НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 2000 г. / ХИМИЯ / АЛЪН МАКДАЙЪРМИД

Алън Макдайърмид (Alan MacDiarmid)

14 април 1927 г. - 7 февруари 2007 г.

Химия (заедно с Алън Хийгър и Хидеки Ширакава)

(За откриването и разработването на проводимите полимери)

Алън Греъм Макдайърмид (Alan Graham MacDiarmid) е новозеландско-американски химик, който споделя Нобеловата награда за химия през 2000 г. с Алън Хийгър (Alan J. Heeger) и Хидеки Ширакава (Hideki Shirakawa) „за откриването и развитието на проводимите полимери“.

Роден е в Мастъртън (Masterton), Нова Зеландия, и е най-малкото от петте деца в скромно семейство, силно засегнато от Голямата депресия. Семейството се мести близо до Уелингтън. На 16 години напуска училище, за да помага финансово, и започва работа като лаборант/техник в химическия отдел на Victoria University College (сега Victoria University of Wellington). Там учи на непълно присъствено време и завършва с отличие бакалавърска и магистърска степен по химия (около 1951 г.).

Получава стипендията Fulbright и прави първия си докторат по неорганична химия в University of Wisconsin–Madison (1953). След това със стипендия от Shell прави втори докторат в University of Cambridge (1955 г., Sidney Sussex College). Работи кратко в University of St Andrews в Шотландия, преди да се установи за постоянно в University of Pennsylvania (от средата на 1950-те), където става пълен професор (1964) и Blanchard Professor of Chemistry (1988 г.). По-късно (от 2002 г.) има заема длъжност и в University of Texas at Dallas. Става натурализиран американски гражданин, но запазва връзките си с Нова Зеландия.

Макдайърмид започва като специалист по неорганична химия (включително силициева химия; получава наградата Frederic Stanley Kipping Award на ACS през 1971 г.). В началото на 1970-те работи с Хийгър (тогава също в Penn) върху неорганичния полимер (SN)ₓ, който проявява метални свойства.

Ключовият момент идва през 1975 г. при посещение в Токийския технологичен институт, където среща Ширакава. Ширакава (по случайност с излишък на катализатор) получава сребрист филм от полиацетилен – органичен полимер, който изглежда метален, но е изолатор. Макдайърмид го кани в Пенсилвания. През 1977 г. тримата (Макдайърмид, Хийгър и Ширакава) „допингират“ (doping) полиацетилена с йод (или други халогени). Проводимостта се увеличава около 10 милиона пъти – материалът става почти толкова проводим, колкото някои метали. Резултатите са публикувани същата година и поставят началото на полето на „синтетичните метали“ / проводящите полимери.

Макдайърмид продължава да развива активно областта, особено върху полианилина (който се обработва по-лесно от разтвор и има голямо индустриално значение). Проводящите полимери намират приложение в антистатичните покрития, екраните срещу електромагнитно излъчване, „умните“ прозорци, OLED дисплеите, слънчевите клетки, гъвкавата/носимата електроника, сензорите и др. Работата му спомага за възникването на органичната електроника и молекулярната електроника.

Автор е на стотици публикации и притежава десетки патенти. Освен Нобелова награда (1/3 дял), получава John Scott Award, ACS Award in the Chemistry of Materials, ACS Nichols Medal, членство в US National Academy of Sciences, Fellow of the Royal Society (FRS), Order of New Zealand (ONZ – най-високата новозеландска награда) и др. В негова чест са кръстени институти в Нова Зеландия (MacDiarmid Institute for Advanced Materials and Nanotechnology), Китай, Бразилия, Индия и другаде.

Женен е първо за Marian Laurene Mathieu (1954–1990); имат четири деца. По-късно се жени повторно (Gayle Gentile). Счита себе си за „Kiwi“ и посещава често Нова Зеландия. В края на живота си страда от myelodysplastic syndrome (заболяване, сходно с левкемия). Умира на 7 февруари 2007 г. в Drexel Hill, Пенсилвания, след падане у дома – точно в деня, в който трябвало да лети за Нова Зеландия, за да участва в конференция.

Макдайърмид е пример за учен, чийто път започва от скромни условия и труд като лаборант и води до революция в материалознанието – превръщането на „пластмасата“ в проводим материал, което променя електрониката.

Съставил: Grok

Редактор: Павел Николов