БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 13. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ И ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ / ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ / ВТОРО ПОСЛАНИЕ ДО СОЛУНЯНИТЕ

Превод: Gemini 3

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ - 2 / ПОЯВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ И РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА - СЮЖЕТНА ЛИНИЯ НА СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ; СИНОПТИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ; ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО БИОГРАФИИ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЙ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА / СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ

ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС - ПРОЛОГЪТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН / ЙОАН И СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ / ИЗТОЧНИЦИ НА ЧЕТВЪРТОТО ЕВАНГЕЛИЕ. ЙОАН ИЗМЕСТВА АКЦЕНТИТЕ / ДРУГИ ЕВАНГЕЛИЯ: ЕВАНГЕЛИЕ С ИЗРЕЧЕНИЯ / ЕВАНГЕЛИЯ ЗА ДЕТСТВОТО / СТРАСТИ ХРИСТОВИ / ГНОСТИЧНИ ЕВАНГЕЛИЯ / ИСТОРИЧЕСКИЯТ ИСУС / ИСУС – ПРОРОК НА АПОКАЛИПСИСА

ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ - ВАЖНА ФИГУРА В ИСТОРИЯТА НА РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО / ПРОБЛЕМ НА КНИГАТА „ДЕЯНИЯ“ / КРАТКА БИОГРАФИЯ НА ПАВЕЛ / КАКВО ПОТВЪРДИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / КАКВО ПРОМЕНИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ИСУС / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЗАКОНА / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЮДЕИТЕ И ЕЗИЧНИЦИТЕ / МИСИОНЕРСКАТА ДЕЙНОСТ НА ПАВЕЛ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО СОЛУНЯНИТЕ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО КОРИНТЯНИТЕ / ВТОРО ПОСЛАНИЕ ДО КОРИНТЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ГАЛАТЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ФИЛИПЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ФИЛИМОН / ПОСЛАНИЕ ДО РИМЛЯНИТЕ

ГЛАВА 13. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ И ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ - ПАВЕЛ ПО ВРЕМЕТО НА НОВИЯ ЗАВЕТ И СЛЕД ТОВА / ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 13. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ И ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ

ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ

Деянията на апостолите не са единственото съчинение от Новия Завет, в което учението на Павел се различава значително от учението на историческия, истинския Павел. Със същия феномен се сблъскваме и във вторичните послания на Павел. Това са шест послания, за които се твърди, че са написани от Павел, но вероятно са написани от други автори, живели в по-късно време, които просто се представяли за Павел. Някой може да попита сериозно защо биха направили това. Отговорът е достатъчно очевиден за повечето изследователи. От една страна, след смъртта на Павел някои членове на неговите църкви се сблъскали с нови ситуации, незасегнати от апостола в запазените негови послания. Ако живее в момента - какво би казал? Някои от тези послания може да са били написани от автори, представящи се за Павел, за да получат авторитетни отговори от "Павел" на предизвикателствата, възникнали пред тях.

Сходно с това е мнението, че в църквите на Павел имало хора, които просто искали гласът им да бъде чут, които искали да окажат влияние върху курса, практиките и вярванията на църквата по тяхно време; но те били "никой", хора без статут и авторитет. За да се разпространят техните възгледи и да бъдат приети като авторитетни, какво по-добро от това да пишат за тях от името на апостола? Представяйки се за Павел, тези автори имали възможността да получат силно влияние върху църквата в своето време. И в много отношения били изключително успешни. Шестте писма, написани в общи линии от четирима автори (един автор е написал три от тях), били възприети от ранната църква като написани наистина с перото на Павел и затова били включени в канона на Свещеното писание. Едва през XIX в. изследователите започнали да разбират, че тези съчинения не са написани всъщност от Павел, а от автори, които използвали неговото име за свои цели.

ВТОРО ПОСЛАНИЕ ДО СОЛУНЯНИТЕ

Някои учени били на мнение, че Второто послание до солуняните не е вторично послание на Павел, а е написано наистина от него. Можем да се съмняваме отчасти в атрибуцията на посланието заради това, че в много отношения то е написано (на пръв поглед) прекалено по павловск : по специално, прилича твърде много на Първото послание до солуняните. Но като проследим историята на изследванията, именно тази прилика с Първото послание до солуняните предизвикала сериозни съмнения дали е писано от Павел. Може да изглежда леко иронично, но тук има известно несъответствие с логиката. Нито едно от посланията на Павел не прилича на друго така, както Второто послание до солуняните прилича на Първото послание до солуняните. Посланията са построени почти еднакво. Например, в сборника със съчинения на Павел има само две послания, които съдържат две (а не една) благодарности към Бога, свързани с получателя; засегнатите теми са практически еднакви (всяка тема от Второто послание до солуняните се повдига и в Първото послание до солуняните); и най-важното - има цели откъси от текста, които се повтарят дума по дума. Всичко това може да означава просто, че Павел е написал две еднакви послания до солунците. По-късно ще разберем причините, поради които може да се смята, че Второто послание е написано не от Павел, а от някой друг, който се опитва да се да се представи за Павел и затова копира наличното при него Първо послание до солунците.

Както в Първото послание до солуняните, и в това послание се казва кой го е написал: "Павел и Силуан, и Тимотей - до Солунската църква" (1:1). Който и да е бил истинският автор на посланието, поводът за написването е ясен. То е адресирано до група християни, понасящи сериозни страдания заради своята вяра (1:4-6). Ние не знаем как са страдали, дали е било някакво противопоставяне с официалната власт, или враждебност от местното население, или нещо друго. Знаем само целта, с която авторът написал посланието. Той иска да увери своите читатели, че ако останат вярващи, ще бъдат възнаградени, щом Христос се върне на земята по време на Съда. Когато това се случи, тези, които са се противопоставяли на християните и са отхвърляли тяхното послание, ще бъдат наказани с "вечна гибел". От друга страна, праведните ще получат своята заслужена награда (1:7-12).

Втората причина, поради която било написано писмото, е в това, че някои членове на християнската община започнали да вярват, че краят на света ще настъпи всеки момент; с една дума – денят на Съда ще се случи не в някакво неопределено бъдеще, а именно сега (2:1-2). Някои от придържащите се към подобни възгледи получили потвърждения за тях в пророчества от, което е още по-интересно, подправено послание на Павел (2:2). Авторът на Второто послание до солуняните, заявяващ, че е истинският Павел, предупреждава своите читатели да не се заблуждават. Каквото и да е провъзгласил предишният фалшификатор, краят още не е настъпил, защото първо трябва да се случат определени събития (2:3).

Авторът описва тези събития в хода на любопитен апокалиптичен сценарий. Той твърди, че в настоящето съществува определена сила, която все още възпира най-страшното зло; но в крайна сметка тази сила ще бъде победена и фигура, подобна на Антихриста, ще се появи на земята преди идването на Христос; тази необуздана личност е, без съмнение, „синът на гибелта“ (2: 3). Той ще се издигне, ще заеме място в Храма в Йерусалим, „представяйки се за Бог“ (2: 4). Авторът напомня на своите читатели, че им разказал целия този сценарий, когато бил за първи път при тях (2: 5). Нещо повече, очевидно е, че това не се е случило още. Което означава, че краят не е дошъл все още. Има време и те ще разберат кога е близо: когато се случат определените събития.

От последната глава на книгата научаваме, че проблемът на общината не бил просто в установяването на правилния график на предстоящите събития. Някои членове на църквата били толкова убедени в близкия край на света, че изоставили своите занимания и просто чакали този край (3: 6–15). Това създавало сериозни проблеми, защото те все пак трябвало да продължат да живеят, естествено, и така били в тежест на останалите членове на общината, безделничейки в очакване на апокалипсиса. Авторът напомня на своите читатели как той и неговите спътници живели сред тях, изкарвайки с труд прехраната си, вместо да чакат издръжка от другите. Точно така трябвало да се постъпва.

Както може да видим, в това кратко послание е засегната цяла редица от павлови теми: неизбежността на страданието, очакването на задължителна защита и отмъщение и апокалиптичната надежда, които са основата на благата вест на Павел. Тези прилики включват термини, изрази и дори изречения, точно същите като в Първото послание до солуняните. Показва ли това, че посланието е написано от Павел? Трудността от историческа гледна точка е в това, че онзи, който е решил да имитира Павел, ще се опита без съмнение да пише като Павел. Ако и Павел, и неговият имитатор могат да звучат като Павел, как можем изобщо да разберем дали си имаме работа със самия апостол, или с един от неговите по късни последователи, опитващи се да го имитират?

Има всъщност начин да се разплете тази детективска история и, за да направим това, трябва да погледнем на посланието по друг начин, а именно да погледнем онези части от писмото, които не приличат на написани от Павел и които дори изглежда му противоречат. Подобни отрицателни доказателства са полезни, защото очакваме фалшификаторът да пише като Павел, но не очакваме Павел да не пише като Павел. Следователно именно тези разминавания с Павел са решаващи, за да се установи дали е написал дадено послание, поставено под съмнение.

Що се отнася до Второто послание до солуняните, най-увлекателната тема е следната (вече я описах подробно): авторът пише, за да убеди своите читатели, че краят на света няма да настъпи скоро. Първо трябва да се случат други събития. Затова хората трябва да продължат да се надяват и да работят, защото все още има време.

Прилича ли това на същия човек, който убеждаваше читателите на Първото послание до солуняните да не губят бдителност, за да не бъдат изненадани, когато Исус се върне, защото краят ще дойде без никакви предварителни предупреждения, „като крадец нощем“, носейки със себе си внезапна гибел (5: 1–6)? А според Второто послание до солуняните ще има множество предварителни предупреждения. След това ще се появи фигура, напомняща Антихриста, ще се издигне над всички останали почитани култове, ще постави своя трон в Йерусалимския храм и ще обяви себе си за Бог. И едва тогава ще се върне Христос. Нима краят прилича на „крадец“ през нощта, който идва тогава, когато хората го очакват най-малко?

Особено интересно е как авторът заявява, че учил солуняните на това, когато бил при тях (2: 5). Ако е постъпил така, изглежда странно, че не се позовава на нито едно от предишните си поучения в Първото послание, когато солуняните били обезпокоени от това, че някои от тях починали преди завръщането на Исус. Солуняните били изненадани много от тези смъртни случаи, защото мислели, че Исус ще дойде всеки момент. Ако Второто послание до солуняните е правилно, Павел никога не би им казвал, че всичко ще се случи в близко бъдеще.

Поради тези трудности е сложно да се разбере как Павел би могъл да напише Второто послание до солуняните. Това е направено от някой, който се опитва да прилича на Павел. Интересно е да се види как завършва посланието: „Саморъчен поздрав от мене, Павла; това е белег във всяко послание; аз пиша тъй“ (3: 17). Което означава, че авторът се преструва на Павел, който диктува посланието на писар, но го подписва собственоръчно, така че читателите да могат да видят неговия подпис и да разберат, че посланието е наистина негово. Възможно е това да ви убеди в автентичността на павловото авторство, но, както се оказва, този тип „гаранция“ е уловка, която използвали често фалшификаторите, за да убедят своите читатели, че са тези, за които се представят. Авторът използвал още една уловка, за която вече споменах. Представяйки се за Павел, предупреждава читателите си за послание, в което се твърди, че е написано от Павел, но в действителност не е такова (2: 2). Това е също трик, който използвали понякога фалшификаторите. Защо фалшификаторът предупреждава читателите си за други измамници? Защото тогава читателите няма да го заподозрат, че прави това, което разобличава. По този начин заличава следите на своята измама.

Авторът почти със сигурност не е Павел. Защо тогава посланието прилича толкова на Първото послание до солуняните? Тези прилики са в действителност още едно указание, че Павел не е написал това послание. Павел не подправя никое от своите послания спрямо по-ранните (чрез повторение например на същите изречения). Можете да изследвате, да речем, посланията до коринтяните: те не са изобщо толкова сходни помежду си, колкото посланията до солуняните. Как Павел, който пише месеци след Първото послание до солуняните, е сигурен, че си спомня точно това, което е казал в първото си послание, така че да успее да повтори цяло изречение дума по дума? С голямо усилие можем да си представим, че е бил в състояние да направи това и че никога повече не го е повтарял в други послания, които му принадлежат неоспоримо. Нещо повече, именно това бихме очаквали от един фалшификатор на Павел, който разполага с друго негово послание. Той го използва, за да напише свое послание, следва неговата структура, засяга същите въпроси и дори понякога повтаря същите думи – всичко това, за да го направи да изглежда като послание на Павел.

Но то не е на Павел. Разбира се, не знаем кой е истинският автор. Това, което можем да кажем с известна доза сигурност, е, че посланието е написано малко след Павел от някого, който бил недоволен от новата ситуация и искал да се позове на авторитета на Павел, за да се справи с нея. Естествено, няма гаранция, че ако посланието е подправено, е било наистина изпратено до солуняните; могли са да го разпространяват и някъде другаде. Във всеки случай хората, към които се обръща авторът, били толкова убедени, че краят е близо, че поради това възникнали трудности. Можем да разберем защо са мислели, че краят ще настъпи съвсем скоро, защото на това изглежда учел и Павел. Независимо от всичко авторът, преструващ се на Павел, искал да унищожи това мнение. Краят няма да настъпи сега. Първо ще се случат други събития.

(Следва)