НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1999 г. / ФИЗИКА / МАРТИНУС ВЕЛТМАН

Мартинус Велтман (Martinus Veltman)

27 юни 1931 г. - 4 януари 2021 г.

Физика (заедно с Герардус 'т Хоофт)

(За изясняване на квантовата структура на електрослабите взаимодействия във физиката)

Мартинус Велтман е един от най-влиятелните нидерландски физици теоретици на XX век. През 1999 г. получава най-високото научно признание – Нобеловата награда за физика, която споделя със своя изключителен студент Герардус 'т Хоофт. Престижното отличие им е присъдено за фундаменталния им принос в изясняването на квантовата структура на електрослабите взаимодействия във физиката. Тяхната съвместна работа дава на научния свят мощни математически инструменти, които преобръщат модерната микрофизика.

През 60-те години на миналия век физическата общност разработва активно теория, обединяваща две от четирите фундаментални сили в природата: електромагнетизма и слабото ядрено взаимодействие. Макар концепцията да изглеждала обещаваща, учените се сблъскват със сериозна пречка. Когато се опитват да използват новите уравнения за изчисляване на конкретни физични величини, получават постоянно математически абсурди – безкрайности. Това прави теорията практически неизползваема за реални количествени предсказания.

Големият пробив на Велтман и неговия докторант 'т Хоофт се състои в разработването на сложен и прецизен математически метод, известен като ренормализация. Чрез него те успяват буквално да „изчистят“ смущаващите безкрайности от уравненията на електрослабата теория. Благодарение на този успех, теорията придобива изключително солидна математическа основа и се превръща в гръбнак на съвременния Стандартен модел на физиката на елементарните частици.

Практическото значение на тяхното откритие е огромно. Чрез прецизираните математически модели на Велтман и 'т Хоофт физиците успяват да изчислят теоретично масите и свойствата на частици, които по това време все още не са наблюдавани експериментално. Именно техните изчисления проправят пътя и предсказват точното съществуване на топ-кварка (открит впоследствие през 1995 г.), както и на прочутия Хигс бозон (уловен експериментално в ЦЕРН през 2012 г.).

Освен с фундаменталните си теоретични трудове, Мартинус Велтман остава в историята и като един от истинските пионери в компютърната физика. Осъзнавайки, че алгебричните уравнения в квантовата теория са твърде обемни и сложни за решаване на ръка, още през 1963 г. той създава компютърната програма Schoonschip. Тя се превръща в една от първите системи за символно изчисление в света и по-късно служи за вдъхновение при създаването на съвременния комерсиален научен софтуер.

Велтман е известен в научните среди със своя изключително директен, силен и понякога чепат характер. Той не се свени да критикува открито научни течения, които смята за твърде спекулативни и лишени от експериментално потвърждение, например струнната теория. Като преподавател в университета в Утрехт той изгражда блестяща школа, а по-късно продължава успешната си кариера в Мичиганския университет в САЩ. Велтман завършва земния си път в началото на 2021 г. в родната си Нидерландия, оставяйки незаличима следа в човешкото разбиране за Вселената.

Съставил: Gemini 3

Редактор: Павел Николов