БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 14. СЪБОРНИТЕ ПОСЛАНИЯ И ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ / ОТКРОВЕНИЕ НА ЙОАН БОГОСЛОВ / КОНТЕКСТ И ЗНАЧЕНИЕ

Превод: Gemini 3.1 Pro

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ - 2 / ПОЯВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ И РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА - СЮЖЕТНА ЛИНИЯ НА СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ; СИНОПТИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ; ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО БИОГРАФИИ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЙ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА / СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ

ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС - ПРОЛОГЪТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН / ЙОАН И СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ / ИЗТОЧНИЦИ НА ЧЕТВЪРТОТО ЕВАНГЕЛИЕ. ЙОАН ИЗМЕСТВА АКЦЕНТИТЕ / ДРУГИ ЕВАНГЕЛИЯ: ЕВАНГЕЛИЕ С ИЗРЕЧЕНИЯ / ЕВАНГЕЛИЯ ЗА ДЕТСТВОТО / СТРАСТИ ХРИСТОВИ / ГНОСТИЧНИ ЕВАНГЕЛИЯ / ИСТОРИЧЕСКИЯТ ИСУС / ИСУС – ПРОРОК НА АПОКАЛИПСИСА

ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ - ВАЖНА ФИГУРА В ИСТОРИЯТА НА РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО / ПРОБЛЕМ НА КНИГАТА „ДЕЯНИЯ“ / КРАТКА БИОГРАФИЯ НА ПАВЕЛ / КАКВО ПОТВЪРДИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / КАКВО ПРОМЕНИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ИСУС / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЗАКОНА / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЮДЕИТЕ И ЕЗИЧНИЦИТЕ / МИСИОНЕРСКАТА ДЕЙНОСТ НА ПАВЕЛ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО СОЛУНЯНИТЕ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО КОРИНТЯНИТЕ / ВТОРО ПОСЛАНИЕ ДО КОРИНТЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ГАЛАТЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ФИЛИПЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ФИЛИМОН / ПОСЛАНИЕ ДО РИМЛЯНИТЕ

ГЛАВА 13. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ И ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ - ПАВЕЛ ПО ВРЕМЕТО НА НОВИЯ ЗАВЕТ И СЛЕД ТОВА / ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ

ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ - ВТОРО ПОСЛАНИЕ ДО СОЛУНЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО КОЛОСЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ЕФЕСЯНИТЕ / ПАСТИРСКИ ПОСЛАНИЯ: ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО ТИМОТЕЙ / ВТОРО ПОСЛАНИЕ ДО ТИМОТЕЙ. ПОСЛАНИЕ ДО ТИТ

ГЛАВА 14. СЪБОРНИТЕ ПОСЛАНИЯ И ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ - ПОСЛАНИЕ ДО ЕВРЕИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ЕВРЕИТЕ / ЕКСКУРС И ОТСТЪПЛЕНИЕ / ПОСЛАНИЕ НА ЯКОВ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА ПЕТЪР / ВТОРО ПОСЛАНИЕ НА ПЕТЪР / ПЪРВО, ВТОРО И ТРЕТО ПОСЛАНИЕ НА ЙОАН / ПОСЛАНИЕ НА ЮДА

ОТКРОВЕНИЕ НА ЙОАН БОГОСЛОВ - СЪДЪРЖАНИЕ И СТРУКТУРА НА КНИГАТА

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 14. СЪБОРНИТЕ ПОСЛАНИЯ И ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ

ОТКРОВЕНИЕ НА ЙОАН БОГОСЛОВ

Контекст и значение

Както и в случая с други древни апокалипсиси, важно е Откровението на Йоан Богослов да бъде поставено в исторически контекст, за да се разбере неговият причудлив символизъм. В книгата се срещат намеци, че част от Апокалипсиса е написана по времето на император Нерон (началото на 60-те години). Но като цяло книгата се датира в края на I в., приблизително 95 г. – епохата на управлението на император Домициан. Това става ясно от посланията до седемте църкви в Откр. 2–3, където се разказва за преследвания на християните заради тяхната вяра. Очевидно е кой е главният враг на църквата в тази книга: Римската империя. Споменават се загинали в мъки християни (Откр. 6:9 напомня за гоненията при управлението на Нерон). Както всички апокалипсиси (и старозаветните пророци, за които говорихме в главите за Юдейските писания), Откровението не предсказва това, което ще се случи 2 хиляди години след написването му. То съдържа послание към съвременниците. Рим е враг и Бог възнамерява да го унищожи.

ОТСТЪПЛЕНИЕ Проблеми с авторското право в древността В Древния свят нямало никаква защита на интелектуалната собственост и, както ще видим по-нататък, когато ръкописите били преписвани (на ръка), често били променяни. Това се правело, за да могат ръкописите да казват точно това, което искали да извлекат от тях (за това в гл. 15). Как авторите защитавали своите текстове от последващи промени? Авторът на Откровението постъпил по следния начин – заплашил със страшно проклятие всеки, който посмее да промени текста му. „И аз също свидетелствам на всеки, който слуша думите на пророчеството на тази книга: ако някой прибави нещо към тях, Бог ще му наложи язвите, за които е писано в тази книга; и ако някой отнеме нещо от думите на книгата на това пророчество, Бог ще му отнеме дела в книгата на живота и в светия град, и в онова, което е писано в тази книга“ (22: 18–19). Тази заплаха не е адресирана към читателите, които няма да повярват на написаното и няма да го приемат. Това е стандартна заплаха към преписвачите на книгата, за да не смеят да добавят нищо от себе си в текста. Подобни проклятия могат да се срещнат в много трудове на християнски автори. За съжаление, те не помагали особено. Преписвачите продължават да променят текстовете, които копират, въпреки заплахата от вечни страдания. Дори запазените ръкописи на Откровението се различават толкова много помежду си, че на места е трудно и дори невъзможно да се разбере какво е било написано първоначално от автора.

Тази интерпретация става очевидна от няколко изключително ярки образа, които могат да ни кажат много, ако бъдат поставени в исторически контекст. Прочетете например описанието на Вавилонската блудница в Откр. 17. Тя е носена от звяр, облечена е в порфира и скъпоценна багреница, в дясната ѝ ръка има златна чаша, „пълна с гнусотии и нечистотии от нейното блудство“, и е „опиянена от кръвта на светиите и свидетелите Исусови“. Кой е врагът на тези християни?

Звярът, на който седи, ще бъде хвърлен в бездната (17: 8). По-нататък научаваме от книгата, че в бездната е хвърлен Сатаната, което означава, че блудницата, която и да е, е подкрепяна от Дявола. Но коя е тя? Звярът има седем глави, които, както ни обясняват, са седемте планини, на които седи блудницата (17: 9). Това е всичко, което трябва да знаем. Кой град е построен на седем хълма? Рим. В края на главата ангелът обяснява: „А жената, която си видял, е големият град, който царува над земните царе“. Врагът на християните е Рим, наречен тук Вавилон, защото Рим, подобно на древния Вавилон, унищожил Йерусалим и неговия Храм. Блудницата блудства с другите земни царства, защото Рим гради безпринципно отношенията си с другите народи.

Да разгледаме друг, по-известен образ. По-рано срещнахме в тази книга описание на друг звяр със седем глави и десет рога (гл. 13). Една от главите му била смъртоносно ранена, но раната заздравявала. Целият свят се покланя на звяра, който води война със светците и ги побеждава. Звярът покорява всички земни народи и ги принуждава да му се подчинят. Авторът завършва своя разказ, като казва на читателите кой е този звяр. Той посочва неговия номер – 666.

Въпреки това, което можете да прочетете в съвременните популярни книги, които се опитват да убедят читателя, че тези предсказания се сбъдват в наши дни, през XXI в., е важно да погледнем на Откровението и образите в него през призмата на онова време. Авторът искал да каже на читателите, че ако съберат стойността на всички знаци в името на звяра, ще се получи числото 666. В древните езици за обозначаване на числа се използвали букви от азбуката (не както в английски език, където се използват латинската азбука и арабските цифри). Първата буква от азбуката обозначавала едно, втората – две, третата – три и т.н. до десет. Единадесетата буква означавала двадесет, дванадесетата – тридесет и т.н. В такъв случай кой е звярът? Тъй като неговият образ до голяма степен прилича на образа на звяра от Откр. 17, можем почти уверено да заключим, че отново става дума за Рим. Ако е така, главите на звяра изобразяват владетелите на Рим и хората се покланят на тези глави като на владетели (нещо, което изисквали някои римски императори). В някои християнски среди имало поверие, че Нерон, заклетият враг на християните, ще възкръсне някой ден от мъртвите, за да сее разруха на земята. Може би стихът за смъртоносната рана и изцелението говори точно за това. Може ли под звяра от Откр. 13 да се разбира Нерон?

Почти сигурно става дума точно за него. Ако напишем „Кесар Нерон“ с еврейски букви – при събирането им ще получим 666. Авторът на Откровението не е имал предвид нито Хитлер, нито Мусолини, нито Саддам Хюсеин, нито римския папа – той не пишел за фигури от Новото време. Негови врагове били Рим и неговият Цезар. Именно Рим контролирал земните народи, експлоатирал своите жители и преследвал Божия народ. Именно на римския император се покланяли като на божество и именно той подлагал християните на гонения и ги осъждал на смърт. Откровението говори за това как Господ възнамерява да низвергне императора и неговата империя в края на времената, за да награди Своите светци с Царство на Небесата и на обновената земя. На светците, на последователите на Агнеца, тоест на Исус Христос, им остава да чакат съвсем малко. Възможно е сега те да страдат, но Господ ще сложи скоро край на болката, нещастието и хаоса на земята. Когато Христос започне Страшния съд, всички сили на злото, които са го отхвърлили и които олицетворяват всички злодеяния на Римската империя, ще бъдат унищожени. За праведниците ще бъде отмъстено. И те ще царуват вечно с Бога и Неговия Христос.

ОТСТЪПЛЕНИЕ Откровението като литература за бъдещето Често символичният смисъл на Откровението на Йоан Богослов се интерпретира като литературно описание на това, което ще се случи в наше време. Но този подход крие редица проблеми. Таекъв егоцентризъм трябва да буди преди всичко тревога. Подобно разбиране на книгата означава, че целият ход на човешката история завършва с нас. Друг, по-сериозен проблем е, че привържениците на този подход игнорират важни особености на текста, за да докажат правотата си. Да поговорим например за възможната интерпретация на скакалците, които се появяват на земята от дима, издигнал се от бездната, за да донесат опустошение на земята, за което се разказва в Откр. 9. Авторът описва появата на скакалците по следния начин: „По вид скакалците приличаха на коне, приготвени за война; и на главите им имаше нещо като венци, подобни на златни, а лицата им бяха като човешки лица, и косите им – като коси на жени, а зъбите им бяха като на лъвове. Те имаха брони, като че ли железни брони, а шумът на крилете им беше като тътен от колесници, когато множество коне тичат на война; имаха опашки като на скорпиони и в опашките им имаше жила; а властта им беше да вредят на хората пет месеца“ (9: 7–10). Според едно от тълкуванията в този откъс става дума за атака на хеликоптери, кръжещи в дима на битката. Пророкът живял много векове преди да бъдат изобретени съвременните методи за водене на война. Затова не могъл да разбере какви машини вижда, а ги описал както можел. Те летят като скакалци, но по форма повече приличат на скорпиони. Пропелерите приличат на корони. През стъклото на кабината се вижда лицето на пилота, затова авторът пише за човешко лице на чудовищата. Камуфлажната окраска прилича отдалече на коса. Отпред има зъбци, а тъй като корпусите са направени от стомана, изглеждат като оковани в желязна броня. Двигателите звучат като тътен на колесници, а картечниците приличат на жила на скорпиони. Звучи правдоподобно, нали? Пророкът видял бъдещето, но не могъл да го разбере. Но ние, които живеем във време, когато пророчествата се сбъдват, разбираме описанията му великолепно. Подобна проста трактовка е обаче невъзможна, защото не обяснява множество важни детайли. Обърнете внимание какво всъщност е заповядано на скакалците да правят. Красноречивият откъс казва, че на скакалците не е разрешено да вредят на дърветата и тревата, а само на хората. Още по-важно е, че на скакалците е позволено да мъчат хората пет месеца, но не и да ги убиват (9: 4–5). Тези, които ужилят, ще жадуват за смъртта, но няма да умрат (9: 6). Скакалците не са някакво ново средство за унищожаване на противника, защото е казано ясно, че не могат да унищожат никого. Същият проблем възниква при всички опити текстът на видението да се тълкува като литературно описание на нашето близко бъдеще. Подобни тълкувания не могат да обяснят всички детайли на текста, което означава, че техните привърженици не приемат книгата сериозно. Много повече полза носят опитите текстът да се тълкува, като се анализира внимателно историческият контекст. По-разумно е книгата да се възприема не като литературно описание на бъдещето на Земята, а като метафоричен разказ за това, че Бог ще възтържествува в крайна сметка над света, изпълнен със зло.

(Следва)