МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „КОТКАТА И ХОРАТА“

ПРЕВОД: Gemini 3.1 Pro 

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ 

 

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:  

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“   

1924 г. – „ЛЮБОВ“ / „ЖЕНИХ“ / „ЩАСТИЕ“ / „НЕ ТИ ТРЯБВАТ РОДНИНИ“ / „СЕЛСКИ САМОРОДЕН ТАЛАНТ“ / „ЧЕСТЕН ГРАЖДАНИН“ / „ИГРА НА ПРИРОДАТА“   / „ПАЦИЕНТКА“    / „БАНЯ“      / „НЕРВНИ ХОРА“   

1925 г. – „АКТЬОР“   / „КРИЗА“   / „БЕДНОСТ“   / „АДМИНИСТРАТИВЕН ВЪЗТОРГ“ / „МАЙМУНСКИ ЕЗИК“ / „ЛИМОНАДА“   / „ДИКТОФОН“    / „ЧЕТИРИ ДЕНА“ 

1926 г. – „ИМЕН ДЕН“   / „ТАТКО“    / „ДЪРВА“   / „КРАДЦИ“  / „ПЪТНИК“  / „СЪПРУГ“  / „РАБОТЕН КОСТЮМ“  / СПИРАЧКА „ВЕСТИНГАУЗ“  / “МЕДИК“  / “ПЕЧАЛЕН СЛУЧАЙ“  / “КИНОДРАМА“  / “РЕЖИМ НА ИКОНОМИИ“  / “БЪЧВА“  / “ВЕЛИКДЕНСКА СЛУЧКА“  / “СИЛНО СРЕДСТВО“  / “БЯС“  / “ДАМСКА МЪКА“  / “ПРЕКРАСНА ПОЧИВКА“  / “ГАЛОШ“ 

1927 г. – “МОНТЬОР“  / „ПРЕЛЕСТИТЕ НА КУЛТУРАТА“  / „ДРЕБОЛИИ“  / „БОТУШКИ“  / „ЕСНАФИ“  / „ГОСТИ“  / „ДУШЕВНА ПРОСТОТА“  / „ОПЕРАЦИЯ“  / „ЦАРСКИ БОТУШИ“  / „КАЧЕСТВЕНА ПРОДУКЦИЯ“  / „СБИВАНЕ“  / „БЮРОКРАТИЗЪМ“ 

1928 г. - „МЕДИЦИНСКИ СЛУЧАЙ“  / „ ВЕСЕЛА ИСТОРИЙКА “  / „НАУЧНО ЯВЛЕНИЕ “ 

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“   

 

КОТКАТА И ХОРАТА

 

Печката ми е много лоша. Цялото ми семейство все се натравя заради нея. А проклетата домоуправа отказва да направи ремонт. Икономисва. За поредната злоупотреба.

Оня ден оглеждаха печката. Гледаха вратичките. Навираха си главите вътре.

— Нищо ѝ няма — викат. — Може да се живее.

— Другари — казвам, — доста срамно е да се произнасят такива думи: може да се живее. Ние все се натравяме заради вашата печка. Оня ден дори котката се натрови. Повръщаше оня ден до кофата. А вие разправяте, че може да се живее.

Председателят на домоуправата казва: — Тогава — казва — ще проведем сега един експеримент и ще видим дали вашата печка трови. Ако сега, като я запалим, се натровим — ваш късмет — ще я президаме. Ако не се натровим — извинявайте за отоплението.

Запалихме печката. Разположихме се около нея. Седим. Душим.

До вратичката седнаха председателят и секретарят Грибоедов, а на леглото ми касиерът.

Скоро, разбира се, по стаята започна да пълзи газ. Председателят подуши и казва: — Няма нищо. Не се усеща. Лъха на топло и толкова.

Касиерът, жабата му с жаба, казва: — Съвсем отлична атмосфера. И може да се диша. Главата от това не се замайва. У нас — казва — в жилището ми атмосферата смърди по-лошо, а аз — казва — не скимтя напразно. А тук дъхът ми е съвсем равномерен.

Аз казвам: — Ама как така, моля ви се — равномерен. Ето на, струи газ.

Председателят казва: — Докарайте котката. Ако котката стои мирно, значи няма и пукнат дявол. Животното е винаги безкористно в това отношение. Не е като човека. На котката може да се разчита.

Идва котката. Сяда на леглото. Стои тихо. И разбира се, че тихо — привикнала е донякъде.

— Няма нищо — казва председателят, — извинявайте. Изведнъж касиерът се заклати на леглото и казва: — Трябва, знаете ли, да си тръгна спешно по работа. И отива до прозореца и диша през процепа.

И стои позеленял и направо се клати на краката си. Председателят казва: — Ще си ходим всичките. Дръпнах го от прозореца.

— Така — казвам, — експертиза не се прави. Той казва: — Моля ви се. Мога да се отдръпна. На мене вашият въздух ми е напълно полезен. Натурален въздух, годен за здравето. Ремонт не мога да направя. Печката е нормална.

А след половин час, когато сложиха председателя на носилка и вкарваха после носилката в линейката на Бърза помощ, заговорих пак с него.

Казвам: — Е, как е? — А, не — казва, — няма да има ремонт. Може да се живее.

Така и не поправиха печката.

Какво да се прави? Свиквам. Човекът не е бълха — с всичко може да свикне.

 

1928 г.