояване, за определяне на социални гаранции, за установяване на минимално равнище на заплатата и на норми за техническа безопасност, за защита на правата на работниците имигранрти.

За внасяне на промени в Международния кодекс на труда конференцията избира управителен съвет на МОТ. Петдесет и шестте членове на съвета, избирани за срок от три години (28 от правителствата и 28 от работниците и предприемачите), се събират три пъти годишно в Женева. Във функциите на съвета влизат съставянето на дневния ред за ежегодните конференции и за други мероприятия, избора на генерален директор (един път на пет години), утвърждаването на бюджета.

Управителният съвет насочва също така дейността на постоянния секретариат на МОТ в Женева, който обработва информацията за социално-икономическата политика, а освен това издава един път на два месеца сборник по въпросите на трудовото законодателство (излизащ по-рано под егидата на Международната асоциация за работническо законодателство) и „Годишник по трудова статистика“. В МОТ работят две хиляди служители, представящи отделните страни, а също така около осемстотин технически експерти по целия свят.

На международната конференция през 1944 г. в САЩ, когато се отбелязва 25-тата годишнина на организацията, МОТ включва в устава си Филаделфийската конвенция, която президентът на САЩ Франклин Д. Рузвелт оприличава на американската Декларация за независимост. Като провъзгласява, че „бедността навсякъде е заплаха за развитието“, декларацията фиксира правото на всички човешки същества „на материално благополучие и духовно развитие в условията на свобода и достойнство, на икономическо равновесие и на равни възможности“.

След Втората световна война и разпускането на Обществото на народите МОТ става през 1946 г. първата специализирана агенция към Организацията на обединените нации. Сътрудничейки си тясно с нея, МОТ избира за приоритетно направление установяването на връзки между богатите и бедните народи, които са получили независимост след войната. Тази цел преследват множество програми на МОТ. Международният институт за изследване на труда, създаден в Женева през 1960 г., обединява в своя състав държавни и профсъюзни дейци, експерти по въпросите за управлението и производството. Международният център за прогресивно и професионално обучение, открит в Торино (Италия) през 1965 г., подготвя персонал от представители на повече от сто и двадесет страни.

След 1969 г. МОТ продължава да развива своите програми, имайки предвид бързото нарастване на населението по света. През 1976 г. влиза в действие световната програма за заетостта, която има за цел да помогне на развиващите се страни да използват по-ефективно човешките си ресурси. В помощ на правителствата от Азия, Африка и Латинска Америка са организирани консултации от специалисти.

За да се усъвършенства техническата безопасност, МОТ, като се започне от 1976 г., реализира програма за подобряване на условията на труда и на околната среда. На правителства, работнически организации и предприемачи е оказвана помощ за създаване на безопасни и здравословни работни места. Около седемстотин експерти на МОТ участват в петстотин програми за техническо сътрудничество в сто държави.

На подобряването на условията на труда и отношенията между работниците и предприемачите, на социалната сигурност, на развитието на професионалната и управленската подготовка е посветен планът на МОТ за 1982-1987 г. Значителна грижа на организацията през тези години са въпросите за селскостопанското развитие, за непълната заетост на градските работници, за проблемите на женския труд, за миграцията на работниците и за новите технологии.

Превод от руски: Павел Б. Николов