БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 14. СЪБОРНИТЕ ПОСЛАНИЯ И ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ / ПЪРВО, ВТОРО И ТРЕТО ПОСЛАНИЕ НА ЙОАН

Превод: Gemini 3.1 Pro

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ - 2 / ПОЯВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ И РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА - СЮЖЕТНА ЛИНИЯ НА СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ; СИНОПТИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ; ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО БИОГРАФИИ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЙ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА / СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ

ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС - ПРОЛОГЪТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН / ЙОАН И СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ / ИЗТОЧНИЦИ НА ЧЕТВЪРТОТО ЕВАНГЕЛИЕ. ЙОАН ИЗМЕСТВА АКЦЕНТИТЕ / ДРУГИ ЕВАНГЕЛИЯ: ЕВАНГЕЛИЕ С ИЗРЕЧЕНИЯ / ЕВАНГЕЛИЯ ЗА ДЕТСТВОТО / СТРАСТИ ХРИСТОВИ / ГНОСТИЧНИ ЕВАНГЕЛИЯ / ИСТОРИЧЕСКИЯТ ИСУС / ИСУС – ПРОРОК НА АПОКАЛИПСИСА

ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ - ВАЖНА ФИГУРА В ИСТОРИЯТА НА РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО / ПРОБЛЕМ НА КНИГАТА „ДЕЯНИЯ“ / КРАТКА БИОГРАФИЯ НА ПАВЕЛ / КАКВО ПОТВЪРДИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / КАКВО ПРОМЕНИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ИСУС / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЗАКОНА / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЮДЕИТЕ И ЕЗИЧНИЦИТЕ / МИСИОНЕРСКАТА ДЕЙНОСТ НА ПАВЕЛ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО СОЛУНЯНИТЕ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО КОРИНТЯНИТЕ / ВТОРО ПОСЛАНИЕ ДО КОРИНТЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ГАЛАТЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ФИЛИПЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ФИЛИМОН / ПОСЛАНИЕ ДО РИМЛЯНИТЕ

ГЛАВА 13. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ И ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ - ПАВЕЛ ПО ВРЕМЕТО НА НОВИЯ ЗАВЕТ И СЛЕД ТОВА / ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ

ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ - ВТОРО ПОСЛАНИЕ ДО СОЛУНЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО КОЛОСЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ЕФЕСЯНИТЕ / ПАСТИРСКИ ПОСЛАНИЯ: ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО ТИМОТЕЙ / ВТОРО ПОСЛАНИЕ ДО ТИМОТЕЙ. ПОСЛАНИЕ ДО ТИТ

ГЛАВА 14. СЪБОРНИТЕ ПОСЛАНИЯ И ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ - ПОСЛАНИЕ ДО ЕВРЕИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ЕВРЕИТЕ / ЕКСКУРС И ОТСТЪПЛЕНИЕ / ПОСЛАНИЕ НА ЯКОВ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА ПЕТЪР / ВТОРО ПОСЛАНИЕ НА ПЕТЪР

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 14. СЪБОРНИТЕ ПОСЛАНИЯ И ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ

ПЪРВО, ВТОРО И ТРЕТО ПОСЛАНИЕ НА ЙОАН

Тези послания получили това название, защото ранните църковни отци смятали, че са написани от същия човек, който е автор на четвъртото Евангелие. Те били убедени, че това е не друг, а Йоан Зеведеев, един от учениците на Исус. Почти сигурно е, че този апостол не е писал посланията, защото, подобно на своя събрат по вяра бедния селянин от арамейски произход Петър, Йоан Зеведеев най-вероятно не е можел да пише. Това дава основание да се предполага, че който и да е авторът на тези послания, той не е същият човек, написал Евангелието от Йоан, макар че авторите на посланията и на Евангелието да споделят някои богословски убеждения и да засягат едни и същи въпроси.

За книгите се е утвърдило названието Послания, което е коректно за втория и третия текст, всеки от които заема не повече от страница, и по този начин са най-кратките книги в Новия завет. Второто послание на Йоан е написано от някого, който нарича себе си „старец“, до една загадъчна личност, наричана „избраната госпожа“. По-късно в същото послание авторът престава да се обръща към госпожата и насочва думите си към група хора (използва „вие“ в множествено число, като се започне от 6-и стих). Повечето изследователи обясняват тази промяна по следния начин: под „госпожа“ авторът има предвид християнската община, църквата, към която се обръща. Третото послание на Йоан прилича много на Второто, така че най-вероятно са написани от един и същи автор. Стилът на писане е сходен, много теми се припокриват, а авторът отново нарича себе си „старец“. Третото послание обаче е адресирано не до цяла община от вярващи, а до човек на име Гай, когото авторът подкрепя в спор, възникнал в неговата община.

По-обширното Първо послание на Йоан едва ли може да се характеризира като послание: в текста не се срещат имената на автора и на получателя; липсват и другите характерни елементи на писмо. Тази книга прилича по-скоро на есе или на нещо като отворено писмо, написано до общност от вярващи. В много отношения текстът е сходен с Второто и Третото послание, така че те най-вероятно имат един и същи автор. Историческият контекст на посланието дава основание да се предположи, че авторът е живял след написването на Евангелието от Йоан. Стилът на посланията и на Евангелието се различава значително, така че най-вероятно текстовете са написани от двама различни автори, живели в една и съща община.

Най-ясно историческата ситуация, вдъхновила автора, е изразена в Първото послание на Йоан. Според 1 Йоан 2:19 в общината настъпил разкол – част от религиозната общност поискала да основе своя община.

„Те излязоха от нас, но не бяха наши; защото, ако бяха наши, щяха да останат с нас; но излязоха, за да стане явно, че не всички са наши.“

От цитираните думи се вижда, че разделението не преминало гладко и било съпроводено с богословски спорове. Авторът нарича напусналите общината „лъжци“ и „антихристи“ (буквално: хора, които са против Христос). За останалите в общността мнимият Йоан пише, че „знаят всичко“.

Кои били тези отцепници, чието напускане предизвикало такъв фурор? Авторът посочва, че отричали, че „Исус е Христос“. На пръв поглед няма причини да не вярваме на това твърдение, но всъщност то не може да означава, че отцепниците не признавали Исус за юдейския Месия. Те живели дълго време в рамките на християнската общност и били християни до разделението. Насока за техните нови възгледи се намира в 1 Йоан 4:2–3, където отказват да изповядат „Исус Христос, дошъл в плът“. Същото твърдение срещаме и във 2 Йоан 1:7. Това е достатъчно, за да си съставим представа за случилото се.

По-рано в тази глава говорихме за учението на Маркион. То се състояло в това, че според него Исус не е пратеник на жестокия юдейски Бог, който създал света, а на друг Бог, превъзхождащ първия във всичко. Тогава не говорихме за това какво мислел Маркион за Христос. Според него, тъй като Христос не е изпратен от създателя, не може да бъде създание. С други думи, Исус не може да бъде същество от плът и кръв. Той е духовна същност, която няма никакво отношение към нашия свят. Но защо в такъв случай изглежда на хората материален? Според Маркион Исус само изглежда като човек. В действителност Той няма тяло – това е само привидност.

Маркион не е единственият, който се придържал към това мнение. Богословите наричат това разбиране за Христос докетизъм (от гръцкия глагол „изглеждам“). Някои гностици също твърдели, че тялото на Христос само изглеждало истинско. Този подход очевидно продължил да се развива в рамките на общината на Йоан. Отделилата се група не изповядвала Исус, „дошъл в плът“. С други думи, не вярвали, че Исус е имал тяло. И именно в този смисъл отричали Христос. По-точно казано, не вярвали, че Христос се е въплътил в живия човек Исус.

Защо някои не вярвали във въплъщението на Христос? Това е свързано с факта, че с времето християните променили възгледа си за Исус, смятайки Го не само за юдейския Месия, но, в известен смисъл, и за самия Бог. Развитието на този подход виждаме в Евангелието от Йоан. В някои стихове Исус прилича на обикновен човек (например 1:35–42). В други пък е представен като божествена същност (1:1–18). С течение на времето представите на членовете в общината на Йоан се развивали. Те започнали да смятат Исус не просто за божествен, тоест за въплъщение на Бога на земята. Вече Го смятали за истински Бог. Но истинският Бог не може да бъде едновременно и човек. Защо в такъв случай прилича на човек? Това е само мираж. Така докетизмът се развил в общината на Йоан. Членовете на тази община не са маркионити, нито гностици, ученията на двете групи се различават, но възгледите им за същността на Христос били еднакви. Тази част от християнската община на Йоан, която подкрепяла докетистките представи за Христос, смятала учението на останалата част от своето общество за неприемливо. Затова си тръгнали и основали своя общност, която може би се трансформирала по-късно в секта с гностически уклон. Авторът на Посланията на Йоан критикува тези отстъпници и техните възгледи, твърдейки, че Христос бил същество от плът и кръв, дори ако същевременно бил в някакъв смисъл и Бог.

Именно затова авторът на Първото послание на Йоан започва тази книга по начина, по който го прави – твърдейки, че видял и чул „Словото на живота“ (разбирай Христос), и могъл да се докосне до Него, когато се въплътило на земята. Христос е истинско, осезаемо същество. В противен случай не би имал плът и кръв и не би могъл да пролее кръвта Си за изкупление на греховете на другите. Затова авторът подчертава силно, че именно кръвта на Христос изкупила греховете, защото Той е принесъл истинска човешка жертва (1:7, 2:2, 4:10).

За автора групата, напуснала общината, не само имала неправилни възгледи. Нейните членове върели и аморални постъпки. Те не спазвали Божиите заповеди (2:4), не обичали своите братя по вяра, както е редно (2:9–11, 4:20), и грешели, като отричали това (1:6–10). Възможно е авторът да свързва моралното падение на групата с нейни богословски грешки. Ако не отдават нужното значение на съществуването на Христос в плът, то може би за тях няма значение и собственото им съществуване. Затова не се интересуват вече от изпълнението на Божиите заповеди и от проявата на любов към своите събратя. Това обяснява защо в своите послания авторът подчертава необходимостта да се спазват Божиите заповеди и да има взаимна обич, което да се противопостави на омразните докетисти, напуснали общината.

(Следва)