МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „ЦАРСКИ БОТУШИ“

ПРЕВОД: Meta AI

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“

1924 г. – „ЛЮБОВ“ / „ЖЕНИХ“ / „ЩАСТИЕ“ / „НЕ ТИ ТРЯБВАТ РОДНИНИ“ / „СЕЛСКИ САМОРОДЕН ТАЛАНТ“ / „ЧЕСТЕН ГРАЖДАНИН“ / „ИГРА НА ПРИРОДАТА“ / „ПАЦИЕНТКА“ / „БАНЯ“ / „НЕРВНИ ХОРА“

1925 г. – „АКТЬОР“ / „КРИЗА“ / „БЕДНОСТ“ / „АДМИНИСТРАТИВЕН ВЪЗТОРГ“ / „МАЙМУНСКИ ЕЗИК“ / „ЛИМОНАДА“ / „ДИКТОФОН“ / „ЧЕТИРИ ДЕНА“

1926 г. – „ИМЕН ДЕН“ / „ТАТКО“ / „ДЪРВА“ / „КРАДЦИ“ / „ПЪТНИК“ / „СЪПРУГ“ / „РАБОТЕН КОСТЮМ“ / СПИРАЧКА „ВЕСТИНГАУЗ“ / “МЕДИК“ / “ПЕЧАЛЕН СЛУЧАЙ“ / “КИНОДРАМА“ / “РЕЖИМ НА ИКОНОМИИ“ / “БЪЧВА“ / “ВЕЛИКДЕНСКА СЛУЧКА“ / “СИЛНО СРЕДСТВО“ / “БЯС“ / “ДАМСКА МЪКА“ / “ПРЕКРАСНА ПОЧИВКА“ / “ГАЛОШ“

1927 г. – “МОНТЬОР“ / „ПРЕЛЕСТИТЕ НА КУЛТУРАТА“ / „ДРЕБОЛИИ“ / „БОТУШКИ“ / „ЕСНАФИ“ / „ГОСТИ“ / „ДУШЕВНА ПРОСТОТА“ / „ОПЕРАЦИЯ“ / „БЮРОКРАТИЗЪМ“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

„ЦАРСКИ БОТУШИ“

Тази година в Зимния дворец се продаваха разни царски партакеши. Музейният фонд май търгуваше с тях. Не зная кой.

Аз ходих там с Катерина Фьодоровна Коленкорова. На нея ѝ трябваше самовар за десет души.

Самовар, между другото, нямаше. Или царят е пил чай от чайник, или са му носили от кухнята в някаква фасетирана чаша, не зная, но самовари не бяха пуснати за продан.

За сметка на това имаше много други неща. И наистина всичките доста великолепни. Разни царски пердета, ширити, различни чашки, плювалници, ризи и други разни царствени джунджурии. Направо очите ти се разбягват, не знаеш за какво да се хванеш и какво да си купиш.

Така че Катерина Фьодоровна си купи с неупотребените пари за самовар четири ризи от най-фин мадеполам. Много разкошни. Царски.

А пък аз мярнах внезапно в описа ботуши. С руски кончове, осемнадесет рубли.

Попитах веднага артелчика, който продаваше: — Какви са тези ботуши, любезни приятелю? Той казва: — Какви да са — царски.

— А каква е гаранцията - казвам, - че са царски? Може – казвам - някой портиер да ги е тъпкал, а вие ги пробутвате за царски. Това – казвам - не е хубаво, не е прилично.

Артелчикът казва: — Тук наоколо всичко е имущество на царската фамилия. Ние – казва - с боклуци не търгуваме.

— Покажи – казвам – стоката.

Погледнах ботушите. Много ми харесаха, ужасно много: и размерът - точно за мене. И такива едни не широки, теснички, спретнати. Тук бомбето, тук токът. Направо цели ботуши. И изобщо малко носени. Може царят да ги е носил само три дена. Подметката още не се е олющила.

— Господи - казвам, - Катерина Фьодоровна, нима по-рано – казвам - можеше да се мечтае за царски обувки? Или да се разходиш например по улицата с царски ботуши? Господи - казвам, - как се мени историята, Катерина Фьодоровна! Осемнадесет рубли ще дам за тях, без да се скъпя. И, разбира се, за царски ботуши тази цена е много, много малка.

Броих осемнадесет рубли и понесох царските ботуши към дома.

Наистина, обуването им беше трудно. Да не говорим за партенки, ами и на обикновен чорап едва се обуват. "Все пак - мисля си - ще ги разтъпча".

Три дни ги разтъпквах. На четвъртия ден изведнъж се отлепи подметката. И не само подметката, ами направо цялото долнище се откъсна заедно с тока. Кракът ми даже излезе навън.

А това проклето нещо се случи на улицата, на булевард "Съюзен", малко преди Двореца на труда. Така и се повлякох за вкъщи на Василевския остров без подметка.

Най ме беше много яд за парите. Все пак осемнадесет рубли. И няма къде да се оплачеш. Ако ботушите бяха от фабрика "Скороход" или от някоя подобна фабрика - друг въпрос. Може да се заведе дело или да се изгони директора заради такава техническа слабост. А тук, моля ви се, царски ботуши.

Отидох, разбира се, на другия ден в Музейния фонд. А там бяха приключили вече с търговията — затворено.

Исках да отскоча до Ермитажа или до някое друго място, но после махнах с ръка. Най-вече ме спря Катерина Фьодоровна.

— Че то – казва - не само царски, ами всеки кралски ботуш може да изгние за толкова години. Все пак, както и да погледнете, от революцията минаха десет години. Конците, естествено, може да са се скапали за това време. Разбираемо е.

А наистина, братлета, десет години минаха. Шега ли е! И стоката е започнала да се разпада.

Но макар че Катерина Фьодоровна ме успокояваше, когато, между другото, нейните там царски дамски ризи се развлякоха на всички страни след първото пране, тя ругаеше ужасно царския режим.

А изобщо минаха, разбира се, десет години — смешно е да се ядосваш.

Как бързо лети времето, братлета! Всичко старо се разпада на прах.

1927 г.