ВЛАДИМИР ВИСОЦКИЙ / „ДЕЛФИНИ И ОТКАЧАЛКИ“ (ЗАПИСКИ НА ЕДИН ЛУД или ЖИВОТ БЕЗ СЪН) - 3

ПРЕВОД: Gemini 3.1 Pro

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК: 1 / 2

ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: ТУК

3.

А днес санитарката ми каза: „Хубавецо наш“, и още – че съм станал по-дисциплиниран и от най-тихите (луди).

Добре ли е това, или е лошо? Toubi or not toubi – това е въпросът. Пиша на латиница, защото не зная английски, пък и никога не съм се стремил към това, нали не на него е разговарял Ленин, а само Уолтър Скот и Дарвин, а той обичал маймуните.

В 3 ч. и 30 мин. през нощта един млад идиот ме сръга тихичко с лакът в ребрата и ми каза, че трамваите не вървят и последният, 47-и, е минал преди 2 часа, очевидно разкарвайки по домовете им кондукторите, работниците от депото и някои случайни минувачи. Последен тролей, по улиците лети! И т. н. Ех! Страхотно нещо е все пак животът!..

Докторе, не искам това лекарство, от него се става импотентен! Не, става се, не, става се, ама става се пък, дявол да го вземе! Е, добре, за последен път! Ама защо пак там! Моля ви се, в ръката!

Вчера сънувах нещо средно между Бриджит Бардо и Ив Монтан. Това сигурно е началото на нимфомания. Казват, че Бриджит не живее с мъжа си, защото не иска. Грандиозно е при тях все пак: не иска и толкова! И не живее! А тук само опитай! Не! И дума да не става! Изляза ли оттук – ще ме заставят. Те на всичко могат да те заставят. Изверги! Немци в концлагери, убийци в бели престилки, ескулапи, касапи! Хипократовци и толкова! Ах, ако не беше съдбата на света! Ако не беше това! Ах, ако!

С шестото си чувство, с цялото си същество, с целия даден ми от Господ Бог разум съм убеден, че съм нормален. Но, уви! Да ги убедя в това е невъзможно, пък и струва ли си!

И рече Господ: – Да ме засърбят ръцете, да ги положа на ребрата ти и да ги съкруша! Така ще стане и с моята болест – лекарят ми обеща, че до четвъртък ще бъде точно така.

Всички пророци – и Йоан, и Исаак, и Соломон, и Моисей, и още някой си – са прави само за едно: че Господ живял, разпънали го, възкръснал и днес е жив и здрав, царство му небесно. А всичко останало, относно възлюбването на ближния, подлагането на бузи под ударите, а също така: не обиждай, не гледай, не слушай, не дишай, когато не те карат, и прочие глупости – всичко това са го добавили от устното народно творчество. А, да, ето още нещо: „не убивай!“ – това е правилно. Не бива да се убива. Жалко е да убиваш, пък и няма за какво.

Сега ще започнат процедурите, сиреч боровите вани, които са призвани да повдигнат бодростта на духа и на тялото, а също така и достойнството.

Така че: не убивай и толкоз. За нищо на света няма да отида в столовата. Там откачалките ядат и мляскат. Не ме убеждавайте, именно мляскат и отгоре на това сърбат. Аха, еврика! Въпреки разликата в болестите – шизофрения ли, параноя ли и всякаква друга гадост – те имат още едно, по-точно две общи качества. Всичките са сърбачи и мляскачи. Да! И аз няма да ходя при тях, по-добре да си взема суха дажба, в крайна сметка имам право на суха. При вас тук и без това всичко е сухо: законът и обслужващият персонал. И аз настоявам за сухата дажба. Не? Тогава – гладна стачка! Само гладната стачка може да ви убеди в това, че личността не е плюскаща твар, а нещо, тоест дори значително повече от нещо.

Да! Да! Благодаря! Ще си гладувам за здраве. Чели ли сте историята на КПСС? Не, старата! Там мнозина гладували и, забележете, с успех. А един толкова гладувал, че стигнал до най-високи постове и говорел с грузински акцент. Той, наистина, умрял и чак тогава се изяснило, че гладните стачки били напразни. Но все пак след почти 40 години. Нищо, по-добре да живееш 40 години на кон, отколкото без щит. Аз по-добре да поживея, а после, вече след смъртта, нека говорят: ето, той гладуваше и затова умря. Нека говорят, макар и в лудницата. На мен ми стигат тези 40.

Викат ме на разходка. Там са пак те, те, тези хора, които наричат не иначе, а „болни“ и се обръщат към тях ласкаво, до ужас ласкаво. Ще отида. От съдбата не можеш да избягаш! Нито от своята, нито от световната. Още повече, че нашите съдби са като два големи паралела.

Ето ти лексикон! Трябва да се запомни и всичко ще си дойде на мястото: ние се наричаме „чума“, а има и „алкохолици“. Това е всичко. Виж ти колко е просто.

Навън е киша, поледица. Някъде се карат шофьори и псуват падащи жени, а мъжете (които не падат) въобще не им подават ръка, а се мъчат да им видят цвета на бельото или, още по-лошо, изобщо не се мъчат, просто си вървят и се мъчат, мъчат се да не паднат. Паднеш ли – никой няма да те вдигне – сам си паднал, сам ставай. Закон, вагон, полигон, самогон, ветрогон, алкогон и просто гон.

– А знаете ли, че аз съм все пак началник на Галактиката. Това е много, изключително много. А вие, вие какъв сте?

– А аз съм началник на Вселената.

– Това не може да бъде, Галактиката е Вселената. И тук не може да има двама началници едновременно.

– Извинете, ще се обадя вкъщи. Мария, аз съм! Какво става с тебе? Да? А кефирът? Не мога без кефир, всички наоколо се смеят, че съм без кефир. Чакам! Та вие твърдите, че Галактиката и Вселената са едно и също. Позволете да ви обърна внимание, че това не е така. Това е все едно, ами... Галактиката е само закуската, а пък Вселената са много закуски, обеди и вечери в течение на неограничено време. И аз съм началник на всичко това, така че ви моля да се отдръпнете и да не пречите. Чакат ме дела.

Всеки човек може да прави това, което иска или не иска неговият началник. Има такъв закон. А щом няма началник, значи няма и закон, и човек, следователно, няма. Нищо няма. Има сгради, прозорци, коли и нищо повече. Нула. Една всемирна нула, като геврек, който никой няма да изяде, защото изобщо не е геврек, а нула. Нула.

Стига, така не бива. Лекарят забрани да се мисли с такива грамадни категории. Можеш да полудееш и тогава сбогом на поледицата, метрото и бирариите, тогава през цялото време ще бъде едно и също нещо: откачалки, лекари, телевизор и много закуски, обеди и вечери, сиреч – Вселената. Изчезни! Изчезни! Изчезни! Нечиста сила! Нечистата сила е мръсният Жаботинский. Има такова сравнение. Изчезни, мръсен Жаботинский.

Ето, имаше и един такъв случай. Двама пиха, пиха и пропиха всичко от себе си и от обкръжаващите ги. От обкръжаващите ги семейства: бащи, майки, жени и деца. Че чак и от дечицата! Изверги! Защото децата, нали, протягат ръчички, зъзнат, за хляб молят, а няма какво да облекат, та поне на двора да излязат да похулиганстват. А те пропили всичко до козирката, на мотика, на талпа, на кирка, до смърт, че и на баба си в бога и душата (Маяковский). Душегубци! С една дума, възникна въпросът: какво да се прави, какво да се пие. Няма какво да се пие, защото няма с какво да се купи, а да крадат ги е страх – ще им набият муцуните, пък и шишето ще им вземат за амбалаж. Единият, който е по-стар и по-трезвен, казва: – Да вървим да дадем кръв, четворен ефект има: ще ни уважават – едно, и три стотачки ще дадат – четири. Тръгнали. На единия – щрак! – иглата в ръката, и точат ли, точат. С помпа направо. А той – туп, и в припадък, не понесъл равнодушието. Ни уважение, ни три стотачки. Оказва се, че са го източили за една стотачка. Купили си две бутилки, пият и плачат. А приятелят казва: – Твоята кръв пием, Ваня! Човешката кръв не е водица, тя е водка, Ваня, водката е кръв и нищо повече.

– А ти винаги, Вася, моята кръв – не водица – си пил. Пиеш и не замезваш. Кръвопиец си ти, това е. Мръсник си ти и няма за тебе моето снизхождение. На ти сега, казва и вдигнал ръката си, но не можал да удари – отмалял. А онзи и не чул нищо – спял. Върху кренвиршите спял и кръвта даже не допил. Може пък да го е съжалил! А?

(Следва)