БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 13. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ И ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ / ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ / ПАСТИРСКИ ПОСЛАНИЯ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО ТИМОТЕЙ. ПОСЛАНИЕ ДО ТИТ

Превод: Grok

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ - 2 / ПОЯВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ И РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА - СЮЖЕТНА ЛИНИЯ НА СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ; СИНОПТИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ; ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО БИОГРАФИИ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЙ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА / СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ

ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС - ПРОЛОГЪТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН / ЙОАН И СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ / ИЗТОЧНИЦИ НА ЧЕТВЪРТОТО ЕВАНГЕЛИЕ. ЙОАН ИЗМЕСТВА АКЦЕНТИТЕ / ДРУГИ ЕВАНГЕЛИЯ: ЕВАНГЕЛИЕ С ИЗРЕЧЕНИЯ / ЕВАНГЕЛИЯ ЗА ДЕТСТВОТО / СТРАСТИ ХРИСТОВИ / ГНОСТИЧНИ ЕВАНГЕЛИЯ / ИСТОРИЧЕСКИЯТ ИСУС / ИСУС – ПРОРОК НА АПОКАЛИПСИСА

ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ - ВАЖНА ФИГУРА В ИСТОРИЯТА НА РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО / ПРОБЛЕМ НА КНИГАТА „ДЕЯНИЯ“ / КРАТКА БИОГРАФИЯ НА ПАВЕЛ / КАКВО ПОТВЪРДИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / КАКВО ПРОМЕНИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ИСУС / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЗАКОНА / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЮДЕИТЕ И ЕЗИЧНИЦИТЕ / МИСИОНЕРСКАТА ДЕЙНОСТ НА ПАВЕЛ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО СОЛУНЯНИТЕ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО КОРИНТЯНИТЕ / ВТОРО ПОСЛАНИЕ ДО КОРИНТЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ГАЛАТЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ФИЛИПЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ФИЛИМОН / ПОСЛАНИЕ ДО РИМЛЯНИТЕ

ГЛАВА 13. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ И ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ - ПАВЕЛ ПО ВРЕМЕТО НА НОВИЯ ЗАВЕТ И СЛЕД ТОВА / ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ

ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ - ВТОРО ПОСЛАНИЕ ДО СОЛУНЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО КОЛОСЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ЕФЕСЯНИТЕ / ПАСТИРСКИ ПОСЛАНИЯ: ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО ТИМОТЕЙ

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 13. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ И ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ

ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ

ПАСТИРСКИ ПОСЛАНИЯ

Второ послание до Тимотей

Предисторията на Второто пастирско послание е съвсем различна. То е написано също от „Павел“ до Тимотей (1:1). Сега обаче се посочва, че Павел се намира в затвора в Рим и очаква скорошната си екзекуция след второ съдебно заседание (1:16-17; 4:6-8, 17). С други думи, Павел е в края на жизнения си път. В известен смисъл посланието изразява последната му воля. Той пише на Тимотей не само, за да го насърчи да продължи неговите пастирски задължения и да изкоренява от църквата му лъжеучителите (които проповядват учение, различно от описаното в Първото послание до Тимотей), но и за да отиде при него колкото се може по-скоро (4:13, 21).

Това послание е толкова лично, че някои читатели могат да се учудят как изобщо е могло да бъде фалшифицирано. Защо несъществуващ автор би молил несъществуващ получател на посланието да му донесе несъществуващ фелон и книжа? Причината не е всъщност толкова трудна за разбиране, както са установили отдавна изследователите на древните фалшификати. Като споменава лични вещи, авторът започва да прилича наистина на реален човек, който пише въз основа на реална ситуация, така че това е уловка, целяща да отклони читателя от следите на онова, което авторът всъщност прави: преструва се на такъв, какъвто не е.

Наличието на уловки се издава отчасти и от небрежните препратки на автора към Тимотей. Той е млад човек, податлив на юношески страсти (2:22). Християнин е трето поколение, преди него християни били майка му Евника и баба му Лоида (1:5). От детството си изучавал Писанието и като възрастен вече станал спътник на Павел в апостолските му пътувания (3:1–11, 15). Посветен е в служене чрез ръкополагане (1:6; 4:1–5).

Един аспект от това описание предизвиква у читателите удивление. Как Тимотей може да е все още юноша, ако Павел е вече е в края на житейския си път? От „Деяния на апостолите“ и от посланията на Павел знаем, че Тимотей е бил спътник в апостолските пътувания на Павел още преди времето, когато са написани посланията, с които разполагаме днес, очевидно през 40-те и 50-те години на I век. Можел е да започне пътуването си с Павел едва когато бил вече възрастен. Ако е вярно, че според преданието Павел е екзекутиран в Рим в началото–средата на 60-те години на I век, как може да се мисли за Тимотей като за „юноша“ по това време? В най-добрия случай би бил на средна възраст или по-възрастен. Следователно е трудно да съгласуваме това послание с достоверната хронология на живота на Павел.

Във всеки случай посланието е адресирано отчасти до „Тимотей“, за да го убеди да се справи с лъжеучителите. Авторът ги очерня с всички сили в редица пасажи, изпълнени с яростни оскърбления (3:2–5). Такива коментари обаче не ни помагат особено, ако искаме да разберем какво точно са проповядвали. Ясно се казва само едно: двама от опонентите твърдели, че „възкресението е вече станало“ (2:18). С подобно твърдение сме се срещали вече в посланията на Павел. Изглежда, че именно така говорели и противниците му в Коринт. Любопитно е, че същото твърдение срещаме и у автора на Посланието до колосяните, и у автора на Посланието до ефесяните. Не бива да ни се струва странно, че имало християни с противоположни възгледи по важни богословски въпроси, и въпреки това всичките се позовавали на авторитета на Павел. Вече видяхме, че в Коринт имало група, която се наричала „Павлова“ (1 Кор. 1:12), а Павел изобщо не бил съгласен с нея. През II век също имало различни групи, например гностици и противостоящите им „ортодоксални“ християни, които обявявали Павел за свой апостол и твърдели, че следват неговото учение, макар възгледите им да били в остро противоречие помежду си.

Послание до Тит

Посланието до Тит прилича много повече на първото Пастирско послание, отколкото на второто. То изглежда всъщност като нещо от рода на скъсена версия на Първото послание до Тимотей от „Рийдърс дайджест“, защото в него има също списък с качествата на църковния ръководител, както и нравствено-морални наставления към членовете на конгрегацията как трябва да се отнасят един към друг.

Предисторията в този случай е следната: „Павел“ оставил своя доверен съратник Тит на остров Крит като апостолски представител в тамошната църква (1:4–5). По-конкретно Тит трябва да назначи презвитери или епископи в църквите на всеки град. Павел пише, за да убеди Тит да поправи лъжливите учения, които са изключително сходни с онези, срещу които се води вече борба в Първото послание до Тимотей. Те включват „басни“, които смущават истински вярващите (1:10–16), както и „родословия, спорове и разправии за Закона“ (3:9). На Тит се дават указания да не спори с тези хора. Той трябва да се опита да ги убеди два пъти да променят възгледите си, а след това просто да ги игнорира.

Значителна част от посланието съдържа апостолски съвети към различни социални групи вътре в конгрегацията: към възрастните мъже, възрастните жени, младите жени, младите мъже и робите (2:2–10). Към края съветите стават по-общи и включват увещания да се води нравствен начин на живот. Посланието завършва с молба на автора Тит да се присъедини към него в град Никопол, където смята да прекара зимата.

(Следва)