МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „ЧУЖДЕНЦИ“

ПРЕВОД: Gemini 3.1 Pro

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“

1924 г. – „ЛЮБОВ“ / „ЖЕНИХ“ / „ЩАСТИЕ“ / „НЕ ТИ ТРЯБВАТ РОДНИНИ“ / „СЕЛСКИ САМОРОДЕН ТАЛАНТ“ / „ЧЕСТЕН ГРАЖДАНИН“ / „ИГРА НА ПРИРОДАТА“ / „ПАЦИЕНТКА“ / „БАНЯ“ / „НЕРВНИ ХОРА“

1925 г. – „АКТЬОР“ / „КРИЗА“ / „БЕДНОСТ“ / „АДМИНИСТРАТИВЕН ВЪЗТОРГ“ / „МАЙМУНСКИ ЕЗИК“ / „ЛИМОНАДА“ / „ДИКТОФОН“ / „ЧЕТИРИ ДЕНА“

1926 г. – „ИМЕН ДЕН“ / „ТАТКО“ / „ДЪРВА“ / „КРАДЦИ“ / „ПЪТНИК“ / „СЪПРУГ“ / „РАБОТЕН КОСТЮМ“ / СПИРАЧКА „ВЕСТИНГАУЗ“ / „МЕДИК“ / „ПЕЧАЛЕН СЛУЧАЙ“ / „КИНОДРАМА“ / „РЕЖИМ НА ИКОНОМИИ“ / „БЪЧВА“ / „ВЕЛИКДЕНСКА СЛУЧКА“ / „СИЛНО СРЕДСТВО“ / „БЯС“ / „ДАМСКА МЪКА“ / „ПРЕКРАСНА ПОЧИВКА“ / „ГАЛОШ“

1927 г. – „МОНТЬОР“ / „ПРЕЛЕСТИТЕ НА КУЛТУРАТА“ / „ДРЕБОЛИИ“ / „БОТУШКИ“ / „ЕСНАФИ“ / „ГОСТИ“ / „ДУШЕВНА ПРОСТОТА“ / „ОПЕРАЦИЯ“ / „ЦАРСКИ БОТУШИ“ / „КАЧЕСТВЕНА ПРОДУКЦИЯ“ / „СБИВАНЕ“ / „БЮРОКРАТИЗЪМ“

1928 г. – „МЕДИЦИНСКИ СЛУЧАЙ“ / „ВЕСЕЛА ИСТОРИЙКА“ / „НАУЧНО ЯВЛЕНИЕ“ / „КОТКАТА И ХОРАТА“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ЧУЖДЕНЦИ

Винаги мога да различа чужденеца от нашите съветски граждани. На тях, на буржоазните чужденци, им е заложено в муцуната нещо по-различно. Тяхната муцуна, как да го кажа, се държи някак си по-неподвижно и презрително, отколкото нашата. Както, да речем, са си докарали едно изражение на лицето, така гледат с това изражение на лицето на всички останали предмети.

Някои чужденци носят за пълна невъзмутимост монокъл на окото. Демек, това стъкълце няма да го изпуснем и няма да мигнем, каквото и да се случи.

Това, да си кажем право, е страхотно.

А чужденците не могат иначе. У тях там буржоазният живот е доста неспокоен. На тях там буржоазният морал не им позволява да живеят по естествен начин. Без такова самообладание могат да се орезилят ужасно.

Както например един чужденец се задавил с кокал. Ядял пилешко, знаете ли, и глътнал нещо в повече. А случката се разиграла на официален обяд. За това ми разправи един познат човек от търговското представителство.

Та случката, казвам, станала на официален банкет. Наоколо, може би, все милионери. Форд седи на един от столовете. И още разни други.

А тук, знаете ли, наред с това, човекът глътнал кокал.

Разбира се, от нашата свободна гледна точка в този факт няма нищо чак толкова оскърбително. Ами глътнал го, голяма работа. При нас по тоя въпрос нещата стават доста бързо. Бърза помощ. Мариинската болница. Смоленското гробище.

А там така не може. Там обществото е направо изключително отбрано. Наоколо са се разположили милионери. Форд седи на един от столовете. И фракове. Дами. Само електричеството, дето свети, е сигурно повече от двеста свещи.

А тук човекът глътнал кокал. Как да започне да се секне. Да храчи. Да се хваща за гърлото. Ах, боже мой! Моветон и дявол знае какво.

А да стане от масата и да хукне в ударен порядък към тоалетната – това за тях също не е хубаво, неприлично е. „Аха – ще кажат, – хукна по нужда.“ А там това абсолютно не бива.

Та този французин, дето глътнал кокала, в първия момент, разбира се, се уплашил смъртно. Започнал да си бърка нещо в гърлото. После побледнял ужасно. Замятал се на стола. Но веднага се съвзел. И след минута се заусмихвал. Започнал да праща на дамите разни въздушни целувки. Започнал, може би, да роши кученцето на домакините под масата.

Домакинът се обръща към него на френски.

– Извинявам се – казва, – може би сте глътнали нещо, което не се яде? Вие – казва, – си кажете в краен случай.

Французинът отговаря: – Коман? Какво? За какво става дума? Извинявам се – казва, – не зная как сте с гърлото, но при мене с гърлото всичко е наред.

И започнал да праща пак въздушни усмивки. После наблегнал на бланманжето. Изял една порция.

С една дума, останал до края на обяда и не показал нищо пред никого. Само когато станали от масата, се олюлял леко и се хванал с ръка за корема – сигурно го боднало. А после пак нищо.

Поседял в гостната около три минути заради дребнобуржоазното приличие и отишъл в антрето.

Пък и в антрето не бързал особено, побъбрил с домакинята, подържал я за ръката, гмурнал се за галошите си под масата барабар с кокала. И си търнал.

Е, на стълбите вече си дал, разбира се, зор.

Метнал се в каретата.

– Карай – вика, – кокоша муцуно, към спешното!

Пукнал ли този французин, или оживял, това не мога да ви кажа, не зная. Сигурно е оживял. Доста жилава нация.

1928 г.