БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 13. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ И ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ / ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ / ПАСТИРСКИ ПОСЛАНИЯ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО ТИМОТЕЙ

Превод: Meta AI

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ - 2 / ПОЯВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ И РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА - СЮЖЕТНА ЛИНИЯ НА СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ; СИНОПТИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ; ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО БИОГРАФИИ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЙ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА / СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ

ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС - ПРОЛОГЪТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН / ЙОАН И СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ / ИЗТОЧНИЦИ НА ЧЕТВЪРТОТО ЕВАНГЕЛИЕ. ЙОАН ИЗМЕСТВА АКЦЕНТИТЕ / ДРУГИ ЕВАНГЕЛИЯ: ЕВАНГЕЛИЕ С ИЗРЕЧЕНИЯ / ЕВАНГЕЛИЯ ЗА ДЕТСТВОТО / СТРАСТИ ХРИСТОВИ / ГНОСТИЧНИ ЕВАНГЕЛИЯ / ИСТОРИЧЕСКИЯТ ИСУС / ИСУС – ПРОРОК НА АПОКАЛИПСИСА

ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ - ВАЖНА ФИГУРА В ИСТОРИЯТА НА РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО / ПРОБЛЕМ НА КНИГАТА „ДЕЯНИЯ“ / КРАТКА БИОГРАФИЯ НА ПАВЕЛ / КАКВО ПОТВЪРДИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / КАКВО ПРОМЕНИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ИСУС / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЗАКОНА / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЮДЕИТЕ И ЕЗИЧНИЦИТЕ / МИСИОНЕРСКАТА ДЕЙНОСТ НА ПАВЕЛ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО СОЛУНЯНИТЕ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО КОРИНТЯНИТЕ / ВТОРО ПОСЛАНИЕ ДО КОРИНТЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ГАЛАТЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ФИЛИПЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ФИЛИМОН / ПОСЛАНИЕ ДО РИМЛЯНИТЕ

ГЛАВА 13. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ И ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ - ПАВЕЛ ПО ВРЕМЕТО НА НОВИЯ ЗАВЕТ И СЛЕД ТОВА / ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ

ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ - ВТОРО ПОСЛАНИЕ ДО СОЛУНЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО КОЛОСЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ЕФЕСЯНИТЕ

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 13. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ И ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ

ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ

ПАСТИРСКИ ПОСЛАНИЯ

Тук ще стане дума за Първото и Второто послание до Тимотей и за Посланието до Тит. Тази група обединява три послания, които според широко разпространеното и обосновано мнение са писани от един автор. Посланията не са написани с една и съща цел, но въпреки това в тях се засягат много еднакви теми, при което две от тях (Първото послание до Тимотей и Посланието до Тит) са изключително сходни. Тази група се нарича често Пастирски послания заради видимото им предназначение: според традицията посланията са написани от Павел до двама негови подчинени съратници - Тимотей, който останал в Ефес, за да уреди проблемите на тамошната църква, и Тит, който останал на остров Крит по същата причина. Тези послания са изпълнени с пастирски съвети към „пастирите“, които имали нужда от известна помощ, за да се справят с проблемите, възникнали сред тяхното паство.

Казах вече, че за другите вторични Павлови послания продължават споровете сред изследователите дали са написани от Павел. Много по-малко спорове има относно трите Пастирски послания. Изследователите критици смятат, че не принадлежат на Павел. При обсъждането на авторството на тези писма трябва да помним постоянно, че не си задаваме въпроса дали християните през първите векове на християнството са могли или не да напишат фалшиви съчинения от името на Павел. Знаем, че в действителност някои от тях са постъпвали точно така: Второто послание до солуняните съдържа например намек за фалшиви послания (тук или авторът знае за фалшифицирането на послания от името на Павел, или сам е създал фалшификат) и ние разполагаме с такива фалшификати като Третото послание до коринтяните и кореспонденцията на Павел с философа Сенека. Ние си задаваме въпроса не дали тези послания са могли да бъдат фалшификат (да, могли са), а дали действително са били такива. И изглежда, че отговорът е праволинейно да.

Преди да преминем към дискусията за авторството на въпросните писма, трябва да разгледаме повода за тяхното написване и основните теми на всяко от тях.

Първо послание до Тимотей

Предисторията на Първото послание до Тимотей е следната: Павел и Тимотей посетили град Ефес и Павел решил да остави Тимотей в града. Тимотей имал задача да обуздае лъжеучителите (1:3–11), за да организира църквата (2:1–15) и да избере нравствени и праведни ръководители, които да бъдат в състояние да поддържат уреденото състояние (3:1–13). Голяма част от писмото съдържа указания как трябва да живеят и да взаимодействат помежду си християните: как трябва например да се молят; как трябва да се държат с по-големите, с вдовиците и със своите ръководители; какво трябва да избягват, като например безсмислената аскеза, материалното богатство и еретиците, които изопачават истината.

Ясно е, че авторът е особено загрижен от въпроса за лъжеучението, към което били склонни някои членове на общината, но не е толкова ясно какво било това учение. Все пак той посочва, че някои членове на конгрегацията били увлечени от „басни и безкрайни родословия“. Това било добре дошло за изследователите, които знаели за по-късните форми на християнския гностицизъм (за което говорихме в гл. 11). Спомнете си, че гностиците разказвали митове за това как боговете започнали своето съществуване в божественото царство; дали авторът не ни препраща към това? Любопитно е, че в края на посланието той казва на своя читател: „О, Тимотее, пази предаденото ти, като се отвръщаш от скверните празнословия и противоречията на лъжовно нареченото знание“ (6:20). Гръцката дума, означаваща „знание“, е gnosis - думата, от която произлиза терминът „гностицизъм“. Дали са принадлежали към някаква ранна форма на гностицизъм или не, но лъжеучителите наблягали на митовете, родословията и gnosis-а, както и по-късните гностици. Нещо повече, те се интересували особено от Юдейския закон и авторът ги напада за това, че желаели (но, разбира се, според него не успели в желанието си) „да бъдат законоучители“ (1:7). Много от гностичните митове са детайлни и умопомрачителни тълкувания на първите глави на Битие - част, разбира се, от Закона. Накрая научаваме, че враговете били строги аскети; забранявали „да се встъпва в брак“ и съветвали „въздържане от ястия, що Бог е създал да ги ядат с благодарност верните, и ония, които са познали истината“ (4:3). Това също подхожда на много форми на гностицизма, защото гностиците вярвали, че духът ще бъде спасен, когато бъде освободен от тялото. Това означава, че човек не трябва да привиква към телесните наслаждения и желания. Но в ранното християнство имало множество аскетични групи, така че не е ясно като цяло дали въпросните опоненти са проповядвали някаква форма на ранен гностицизъм, или не.

Ясно е, че авторът не иска да напада фронтално възгледите на противниците си, спорейки с тях (за разлика от метода на Павел, отразен в неговите послания); вместо това убеждава Тимотей да не се вслушва в думите им, а да ги обуздае (1:3). Както ще видим по-късно, много от указанията, които авторът дава на ръководителите на църквата, може да се приемат за опит да ги организира, за да посрещнат противниците си в единен строй. Той разяснява подробно и качествата на епископите и дяконите: те трябва да бъдат мъже (само мъже!), нравствени и силни личности, които да могат да служат за пример в общината и да предизвикват уважение в света извън своята църква.

Здравата организация на църквата е важна и за вътрешната работа на общината. Авторът е по-специално загрижен каква роля трябва да изпълняват жените в конгрегацията. Според него те не трябва да играят изобщо някаква значителна роля. На тях не само не им е позволено да бъдат лидери – да бъдат както епископи (или „надзираващи“), които наблюдават духовното състояние на общината, така и дякони (или „служители“), които се занимават с физическите нужди на общината. Не им е позволено да говорят в църквата. Жените не трябва да имат власт над мъжа. Ако искат да придобият спасение, трябва да раждат деца (2:11–15). Не е нужно да говорим за очевидното, но повечето съвременни читатели ще решат, че това не предполага просветен поглед върху отношенията между половете. Авторът е обаче обезпокоен от ролята, която жените играят в църквите, особено „вдовиците“, които, изглежда, били приемани от църквата и им била оказвана някаква материална помощ в замяна на техни благочестиви дела (5:4–16). По всяка вероятност авторът смята, че жените изобщо и вдовиците по-специално създават проблеми и не бива да им се има доверие (5:11–13).

ОТСТЪПЛЕНИЕ Църковната йерархия у Игнатий Посланията, които принадлежат несъмнено на Павел, не съдържат нищо напомнящо структурирана йерархия. Този въпрос започнали да изясняват в трудовете си по-късни писатели като Игнатий Антиохийски (началото на II в.), който твърди, че един епископ трябва да управлява изцяло своята конгрегация, че на презвитерите и дяконите също трябва да се дава известна власт (срв. с Пастирските послания). Ето какво говори Игнатий на християните от Смирна: „Последвайте всички епископа, както Исус Христос следва Своя Баща, а презвитерството, както се следват апостолите. Дяконите пък почитайте като Божия заповед. Без епископа никой да не върши нищо, отнасящо се до Църквата. Само тази евхаристия трябва да се почита за истинска, която се извършва от епископа или от онзи, на когото е предоставил това. Където е епископът, там трябва да бъде и народът, така както където е Исус Христос, там е и вселенската Църква. Не е позволено без епископа нито да се кръщава, нито да се върши обща вечеря; напротив, каквото одобри той, то е и Богу угодно, за да бъде всяко дело твърдо и несъмнено... Почитащият епископа е почтен за Бога; вършещият нещо без знанието на епископа служи на дявола. Във всичко да имате изобилна благодат, защото сте достойни за това. Утешихте ме във всичко и вас да ви утеши Исус Христос. И косвено, и лично ми показахте любовта си. Да ви въздаде Бог, към Когото се приобщавате, ако търпите всичко заради Него!“ (Смирн., 8–9).

(Следва)