БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ / ПОСЛАНИЕ ДО ФИЛИПЯНИТЕ

Превод: Gemini 3

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ - 2 / ПОЯВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ И РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА - СЮЖЕТНА ЛИНИЯ НА СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ; СИНОПТИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ; ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО БИОГРАФИИ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЙ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА / СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ

ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС - ПРОЛОГЪТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН / ЙОАН И СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ / ИЗТОЧНИЦИ НА ЧЕТВЪРТОТО ЕВАНГЕЛИЕ. ЙОАН ИЗМЕСТВА АКЦЕНТИТЕ / ДРУГИ ЕВАНГЕЛИЯ: ЕВАНГЕЛИЕ С ИЗРЕЧЕНИЯ / ЕВАНГЕЛИЯ ЗА ДЕТСТВОТО / СТРАСТИ ХРИСТОВИ / ГНОСТИЧНИ ЕВАНГЕЛИЯ / ИСТОРИЧЕСКИЯТ ИСУС / ИСУС – ПРОРОК НА АПОКАЛИПСИСА

ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ - ВАЖНА ФИГУРА В ИСТОРИЯТА НА РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО / ПРОБЛЕМ НА КНИГАТА „ДЕЯНИЯ“ / КРАТКА БИОГРАФИЯ НА ПАВЕЛ / КАКВО ПОТВЪРДИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / КАКВО ПРОМЕНИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ИСУС / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЗАКОНА / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЮДЕИТЕ И ЕЗИЧНИЦИТЕ / МИСИОНЕРСКАТА ДЕЙНОСТ НА ПАВЕЛ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО СОЛУНЯНИТЕ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО КОРИНТЯНИТЕ / ВТОРО ПОСЛАНИЕ ДО КОРИНТЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ГАЛАТЯНИТЕ

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ

ПОСЛАНИЕ ДО ФИЛИПЯНИТЕ

Посланието до филипяните е сравнително кратко и просто. Но съвременните изследователи намират, че е сложно за анализ. Причината е, че точно както във Второто послание до коринтяните, тонът на посланието се променя рязко по средата (започвайки от 3:2). От радостно и дружествено послание до християните във Филипи (град в Македония, североизточно от Солун) Павел преминава към строги предупреждения срещу лъжеучителите, които напада. Някои изследователи са склонни да смятат, че, както при Второто послание до коринтяните, имаме работа с два текста, съединени по-късно заедно.

ОТСТЪПЛЕНИЕ Павел за половото въздържание Учението на Павел говори главно за това как човек може да стане праведен пред Бога чрез смъртта и възкресението на Исус. Но по-късните християни стигнали до мисълта, че има неща, които са също толкова или дори по-значими за спасението. По-конкретно, някои християни сметнали за важни живота в името на отвъдния свят и презрението към земния свят. Според тези по-късни християни, за да се постигне вечен живот, било необходимо да се отхвърли тялото и неговите наслади, особено плътските сношения. Това мнение влага в устата на Павел един автор, живял около век по-късно и написал „Деянията на Павел и Текла“. Това е разказ за проповеди, в които Павел учи, че за да се спаси, човек трябва да се въздържа от съвкупление. Учението е изложено под формата на „блаженства“, подобни на „блаженствата“ от Проповедта на хълма. В тях Павел проповядва: „Блажени са онези, които пазят плътта си в чистота, защото те ще станат храм Божий. Блажени са въздържащите се, защото Бог ще им проговори. Блажени са отхвърлилите света, защото са угодни Богу. Блажени са онези, които имат жени така, сякаш нямат, защото те ще наследят Царството Божие. Блажени са онези, които са оставили скверността на света заради любовта към Бога, защото те ще съдят ангелите и ще седнат отдясно на своя Баща. Блажени са онези, които са запазили девствеността си, защото ще бъдат угодни Богу и няма да загубят своята награда. Защото Словото на техния Баща ще стане спасение за тях в деня на Неговия Син и те ще получат вечен покой.“ Само си представете как би се променило християнството, ако всеки беше убеден, че тези думи принадлежат наистина на Павел!

Независимо дали става въпрос за едно или две послания, причините, подтикнали Павел да пише, са достатъчно ясни от собствените му думи. Той писал от затвора (1:7). Павел не казва къде е бил затворен и по какво обвинение, но филипяните научили за неговите бедствия и му изпратили пари по един от водачите на общината – Епафродит (4:14–20). Той разказал на Павел за положението във филипийската църква. Тя претърпяла гонения, а също и разделение заради две жени, Еводия и Синтихия. Вероятно между тях имало конфликт (4:2). Докато бил при Павел, Епафродит се разболял толкова тежко, че бил близо до смъртта. Филипяните, научавайки за това, се обезпокоили (2:25–30), но той оздравял и Павел го изпратил обратно заедно с посланието. В него Павел разказва за своето положение и благодари на общината за моралната и материалната подкрепа. Също така ги насърчава да се стремят към единство, особено двете враждуващи жени. Той отделя не малко време, за да обясни, че трудностите, пред които са се изправили самият той и филипийската община, водят към победа на Евангелието (напр. 1:12–26).

Павел увещава филипяните да се обичат по-дълбоко един друг и да се грижат повече за другите, отколкото за себе си. В този контекст в Посланието до филипяните (2:6–11) Павел цитира една песен, или стихове, съчинени от самия него или от някой друг. В тях се говори за това какво направил Христос за другите: оставил Своята слава, за да стане човек и да умре на кръста. За другите приел образа на слуга и тъй като смирил така Себе Си, Бог Го превъзнесъл над всички останали, правейки Го Господ на всичко. Християните трябва да следват примера на себеотрицание на Христос, като се отдават на служба за другите. Съответно, постъпвайки така, те ще бъдат също възнесени.

Именно това, според Павел, направил Епафродит. Защото пътуването почти го е убило. Към същото се стремял и Павел, дотолкова, че доброволно приел затвора в името на Евангелието. И така трябва да постъпват всички християни, подражавайки на своя Господ, който, отхвърляйки Себе Си, донесъл спасение на света.

(Следва)