НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1999 г. / ЛИТЕРАТУРА / ГЮНТЕР ГРАС

Гюнтер Грас (Günter Grass)

16 октомври 1927 г. - 13 април 2015 г.

Литература

(За това, че в игриво-мрачни притчи изобразява забравеното лице на историята)

Произход и младост

Гюнтер Грас е роден на 16 октомври 1927 г. в свободния град Данциг (днес Гданск, Полша) — в семейство със смесен немско-кашубски произход. Баща му е немски търговец, а майка му произхожда от кашубското малцинство. Този граничен, многоезичен свят на Данциг става основната митология на цялото му творчество.

Като юноша е член на Хитлеровата младеж, а през последните месеци на войната — едва на 17 години — служи в танкова дивизия на Вафен-СС. Ранен е през април 1945 г. и попада в американски плен. След войната работи като миньор и каменоделец, а по-късно учи скулптура и графика в академиите в Дюселдорф и Берлин. Не е случайно, че до края на живота си остава и визуален художник — рисунките и скулптурите му често вървят ръка за ръка с книгите.

Данцигската трилогия

„Тенекиеният барабан" (1959) е дебютният му роман и най-известната му книга. Оскар Мацерат е момче, което решава на тригодишна възраст да спре да расте и наблюдава възхода на нацизма от височината на детето — с барабан и глас, който троши стъкло. Романът е гротескна, барокова и безмилостно сетивна панорама на германското дребно бюргерство и неговото съучастие. Екранизацията на Фолкер Шльондорф от 1979 г. печели „Оскар" и „Златна палма".

„Котка и мишка" (1961) е новела за ученика Малке и неговата издадена адамова ябълка.

„Кучешки години" (1963) е най-мащабната и най-трудната част от трилогията.

Други важни книги

Сред останалите му значими произведения са „Местна упойка" (1969), „Из дневника на един охлюв" (1972) и „Камбала" (1977) — огромен феминистко-провокативен роман за историята през призмата на храната и готвенето. Следват „Плъхът" (1986) и „На широко поле" (1995) — критичен роман за германското обединение, посрещнат с яростни рецензии.

Късните му книги са може би най-достъпните: „Моят век" (1999) — сто кратки текста, по един за всяка година на XX век; „Като рак върви" (2002) — за потопяването на кораба „Вилхелм Густлоф" и за германците като жертви, тема, която десетилетия е била табу; и мемоарната „Докато белех луковицата" (2006).

Гражданската фигура

Грас е може би най-политически ангажираният немски писател на своето поколение — активен поддръжник на Вили Бранд и на Социалдемократическата партия, участник в „Група 47", постоянен глас срещу забравата на нацисткото минало и срещу прибързаното обединение на Германия през 1990 г.

Скандалът от 2006 година

Именно в „Докато белех луковицата" той признава публично за първи път членството си във Вафен-СС. Разкритието предизвиква огромен скандал: мнозина го обвиняват в лицемерие — човекът, който шест десетилетия е бил морална съвест на нацията и е укорявал другите за мълчанието им, сам е мълчал за себе си. Има призиви да върне Нобеловата награда. Той отговаря, че именно срамът е причината да мълчи толкова дълго. Дебатът остава неразрешен и до днес хвърля сянка върху репутацията му.

През 2012 г. Грас предизвиква нов скандал със стихотворението си „Каквото трябва да бъде казано", критикуващо израелската политика спрямо Иран; Израел го обявява за персона нон грата.

Гюнтер Грас умира на 13 април 2015 г. в Любек на 87-годишна възраст.

Съставил: Claude 5 Opus

Редактор: Павел Николов