ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ
ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
Парадоксът в съдбата на Борис Годунов е в това, че той е първият избран руски монарх и е най-мразеният от народа цар.
“ЗЕТЯТ НА МАЛЮТА“ БОРИС ГОДУНОВ
В портрета на Борис Годунов: „Вчерашен роб, татарин, зет на Малюта, / зет на палач и сам в душата си палач...“, очертан с перото на Александр Пушкин, само една характеристика – „зет на Малюта“ – е истина. Останалото, което се превърнало в етикет за цар Борис, е легенда, измислица, появила се след смъртта на Годунов.
Официално родът Годунови води началото си от болярина Дмитрий Зерно, който – според Государевия родословец (родословна книга на руските княжески и болярски родове – бел. П. Н.) бил по произход от Кострома и имал трима синове. Бащата на бъдещия монарх, Фьодор Йанович с прозвището „Гърбавия“, бил вяземски помешчик. С това сведенията за родителя на Годунов свършват.
За детството и юношеството на Борис също се знае малко. След смъртта на баща си той останал под грижите на своя чичо Дмитрий Годунов, чиито служебни успехи се отразили и върху „кариерата“ на племенника му. Като получил „по наследство“ от чичо си длъжността постелничий (който се грижи за царската спалня – бел. П. Н.), Борис станал видна придворна фигура. Даже Малюта Скуратов, любимият опричник на Иван Грозний, по-късно тъст на Годунов, търсел неговата дружба.
На тридесет години Борис получил длъжността кравчий (главен отговорник за царската трапеза – бел. П. Н.). Царят не само го приближил до себе си, но и му поръчвал важни държавни мисии. До смъртта на Иван Грозний Годунов бил под негово покровителство.
“ЛОРД-ПРОТЕКТОРЪТ“ БОРИС ГОДУНОВ
Смъртта на Иван Грозний през март 1584 година предизвикала повишена активност на болярите за място „под слънцето“. Годунов, на когото явно не му достигал знатен произход, за да влезе в кръга на „избраните“, оставал известно време в сянка. Но длъжността конюший (отговорник за царските конюшни – бел. П. Н.), предоставена му милостиво от новия цар Фьодор Йоанович, го приближила към заветната цел. Със смъртта на Никита Романович Юрев, чичо и опекун на младия монарх, Годунов, по това време вече член на регентския съвет, станал фактически владетел на Рус.
„Руският лорд-протектор“, както англичаните наричали Годунов, управлявал ловко и умело, отличавал се с лична щедрост и добро отношение към бедните, за което си спечелил уважението на народа. За разлика от Иван Грозний, който не минавал „без дръвника и въжето“, Годунов, „съвместявайки административния талант с житейска хитрост“, използвал съвсем различни методи. Така например той укрепил значително държавните финанси, уредил търговските отношения с Европа и издигнал Московската митрополия до статута на патриаршия.
“ПЪРВИЯТ ЦАР ИЗБРАНИК" БОРИС ГОДУНОВ
В историята на Рус Борис Годунов влязъл като първият избран монарх. След кончината на Фьодор Йоанович през януари 1598 година и загадъчната смърт на Дмитрий, неговия еднокръвен брат, Земският събор избрал Годунов, „Нерюрикович“, за владетел на Руското царство и му се заклел във вярност.
Първите години от управлението на Годунов били (а според мнението на някои историци само изглеждали) напълно благополучни. Новоизбраният господар, „заради всенародните свои градежи <...> да бъде любезен на всички“, продължавал като цяло политиката, която започнал още по време на регентството. Но скоро страната била обхваната от жесток глад. „Хората, легнали на улицата, пасели като добитък тревата, и се хранели с нея. <...> Не само грабели, убивали за парче хляб, на се изяждали помежду си – пише историкът Карамзин, опирайки се на свидетелства на съвременници. - За две години и четири месеца били погребани 127 000 трупа, <...> само в Москва починали тогава 500 000 души...“.
Въпреки че цар Борис Годенов се мъчел да се бори по всякакъв начин с бедствието, недоволството на народа растяло с всеки изминал ден. А на това отгоре в Полша се появил спасилият се уж по чудо царски син Дмитрий – самозванец, който на всеослушание заявил за правото си на руския престол.
СМЪРТТА НА БОРИС ГОДУНОВ
Озовал са на гребена на народно въстание, Лъжедмитрий I тръгнал към Московията. По това време Борис Годунов, дотогава активен и деятелен, се променил много – засегнала го подаграта. На 13 април 1605 година след дипломатически обяд, по време на който бил необикновено весел и енергичен, владетелят се почувствал изведнъж много зле. Пристигналият лекар не можел вече да помогне с нищо: Годунов изгубил съзнание и починал. Смъртта на царя облекчила значително живота на Лъжедмитрий I – той завзел без усилие столицата и се разправил със семейство Годунови.
„Като го опознах толкова отблизо, да си призная, го заобичах“ – казва за Боирс Годунов писателят Алексей Толстой (Толстой има предвид тратедията си "Цар Борис", 1870 г. - бел. П. Н.).
А в това се крие нещо, нали?
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.