МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „БОТУШКИ“

ПРЕВОД: Gemini 3

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“

1924 г. – „ЛЮБОВ“ / „ЖЕНИХ“ / „ЩАСТИЕ“ / „НЕ ТИ ТРЯБВАТ РОДНИНИ“ / „СЕЛСКИ САМОРОДЕН ТАЛАНТ“ / „ЧЕСТЕН ГРАЖДАНИН“ / „ИГРА НА ПРИРОДАТА“ / „ПАЦИЕНТКА“ / „БАНЯ“ / „НЕРВНИ ХОРА“

1925 г. – „АКТЬОР“ / „КРИЗА“ / „БЕДНОСТ“ / „АДМИНИСТРАТИВЕН ВЪЗТОРГ“ / „МАЙМУНСКИ ЕЗИК“ / „ЛИМОНАДА“ / „ДИКТОФОН“ / „ЧЕТИРИ ДЕНА“

1926 г. – „ИМЕН ДЕН“ / „ТАТКО“ / „ДЪРВА“ / „КРАДЦИ“ / „ПЪТНИК“ / „СЪПРУГ“ / „РАБОТЕН КОСТЮМ“ / СПИРАЧКА „ВЕСТИНГАУЗ“ / “МЕДИК“ / “ПЕЧАЛЕН СЛУЧАЙ“ / “КИНОДРАМА“ / “РЕЖИМ НА ИКОНОМИИ“ / “БЪЧВА“ / “ВЕЛИКДЕНСКА СЛУЧКА“ / “СИЛНО СРЕДСТВО“ / “БЯС“ / “ДАМСКА МЪКА“ / “ПРЕКРАСНА ПОЧИВКА“ / “ГАЛОШ“

1927 г. – “МОНТЬОР“ / „ПРЕЛЕСТИТЕ НА КУЛТУРАТА“ / „ДРЕБОЛИИ“ / „БЮРОКРАТИЗЪМ“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

„БОТУШКИ“

Трофимич от нашата комунална квартира отиде да купи на дъщеря си ботушки. Дъщеря му, Нюшка, е едно такова малко, дефектно хлапе. На седем години.

Та отиде значи Трофимич с тази своя Нюшка да купуват ботушки. Защото работата отива към есен, а ботушки, разбира се, нямат.

И ето, Трофимич поскърца със зъби — един вид, голям разход ще бъде,— хвана своята Нюшка за лапата и отиде да ѝ направи покупка.

Влезе с детето си в един търговски магазин. Нареди да му покажат стоката. Нареди да я премерят. Всичко е съвсем наред — и стоката е хубава, и мярката точна. Само едно, знаете ли, никак не бива — цената не бива. Цената, направо да си кажем, дванадесет рубли! А Трофимич, разбира се, искаше да купи детските ботушки по-евтинко — за към рубла и половина, две рубли.

Тръгна тогава Трофимич, въпреки отчаяния рев на Нюшка, към друг магазин. В другия магазин му поискаха десет рубли. В третия магазин — пак десет рубли. С една дума, където и да отидат — същата история: и кракът влиза в ботуша, и стоката си бива, но цената — много висока: голяма жожица и изобщо Нюшка реве.

В петия магазин Нюшка премери едни ботушки — хубави. Попитаха за цената: девет рубли и никаква отстъпка. Започна Трофимич да се моли да му смъкнат три-четири рубли, а през това време Нюшка, с новите ботушки, отиде до вратата и, понеже не е глупава, излезе на улицата.

Опита се Трофимич да хукне след детето си, но управителят го задържа.

— Първо — казва, — трябва да платите, другарю, а после тичайте по свои работи.

Започна Трофимич да се моли да изчакат.

— Сега — казва, — детето може да се върне. Може да е отишло детето да се разтъпче с новите ботушки.

Управителят казва: — Това не ме засяга. Не виждам стоката. Платете парите за стоката. Или не излизайте от магазина.

Трофимич отговаря: — По-добре е да не излизам от магазина. Ще изчакам, докато не се появи детето.

Само че Нюшка така и не се върна. Тя излезе от магазина с новичките ботушки и, понеже не е глупава, си отиде у дома.

„Че иначе — мисли си, — татко, сто на сто, няма да ги купи заради тази скъпотия.“ Така и не се върна.

Няма как — плати Трофимич колкото му искаха, поскърца със зъби и си тръгна за дома.

А Нюшка си беше вече вкъщи и се фръцкаше с новите ботушчици.

Макар че Трофимич я понатупа, ботушките си останаха нейни.

Сега, след този факт, може би сте забелязали: в държавните магазини започнаха да дават за проба само по един ляв ботуш.

А десният ботуш е скрит сега някъде или управителят го стиска между коленете си и не допуска да се пипа.

А дечицата, разбира се, са станали доста самостоятелни.

Доста свободно, казвам ви, поколение.

1927 г.