БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / ДВОРЕЦЪТ НА ЖЕЛАНИТЕ ЧУДОВИЩА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Meta AI

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА! / ГЕРОЯТ ПРЕДПОЧЕЛ МАЛКИЯ СВЯТ ПРЕД ГОЛЕМИЯ, НО НЕ НАМЕРИЛ ЩАСТИЕ В НЕГО / ПРЕКРАСНИЯТ МАРКИЗ / ЗАЩО МУ Е НА ЧОВЕКА НЕЩАСТИЕТО / ФАТАЛНА ЖЕНА: РУСИЯ, ДВАДЕСЕТИ ВЕК / С БОТАНИК ОКОЛО СВЕТА / РОМАНОВИ, ПАДНАЛИ В БИТКА / ЗА ГАДНАТА ПРИРОДА НА КАРМАТА / МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / СЪВСЕМ МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / ГЛАВНИ ВОЕННИ ГЕРОИ / ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА БАБА ШАПОКЛЯК / ПИЛЕНЦЕТО И ЛОКОМОТИВЪТ (ЗА ШВАРЦ) / НЕ ОБИЧАМ БОНАПАРТ / ЗАГАДКАТА НА ЧУДОВИЩЕТО / ПЪРВАТА ДЕВИЦА КАВАЛЕРИСТ / ГРАФ НОГИ ЧЕТЕ ВЕСТНИК / НЕСКРОМНОТО ОБАЯНИЕ НА АРИСТОКРАЦИЯТА / ДАМАТА С КУЧЕНЦЕТО ИЛИ МОМИЧЕ С ХАРАКТЕР / ИЗЧЕЗВАНЕ ЗА ДВАМА / ОБРАЗЪТ НА ЕНЕРГИЧНИЯ ГЛУПАК В РУСКАТА ИСТОРИЯ / ЛЮБОВНИКЪТ НА РЕВОЛЮЦИЯТА / ОТГОВОР НА ЕДИН ЧЕСТО ЗАДАВАН ВЪПРОС, ИЛИ ХУБАВО Е ДА СИ БЕЛЕТРИСТ / САТУРН ЕДВА СЕ ВИЖДА / ЯПОНСКИЯТ БОГ / НЕПРИЯТЕН ФАКТ / ЖИВОТЪТ И СМЪРТТА НА ВЕСЕЛИЯ ЧОВЕК / АКО БЯХ ШÒГУН / МЕЧТА ЗА УКРАЙНА / КАК СЕ РАЖДА ИДЕЯТА / ПОЕТЪТ ЦАР / ЦЕЛИЯТ СВЯТ Е ТЕАТЪР / ОТ АРИСТОКРАТ ДО ДЪНОТО (И ОБРАТНО) / НАЙ-СТРАШНИЯТ ЗЛОДЕЙ / PRO DOSTOYEVSKY / КОЛЕКЦИОНЕРЪТ НА ВЕТРИЛА / ФЕНОМЕНАЛНИЯТ ДОКТОР БАРИ / СВОЙ СРЕД ЧУЖДИ / ЗА СЛЯПАТА ЛЮБОВ / ЗЛАТНИЯТ НОС или ТРУДНОСТИТЕ НА ПРЕВОДА

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

ДВОРЕЦЪТ НА ЖЕЛАНИТЕ ЧУДОВИЩА

Ще ви разкажа една малка история от "кошчето за боклук" на втория том от моята "История на Руската държава".

Натъкнах се на тази глупост по следния начин.

Четейки какви ли не неща за живота и връзките на ординските ханове от петнадесети век, се задълбочих неволно в китайските дела и затънах в тях за дълго. Помнех малко неща за империята Мин от университетския курс, а китайската история е вероятно най-интересната и най-колоритна на света. Не съжалявам изобщо за изгубеното време, макар че за работата този екскурс не ми потрябва изобщо. За какво, да речем, би ми послужил епизод от живота на незначителния Джу Джанцзи, петия монарх от династията Мин?

Макар че как да кажа... За "История на Руската държава", не ми потрябвау разбира се, но който е чел повестта ми "Плюнката на дявола", ще разпознае лесно колизията. Китайската чудатост влезе в употреба: трансформирайки се, се пренесе от Забранения град в покоите на Ярослав Мъдри.

Джу Джанцзи (1425–1435) управлявал в "златния век на Мин", когато в Поднебесната всичко било горе-долу спокойно и владетелят можел да се наслаждава безметежно на живота.

Синът на Небето обича.л всичко прекрасно, бил заобиколен от него от всички страни. Много плътно.

Негово величество имал две сериозни увлечения.

Първо, изкуството. Джу бил не просто ценител на живописта, но и много фин, талантлив художник.

Вижте какви изискани творби.

Негово величество рисувал само зверчета. И това е разбираемо - да рисува човечета би било за свещения богдихан недостойно.

А втората страст на император Джу били красивите жени. В харема му живеело цяло множество неописуеми красавици, една от друга по-ослепителна.

Но веднъж с нашия анималист сладострастник се случило нещо ужасно за един художник: естетическа криза. Предозиране с Красотата.

На горкия така му дотегнало прекрасното, че от един поглед към красавиците направо му се повдигало.

И тогава Джу направил верния артистичен извод: обикнал грозното. Като експресионистите от XX век например, които се отказали от сладникавото ар нуво и започнали да наблягат на грубостта на живота.

От цял Китай в Забранения град докарали най-ужасните страшилища, сакати и уроди. В императорския парк построиха за новия харем специален чертог, който получи името "Дворец на желаните чудовища". Там живееха гърбави жени, джуджета, всякакви инвалидни жени – и сигурно не вярвали на своето щастие. Можела ли някоя от тези онеправдани от съдбата страдалки да мечтае, че ще стане наложница на Сина на Небето?

Щастлив бил и императорът. Той отново обикнал жените. Разказват, че фаворитка му станала някаква дама с две глави (сиамски близначки?). Тя (те) издавала (-ли) сладострастни звуци едновременно от двете си страни и стереоефектът пленявал взискателната душа на художника.

Като прочетох за насладите на император Джу, като че ли разбрах мотивацията на артистичните натури, вършещи отвратителни постъпки. Просто прекалено изтънченият художник се усеща в един момент над такива баналности като красота, морал, порядъчност или добродетел. Естетичното застава за него неизмеримо по-високо от етичното.

Затова не обичам много хората от бохемата и предпочитам да стоя по-далече от тях, дори когато ценя изкуството им. Аз съм обикновен човек. За мен етиката е по-важна от естетиката.

Декадентът Джу: физиономията му дебела, но погледът нежен и чувствителен...

Да, за малко щях да забравя една важна подробност. Управлението на Джу Джандзи се наричало 宣德,, което ще рече "Проява на добродетелта".

(Следва)