ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ГЛАВА ГЛАВА 16. ЗА КАКВО МЪЛЧАТ „ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ“ – КАКВО Е ПРЕМАХНАТО

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ПРЕДИСЛОВИЕ

ГЛАВА 1.

МАСАДА

ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"

ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА

ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.

ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН

ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ

СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ

ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД

СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ

ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”

”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ

ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА

ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?

ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ

ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ

ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС

ЙОАН КРЪСТИТЕЛ; ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС; ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ; ГРЕШНИЦИТЕ И ПРАВЕДНИЦИТЕ; ПУСТИНЯТА; ЧУДЕСАТА; ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ

ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА

НЯКОЛКО ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСА; ИЗГОДНАТА КОНЦЕСИЯ; ПЪРВОСВЕЩЕНИКЪТ И НЕГОВИЯТ БИЗНЕС; ТЪРГОВЦИ ИЛИ ХАНАНЕЙЦИ?; ЕРУСАЛИМСКИЯТ ХРАМ; КЕСАРЕВОТО КЕСАРЮ; ПОНТИЙ ПИЛАТ; ЗАЩО ИСУС Е АРЕСТУВАН ИЗВЪН ГРАДА?; ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ. АРЕСТЪТ .

ГЛАВА 11. СЪДЪТ НАД ИСУС

СЪБРАНИЕТО НА СИНЕДРИОНА; СЪДЪТ НА СИНЕДРИОНА; В КАКВО СИНЕДРИОНЪТ ОБВИНИЛ ИСУС?; СЪБЛАЗНЯВАНЕ НА ХОРАТА; ЗАЩО ИСУС НЕ БИЛ УБИТ С КАМЪНИ?; СЪДЪТ НА ПИЛАТ; ИСУС БАР АВВА; СИЛОАМСКАТА КУЛА; ПРИСЪДАТА И ЕКЗЕКУЦИЯТА; ИСУС И РАЗБОЙНИЦИТЕ

ГЛАВА 12. ЗА КАКВО СА ПРЕСЛЕДВАЛИ ХРИСТИЯНИТЕ

ФАЛШИВИТЕ ДОКУМЕНТИ; ИСТИНСКИТЕ РЕСКРИПТИ НА ИМПЕРАТОРИТЕ. КОГА ЗА ПЪРВИ ПЪТ СЕ ПОЯВИЛА ДУМАТА „ХРИСТИЯНИН“; ИМПЕРАТОРСКИТЕ РЕСКРИПТИ; ТЕРТУЛИАН И ПОРФИРИЙ; АПОКАЛИПСИСИТЕ; ОТКРОВЕНИЕ НА ЙОАН БОГОСЛОВ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА ИСАЯ; АПОКАЛИПСИСЪТ ОТ ИЛИЯ; ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ОЧИТЕ НА УЧАСТВАЩИТЕ В НЕЯ, ЕПИЦИКЛИ И „ХРИСТИЯНСКИ ДОБАВКИ“, ДРУГИ РАЗНОВИДНОСТИ НА ХРИСТИЯНИТЕ

ГЛАВА 13. ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ

ГЛАВА 14. АПОСТОЛ ПАВЕЛ И НЕГОВИТЕ ВРАГОВЕ

ГЛАВНИЯТ ГЕРОЙ; АПОСТОЛ ПАВЕЛ И ЕРЕТИЦИТЕ; АПОСТОЛ ПАВЕЛ И СИМОН ВЛЪХВАТА; ПСЕВДОКЛИМЕНТИНИТЕ; СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ЯКОВ СЕРУГСКИ; МЕСТОНАХОЖДЕНИЕТО НА ДАМАСК; ЗАГАДЪЧНИЯТ ЗАВЪРШЕК НА МАРК; ЗАЩО В „ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ“ НЕ СЕ ГОВОРИ ЗА МЪЧЕНИЧЕСТВОТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ ПРОРОК ВАЛААМ И СИНАГОГАТА НА САТАНАТА

ГЛАВА 15. ЯКОВ, БРАТЪТ НА ИСУС

ПРЕНЕБРЕГНАТИЯТ ЯКОВ; РЪКОВОДИТЕЛ НА ВСИЧКИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА ИСУС; ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; ОБЩИНАТА НА ЯКОВ ПРАВЕДНИКА

ГЛАВА 16. ЗА КАКВО МЪЛЧАТ „ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ“

НЕЦЕНЗУРИРАНАТА ИСТОРИЯ

ГЛАВА 16. ЗА КАКВО МЪЛЧАТ „ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ“

КАКВО Е ПРЕМАХНАТО

И така, да видим, въз основа на разгледаните от нас източници, какво именно е премахнато в „Деянията на апостолите“ от деянията на апостолите след екзекуцията на Исус.

Отговорът е, че от тях е премахнато всичко. От тях е премахнат реалният приемник на Исус – брат му Яков, който „не пиел вино, не ядял месо“ и имал прозвището Праведника.

От тях са премахнати реалните самоназвания на сектата - ревностни, светци, праведници, Следващи Пътя, бедни, назореи. От тях са премахнати обидните прозвища, с които я наричали нейните противници: сикарии и бирйоним.

От тях е зачеркнато основното послание на Исус Назорей и на Яков Праведника – ще се спасят само тези, които спазват закона. От тях е премахнат основният начин за спасение – джихад.

В „Деянията на апостолите“ от историята на последователите на Исус е премахнато огромното им влияние, войнствеността им и двувластието, в което се потопила Палестина по това време, когато сикариите се появявали по празниците в Ерусалим и „съвсем лесно колели всеки, когото си пожелаели. Често се появявали и с пълно въоръжение във враждебните им села, грабели ги и ги опожарявали“ [1].

В „Деянията“ историята на учениците на Исус започва с това, че върху тях се спуснал Светият Дух, давайки по този начин на всеки член на колектива правото да проповядва Исус. Това е пропаганда на Павел, диаметрално противоположна на реалното положение на нещата. Реален принцип на сектата било желязното единоначалие. Тя била готова да накаже със смърт всяко отстъпление от генералната линия на партията. „И ето съдбата на членовете на Неговия Завет, които нарушат този Устав: те ще бъдат унищожени от ръката на Велиал в деня на Господното Пришествие“ [2].

Фигурата на Яков, брата Господен, е абсолютно ключева фигура за разгадаването на ребуса, какъвто е ранното християнство. По някои неща тя е даже по-важна от фигурата на Исус.

Ако не знаехме за съществуването на Яков, бихме могли лесно да предположим, че Исус Христос е бил само един от многобройните миленаристки пророци, които по това време са вълнували Израил.

Тогава бихме могли да се съгласим с картината, която ни предлага съвременният, цензуриран и поправен текст на Йосиф Флавий: картина на брауново религиозно движение, безбройни самозараждащи се пророци и измамници, които растат като гъби, водят хората в пустинята и ги мамят със знамения за Спасението.

Всеки пророк от онова време, бихме могли да решим, е бил пророк на омразата, точно както всеки поет в Германия през 1830-те години е бил романтик. За да станеш поет на романтизма, не трябвало да принадлежиш към организация или да даваш клетва за вярност – такъв бил повеят на времето.

В тази картина на света Исус се очертава само като един от миленаристите, не по-добър и не по-лош от Теуда, египетския пророк или „самарянина“. Своята посмъртна слава той дължи на Павел, който прекроява учението му. А защо Павел е решил да прекрои именно учението на Исус, а не на Теуда, не става ясно. Цяла Юдея чакала Месията – и Исус се обявил за Месията. Цяла Юдея чакала цар от дома на Давид – и Исус де обявил за цар от дома на Давид.

Мрачната фигура на Яков, брата Господен, фанатик-зилот, който не ядял месо и не пиел вино, който в продължение поне на тридесет години ръководел еднолично целия християнски яхад, поставя кръст на всичкото това брауново религиозно движение.

Вместо тази картина получаваме друга: картината на една тоталитарна община, подчинена на представител от дома на Давид.

Тази община се появила преди Исус. Ако вярваме на сведенията от „Оди на Соломон“ и на това, което ни съобщава Талмудът, тя се отделила от основния ствол на фарисеите по времето на Симеон бен Шетах малко преди превземането на Ерусалим от Помпей, иначе казано – през 60-те години пр. н. е.

Много вероятно е в продължение на дълго време нейните възгледа да са оставали напълно приемливи за юдейския елит. Именно нейните привърженици, като юдея Менахем, били едни от основните огнища на съпротивата срещу Ирод през 37 г. пр. н. е.

Скоро след смъртта на Ирод общината била реформирана от могъщ пророк с прозвището „Цадок“. Този Цадок не бил някой друг, а Йоан Кръстител, и именно той по-късно провъзгласил Исус за цар, по простата причина, че Исус произхождал от същия род като предходните Ръководители на Общината. Именно затова след екзекутирането му неговият брат Яков наследил властта му.

Бил ли е Яков единственият, който е претендирал по това време за статута на Ръководител на Общината?

Не.

Еврейските миленаристи, като последователите на Карл Маркс, имали потресаващата способност да се делят на фракции; нищо не ни кара да предполагаме, че този процес е започнал едва с апостол Павел. Всъщност той започнал с разделянето на фарисеите и есеите.

От „Псевдоклиментините“ виждаме, че към 36 г. „четвъртата секта“ имала поне три фракции. Тази, която смятала, че Исус е възкръснал; тази, която смятала, че е възкръснал Йоан Кръстител; и тази, която се ръководела от „самарянина“. Можем също така да подозираме, че физическият брат на Исус, Яков Праведника, сигурно не е бил много възторжен от апостол Юда Тома, който претендирал за титлата духовен близнак на Исус.

Положението с четвъртата секта можем да сравним със съвременните ислямисти. Сред тях бушуват фракционни спорове. В Сирия ДАЕШ беше смъртен враг на „Джабхат ан Нусра“, а „Такфир вал Хиджра“ не обичаше много бин Ладен. Но при все това тези секти са добре организирани. Нито една от тях не е мирна, но ислямистката пропаганда неизменно е насочена към това да представи членовете на сектата не като агресори, а като невинни жертви. Ако в Европа през XXV в. победи ислямът, в училищните учебници ще се разказва историята за невинно убития бин Ладен.

Сред „четвъртата секта“ имало несъмнено различни фракции. Но една от най-важните била ръководена от брата на Исус, Яков Праведника.

Ирод Агрипа, който разбирал много добре с какво си има работа, се борел със сектата доста ефективно. По време на неговото управление ръководителите се намирали в Кумран или бягали в Египет или Мала Азия.

Веднага след смъртта на Агрипа сектата започнала стремителна експанзия. Тази експанзия не била следствие от користолюбието, надменността или глупостта на римските прокуратори, макар че те били користолюбиви, надменни и глупави. Тя била преди всичко следствие от растящото организационно и идеологическо могъщество на цадиким.

Организацията всмуквала в себе си като циклон най-различни слоеве на обществото и отговаряла на очакванията на най-различни хора. Макар че нейните членове се наричали ебионим, тя изобщо не се състояла само от бедняци, също както болшевишката опозиция в Русия в началото на ХХ век съвсем не се състояла само от работници.

Християнството изобщо не било малко ручейче. Точно както свидетелстват за това най-ранните християни, още при управлението на Нерон то било разпространено доста нашироко. „Възнесението на Исая“ било написано в Сирия, „Апокалипсисът на Йоан“ – в Азия, а „Апокалипсисът от Илия“ – в Египет.

Абсурдно е да се мисли, че Исус е бил незначителна фигура, дребен неудачник, който би изчезнал безследно, ако не е била посмъртната рекламна кампания на Павел.

Дребните неудачници не печелят такава посмъртна слава.

Историята знае много вождове, чиито привърженици вярвали в тяхното завръщане.

През 755 г. бил убит хорасанският владетел Абу Муслим, знаменит пълководец, който победил Омаядите и завзел Дамаск. След убийството му неговите привърженици вдигнали въстание, твърдейки, че не бил убит, а се превърнал в бял гълъб [3].

През 922 г. в Багдад бил екзекутиран публично Мансур ал Халадж, суфитски мистик и чудотворец, обявяващ се за единен с Господа. Неговите привърженици столетие след екзекуцията му все още се събирали по бреговете на Ефрат, очаквайки неговото завръщане.

Основателят на религията на кюрдите езиди, суфитският мистик Шейх Ади, умрял през 1162 г. Езидите го смятат за аватар на Ангела Паун (Малак Тавус), на втория бог, на демиурга, създал света по поръчение на Всевишния.

Султан Сахак, основателят на още една тайна и мистична религия, ярзанизма, умрял през XV в. Ярзанитите, на брой около пет милиона души, продължават да живеят в Иран и Ирак до ден днешен. Те смятат, че султан Сахак е бил цар и Господ. Той бил заченат непорочно от девственица (или от ангел) и не умрял, а се въплътил в поредния светец.

През Средните векове в Европа вярвали във възкресението на Карл Велики; на Балдуин IX, първия латински император на Константинопол; на Фридрих Барбароса и на Фридрих II. Мюсюлманите смятат, че Махди, Спасителят, който ще дойде в края на времената, ще бъде от рода на пророка Мухамад.

Както виждаме, всичките тези хора, във възкресението/завръщането/пришествието на които вярват техните привърженици, са от различни времена и различни страни. Обединявало ги едно. Спасителят, подминат от смъртта, или бил като жив влиятелен вожд, или произлизал от рода на такъв вожд. Още приживе той имал солидна група от привърженици.

Нима човекът, чието възкресение било модел за всички споменати по-горе случаи, е бил изключение?

Самият факт, че след унизителната екзекуция Исус бил обявен за възкръснал, свидетелства за наличието на голяма организация. Тази организация била готова на всякакви похвати: да се преструва, да лъже, да се прави на невинна жертва, да променя безкрайно идеологията си – и всичко това, за да запази влиянието си. Като верига ДНК тя била готова да мутира, за да оживее.

Исус Месията значел за „четвъртата секта“ много повече от например Дорт/Доротей, който също призовавал към въстание срещу римляните и също бил смятан за възкръснал. Нещо повече, Исус се оказал по-влиятелен и от Йоан Кръстител/Цадок.

Едно от най-очевидните свидетелства за влиянието на организацията, която оглавявали приемниците на Исус, е размахът, с който бил преследван апостол Павел. Павел срещал алтернативна гледна точка за Исус практически навсякъде, където отивал. И всичките тези хора били недоволни от „свободата която имат по отношение на Христос“ и искали „да ги поробят“ (Галатяни, 2:4) – иначе казано, да ги заставят да се подчинят на Яков Праведника.

Не всяка незначителна секта може да намери четиридесет души, които „да се закълнат, че няма да ядат и да пият“, докато не убият еретика по време на съдебното следствие, а след това и да го последват в Кесария и в Рим.

Не по-малко свидетелство за влиянието на Яков е съдът над него и поканата да се обърне към своето паство от стената на Храма: нито Теуда, нито „египетският пророк“ са били удостоени с подобна покана. Не по-малко показателна е и трескавата прибързаност, с която членовете на истаблишмънта се отрекли от екзекуцията.

Има логика в организациите, революциите и сектите. Глупаво би било да се твърди, че всеки пиян матрос, който е давел през февруари 1917 година офицери в ледена дупка, е бил член на болшевишката партия. Болшевиките не били единствената миленаристка организация, действаща по това време в Русия, и се намирали ту в тактически съюз, ту в жестока вражда с цяла редица от тях. Но болшевиките не били малка, незабележима и мирна организация.

Също толкова глупаво е да се твърди, че Яков Праведника е контролирал всичко: и Доситей, който се обявил за приемник на възкръсналия Йоан Кръстител, и духовния близнак Теуда, и всяка банда, която грабела селата в името на Праведността.

Но имаме всички основания да смятаме, че именно Яков Праведника е контролирал Кумран.

Можело ли е в Кумран да има много секти? Отговорът е: не. Никаква свобода на мненията в Кумран не е имало и не е можело да има. Това е теократична община, живееща в най-строга дисциплина, в сравнение с която градът на Слънцето на Кампанела би могъл да ни се стори образец на анархията.

Но може би Кумран е бил все пак база на мирно движение? Може би обитателите на Кумран, както е написано в „Дамаския документ“, са спазвали Новия завет, обичали са ближния, почивали са в събота и са чакали мирно Спасението и Праведността, които ще им бъдат явени в края на дните?

През 1952 година в пещерите на Кумран бил намерен свитък, който дал изчерпателен отговор на този въпрос.

БЕЛЕЖКИ

1. The Acts of Andrew and Matthew, 30, цит. по: Dennis R. MacDonald. Посоч. съч.

2. The Acts of Philip, 15, цит. по: Francois Bovon. Посоч. съч.

3. Robert Eisler. Jesus Messiah, p. 4.

(Следва)