НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 2000 г. / ХИМИЯ / АЛЪН ХИЙГЪР

Алън Хийгър (Alan Heeger)

22 януари 1936 г.

Химия (заедно с Алън Макдайърмид и Хидеки Ширакава)

(За откриването и разработването на проводимите полимери)

Алън Джей Хийгър е американски физик и химик, роден на 22 януари 1936 г. в Су Сити, щата Айова, САЩ. Той е една от ключовите фигури, които променят завинаги представата за това какво може да бъде пластмасата. Въпреки че по образование е физик, работата му е в сърцето на химията и материалознанието.

До края на 70-те години на XX век в учебниците пишеше ясно: пластмасата е изолатор и не провежда електрически ток. През 1977 г. това правило е разбито. Японският химик Хидеки Ширакава успява да синтезира полиацетилен – полимер със сребрист блясък, наподобяващ алуминиево фолио, но все още непроводим. В същото време в Университета на Пенсилвания Алън Хийгър и Алън Макдайърмид работят върху друг екзотичен полимер – поли(серен нитрид).

Когато тримата обединяват усилията си, решават да обработят полиацетилена на Ширакава с йодни пари – процес, наречен допиране. Резултатът е сензационен: проводимостта на материала скача над 10 милиона пъти и той се превръща от изолатор в истински проводник, подобен на метал. Тяхната съвместна публикация от 1977 г. поставя началото на изцяло ново научно направление – проводимите полимери.

Затова на 10 октомври 2000 г. Кралската шведска академия на науките им присъжда Нобелова награда за химия за 2000 г. за откриването и развитието на проводимите полимери. Формалната мотивация подчертава, че те са показали как пластмасата може да провежда електрически ток.

Откритието има огромно практическо значение. Проводимият полимер съчетава два свята: лекотата, гъвкавостта и ниската цена на пластмасата и електрическите свойства на металите и полупроводниците. Днес тази технология е в основата на OLED дисплеите на мобилните телефони и телевизори, на органичните соларни клетки, на гъвкавата електроника, на антистатичните покрития и на съвременните биосензори.

Академичната кариера на Хийгър започва в Университета на Пенсилвания, където е професор по физика от 1962 до 1982 г. и директор на Лабораторията за изследване на структурата на материята. От 1982 г. до днес е професор в Калифорнийския университет в Санта Барбара, където заема президентска катедра по физика и материалознание.

Хийгър е не само учен, но и предприемач. През 1990 г. основава компанията UNIAX Corporation за разработване на проводими полимери, по-късно придобита от DuPont, както и няколко други стартъпа, сред които Konarka Technologies, насочена към евтини пластмасови соларни клетки. Член е на Националната академия на науките на САЩ и на Националната инженерна академия, носител на наградата „Оливър Бъкли“ на Американското физическо дружество (1983 г.) и на наградата „Балзан“ (1995 г.).

Основната мисия на изследователската му група в Санта Барбара и до днес е използването на свръхбързия фотоиндуциран пренос на електрони от полупроводникови полимери към фулерени за създаване на ново поколение евтини, печатаеми соларни клетки, които могат да направят слънчевата енергия достъпна за всички.

Съставил: Meta AI

Редактор: Павел Николов