ПРЕТОРИАНЦИТЕ: ГВАРДИЯТА НА ИМПЕРИЯТА

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД: : Meta AI

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Лагерът на личните телохранители на императора в Рим се превърнал бързо в „гнездо на метежи и разврат“.

Личната охрана на римските пълководци се появила през III век пр.н.е. Продължителното пребиваване в земите на враждебни племена изисквало специално внимание за защитата на командващия. В римския военен лагер палатката на пълководеца се наричала преториум. Съответно телохранителите на командира, които били разположени край него, започнали да се наричат преторианци.

ВЪПРЕКИ ПРЕДИШНИЯ ЗАКОН

Постоянна лична гвардия, длъжна да охранява върховния главнокомандващ не само във военно, но и в мирно време, създал Октавиан Август. През епохата на Републиката на територията на Италия било забранено разполагането на легиони. А в Рим не било разрешено да се влиза с оръжие.

Когато дошъл на власт първият пълноправен император, всички стари правила били забравени. Оттам нататък в столицата на империята имало постоянно хиляди въоръжени войници. Август заповядал да се формират девет кохорти лична гвардия. Всеки такъв отряд наброявал хиляда войници. Три кохорти се намирали непосредствено в Рим, а още шест — в най-близките околности. Командирите на тези отряди започнали да се наричат префекти на преториума (лат. praefecti praetorio – бел. ред.).

Октавиан Август

Впоследствие броят на преторианските кохорти и числеността на войниците в тях се променяли неведнъж. Но нито един от владетелите през следващите три века не променил общото правило: до императора трябва да има винаги лична гвардия. При Тиберий всички гвардейци били разположени вече непосредствено в Рим. За тях бил построен специален укрепен лагер вътре в града.

Преторианците имали цяла редица привилегии, за които другите войници не можели дори да мечтаят. Само животът в столицата правел службата несравнимо по-приятна от пребиваването във военните лагери на границата с войнствените варвари.

ОТ ЛИЧНА ПРЕДАНОСТ ДО ОБЩО ПРЕДАТЕЛСТВО

Много скоро се появил проблем, неприятен за всеки монарх. Телохранителите можели да бъдат не само защитници, но и твърде опасни метежници. При това, за разлика от сенаторите, които били в състояние да кроят цели месеци детайлите на своя заговор, а накрая да станат жертва на донос, преторианците решавали спонтанно. Лагерът на гвардията бил по същество буре с барут. Всяка слабост на властта, всеки слух или нечии щедри обещания обричали императора на смърт.

Преторианци

Широко разпространение получило негласното правило, според което новият император обсипвал преторианците с богати дарове и заплати. Но, както показал опитът, тази предвидливост не гарантирала предаността на телохранителите. Редица императори паднали убити само за това, че се опитвали да обуздаят безчинствата и грабежите, вършени от гвардията в Рим.

Разбира се, владетелите не искали да чакат смирено своята участ. И правели различни стъпки, за да гледат уверено в утрешния ден. Най-разпространено станало разпускането на старата гвардия и набирането на нови войници. След смъртта на Нерон повечето императори били бивши командири на легиони. И можели да се опрат смело на войниците, с които са преминали не една кампания и на които се доверявали лично. Но след превеждането им в гвардията с много легионери се случвала удивителна метаморфоза. Те ставали капризни и поемали лесно по пътя на измяната.

ПОВЕЛИТЕЛИ НА ПОВЕЛИТЕЛИТЕ

Кулминацията на преторианската волност настъпила в края на II век. След убийствата на императорите Комод и дошлия на негово място Пертинакс гвардейците обявили търг, предлагайки властта над империята на този, който плати повече. И търгът се състоял! Сенаторът Дидий Юлиан дал най-високата цена. Но не успял да плати навреме и завършил безславно живота си от ръцете на онези, които се съгласили да му се подчиняват.

Не по-малък цинизъм проявил командирът на преторианците Марк Макрин в началото на III век. Той уредил убийството на император Каракала с чужди ръце и, като спечелил разположението на гвардията, седнал сам на престола. Но съвсем скоро Макрин и синът му, провъзгласен за наследник, били убити от войниците.

Краят на всевластието на гвардията бил сложен от император Константин Велики. По негова заповед отрядите на преторианците били разпуснати завинаги, а лагерът им в Рим унищожен като „гнездо на метежи и разврат“. Едновременно с това империята се сдобила с нова столица — Константинопол.

Оттам нататък функциите на телохранители на императора били възложени на отряди, наречени Ауксилия палатина. Това не била вече гвардия, а дворцова стража. Повечето войници били набирани от Галия и дори от Германия. И тези войници варвари се оказали много по-надеждни от недисциплинираните италийци. Но нищо не можело вече да спаси империята. Епохата на римското могъщество оставала в миналото.