БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 13. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ И ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ / ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ / ПОСЛАНИЕ ДО ЕФЕСЯНИТЕ

Превод: Meta AI

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ - 2 / ПОЯВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ И РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА - СЮЖЕТНА ЛИНИЯ НА СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ; СИНОПТИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ; ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО БИОГРАФИИ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЙ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА / СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ

ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС - ПРОЛОГЪТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН / ЙОАН И СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ / ИЗТОЧНИЦИ НА ЧЕТВЪРТОТО ЕВАНГЕЛИЕ. ЙОАН ИЗМЕСТВА АКЦЕНТИТЕ / ДРУГИ ЕВАНГЕЛИЯ: ЕВАНГЕЛИЕ С ИЗРЕЧЕНИЯ / ЕВАНГЕЛИЯ ЗА ДЕТСТВОТО / СТРАСТИ ХРИСТОВИ / ГНОСТИЧНИ ЕВАНГЕЛИЯ / ИСТОРИЧЕСКИЯТ ИСУС / ИСУС – ПРОРОК НА АПОКАЛИПСИСА

ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ - ВАЖНА ФИГУРА В ИСТОРИЯТА НА РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО / ПРОБЛЕМ НА КНИГАТА „ДЕЯНИЯ“ / КРАТКА БИОГРАФИЯ НА ПАВЕЛ / КАКВО ПОТВЪРДИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / КАКВО ПРОМЕНИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ИСУС / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЗАКОНА / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЮДЕИТЕ И ЕЗИЧНИЦИТЕ / МИСИОНЕРСКАТА ДЕЙНОСТ НА ПАВЕЛ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО СОЛУНЯНИТЕ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО КОРИНТЯНИТЕ / ВТОРО ПОСЛАНИЕ ДО КОРИНТЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ГАЛАТЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ФИЛИПЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ФИЛИМОН / ПОСЛАНИЕ ДО РИМЛЯНИТЕ

ГЛАВА 13. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ И ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ - ПАВЕЛ ПО ВРЕМЕТО НА НОВИЯ ЗАВЕТ И СЛЕД ТОВА / ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ

ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ - ВТОРО ПОСЛАНИЕ ДО СОЛУНЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО КОЛОСЯНИТЕ

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 13. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ И ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ

ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ

ПОСЛАНИЕ ДО ЕФЕСЯНИТЕ

Сред критически настроените изследователи авторството на Посланието до ефесяните поражда по-малко спорове, отколкото авторството на вече разгледаните вторични Павлови послания. Доколкото Посланието до колосяните „не прилича“ на Павловите послания както по стил, така и по съдържание, Посланието до ефесяните се отклонява от тях в още по-голяма степен. За разлика от другите две послания, обстоятелствата, дали повод за написването му, не могат да бъдат установени с лекота. По всичко изглежда, че става дума за обща трудност, пред която били изправени редица църкви по времето на автора — предположително към края на I в. В някои църкви имало противоречия между юдеи и неюдеи, като неюдеите, които съставлявали мнозинство, гледали отвисоко на своите юдейски братя и сестри. Авторът е убеден, че подобно положение е лишено от основание, и написва посланието, за да го преодолее.

Авторът се стреми да напомни най-вече на своите читатели неюдеи, че макар в миналото да са отричали Бога, са се съединили сега с юдеите чрез служенето на Исус, чрез помирението на Исус с Господа и чрез Неговото покаяние (2:1–22). По-точно, смъртта на Исус е разрушила преградата, която разделяла дотогава юдеите от неюдеите — Юдейския закон, който съответно изгубил своята сила. Вследствие на това двете групи са напълно равни и могат да живеят в съгласие една с друга; нещо повече, Исус е съединил и двете групи с Господа. Вярващите не само са умрели с Христос, но и са възкръснали в Него, за да се наслаждават на радостите на небесното съществуване (2:1–10). Именно в единството на юдеите и неюдеите с Бога се съдържа, според автора, „тайната“ на Евангелието, която е вече разкрита (3:1–13).

Във втората половина на посланието авторът наставлява читателите да живеят в съответствие с провъзгласеното единство, което им е дадено. То следва да бъде явно в живота на църквата (4:1–16), в дълбоката разлика между християните и останалите членове на обществото (4:17–5:20), както и в обществените отношения на християните помежду им — особено в ролите им на съпрузи и съпруги, на деца и родители, на роби и господари (5:21–6:9).

Книгата завършва с наставление борбата срещу силите на злото да бъде продължена.

Както при Посланието до колосяните, а и в още по-голяма степен, специалистите по гръцки език отбелязват, че това послание се различава съществено от онези, които принадлежат безусловно на перото на Павел. Изреченията са тук по правило значително по-дълги и по-сложни от Павловите, а в текста се срещат голям брой думи, които ги няма в останалите му съчинения. Още по-убедителни от доводите, изградени върху стила на гръцкия език, са обаче тези, които почиват върху съдържанието на посланието. Ще ни бъде от полза да разгледаме по-внимателно един конкретен откъс, който на първо четене наистина напомня нещо, което Павел би желал да изложи. При по-задълбочено вникване обаче става ясно, че изразените в него възгледи се различават чувствително от възгледите на Павел. Трудно е да си представим, че Павел би могъл да напише това.

Ще разгледаме откъс от Посланието до ефесяните (2:1–10). Прочетете го внимателно. Тук авторът припомня на своите читатели неюдеи обръщането в началото на техния път към спасението, което познали в Христос. Засягат се редица важни за Павел теми: отделянето на човека от Бога преди приемането на Христос е определено като „смърт“; дяволът е наречен „княз, господстващ във въздуха“; заявено е, че благодатта на Господа ще донесе спасение чрез вяра, а не чрез деяния; и че новото съществуване на човека трябва да води занапред към добри дела. На първо четене това напомня нещо, което Павел би могъл да напише.

Важно е обаче да се вгледаме по-внимателно. Да започнем с това, че съществува немалка трудност относно положението на вярващия. Описанието е удивително близко до онова, което срещаме в Посланието до колосяните — двете послания си съответстват в много отношения. Макар в посланията, които несъмнено принадлежат на Павел, да се подчертава ясно, че възкресението на вярващите, дори в духовен смисъл, не се е състояло още, авторът на Посланието до ефесяните заявява, че вярващите били съживени с Христос, възнесени с Него и поставени „на небесата в Христос Исус“ (2:6). Разбирането за положението на християните като възнесени е изразено тук дори по-категорично, отколкото в Посланието до колосяните, защото авторът настоява, че вярващите са преживели вече същото състояние на възнесение, което е преживял Христос. В глава 1 той заявява, че след Възнесението на Христос Господ Го поставил „отдясно на Себе Си на небесата, по-горе от всяко Началство и Власт, и Сила, и Господство, и от всяко име, с което именуват не само в тоя век, но и в бъдещия“ (1:20–21). Такова е Възнесението. А къде са вярващите християни? Те са поставени там, редом с Него. Възможно ли е това да е написано от същия автор, който укорявал сурово коринтяните за твърденията им, че са се възнесли вече с Христос и затова царуват вече заедно с Него?

Друго различие от Павловите послания се състои в това, че авторът на Посланието до ефесяните — особено в откъса 2:1–10 — представя като напразни „делата“, извършени от човека, за да постигне спасение. В посланията на Павел неюдеите стават праведни в очите на Господа не чрез „делата на Закона“, а чрез вярата в смъртта на Христос.

Следователно, когато говори за дела, Павел има предвид изпълнението на онази част от Юдейския Закон, която придава на юдеите отличителни черти като народ на Господа: обрязването на момчетата, допускането само на кошерна храна, спазването на Шабата и т. н. Именно това е основната грижа на Павел: никой не бива да смята, че трябва да върши юдейски „дела“ — и по този начин да стане юдеин, — за да бъде праведен в очите на Господа. Когато обаче авторът на Посланието до ефесяните говори за „дела“, той съвсем не влага този смисъл. Той има предвид „добри дела“ — вършенето на добро за хората. Павел вероятно би се съгласил с това, а може би и не, но темата не е сред онези, по които той е писал или към които е проявявал интерес. Учението на Павел за „делата на Закона“ се е видоизменило в учение за „добрите дела“.

Заедно със специфичното юдейско съдържание на понятието за делата се е изгубил изглежда и предишният живот на автора, в който той се заел със своите задачи. Както вече установихме от краткия биографичен очерк в глава 12, Павел говорел с гордост за предишния си живот, в който спазвал Юдейските закони по-добре от ревностните фарисеи, които го съпровождали в младостта му. Според неговите думи: „по ревност – гонител на Божията църква, по правда законна – непорочен“ (Фил. 3:6). Приемането на новата вяра от Павел не е отделяне на неговото праведно и нравствено настояще от някакво разпуснато минало. То е преход от една форма на строга религиозност към друга. А как стоят нещата с автора на Посланието до ефесяните? Тук положението е съвсем различно. Авторът заявява, че „между тях [т. е. между езичниците] и ние всички живяхме някога според нашите плътски похоти, изпълнявайки желанията на плътта и на помислите“ (2:3). Той водел също толкова разпуснат живот, какъвто водели множеството безнравствени езичници по земята. Нима това е Павел?

Наистина, на места Павел говори за това, че вършел неща, за които знаел, че не бива да ги върши (Рим. 7). Но в посланията, които му принадлежат несъмнено, неговият грях се състои в „пожелаването“ (пак там, 7:7–8), а не в разпътния и сластолюбив начин на живот на езичниците, който на места порицава (вж. например: пак там, 1:18–32). По отношение на своя живот Павел живеел „безпорочно“. Авторът на Посланието до ефесяните не живеел така.

Следователно Посланието до ефесяните, също както Второто послание до солуняните и Посланието до колосяните, не е написано по всяка вероятност от Павел. Отново не знаем нищо за истинския автор, освен че бил член на една от основаните от Павел църкви, вероятно към края на I в., и че искал да разгледа възникналата нова ситуация. В отношенията между неюдеи и юдеи в познатите му църкви се появило напрежение и той пише, за да утвърди отново онова, което видял в основата на Павловите идеи: че Христос е направил юдея и неюдея равни и ги е примирил с Господа. В отговор на своето ново съществуване в Христос — като хора, които вече са се възнесли с Него и царуват с Него на небесата — всички членове на християнската църква трябва да приемат и да утвърждават единството, което носят вече в себе си.

(Следва)