БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“ / КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЛЕГИТИМНОСТТА НА АНТРОПОЦЕНТРИЗМА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: Grok

РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 1 / БЕЛИТЕ АМАЗОНКИ – 2 / И ТОВА СЕРИОЗНО ДЕЛО НЕ МОЖЕ ДА СЕ ПОВЕРИ НИКОМУ / СКАЗАНИЕ ЗА СИВИЯ ВЪЛК (ЖЕВОДАНСКОТО ЧУДОВИЩЕ) / НАИСТИНА УМНА ЖЕНА / ИСТИНСКА ПИСАТЕЛКА / ИСТИНСКА ПРИНЦЕСА / ДИВЕРСАНТ № 2 / ДЕТСКАТА ВЪЗРАСТ НА КРИМИНАЛИСТИКАТА / ИСТИНСКИЯТ ДЖЕКИЛ ХАЙД / БРАТЯТА И РАЗБОЙНИЦИТЕ / У, ПРОТИВНАТА / ЕДИН ПЕРЕЛМАН ОТ МИНАЛИ ВРЕМЕНА / ДА ПОМНИМ ГЕРОИТЕ / ОЧАРОВАНИЕТО НА ИСЛЯМА / ДА СЕ УДАВИШ В ПУСТИНЯТА / РАЗГАДАВАМЕ ЗАГАДКИТЕ / ПРИКЛЮЧЕНИЯТА НА ПИТКАТА / КАКВИ ПИСАТЕЛИ ИМАЛО НЯКОГА! / ГЕРОЯТ ПРЕДПОЧЕЛ МАЛКИЯ СВЯТ ПРЕД ГОЛЕМИЯ, НО НЕ НАМЕРИЛ ЩАСТИЕ В НЕГО / ПРЕКРАСНИЯТ МАРКИЗ / ЗАЩО МУ Е НА ЧОВЕКА НЕЩАСТИЕТО / ФАТАЛНА ЖЕНА: РУСИЯ, ДВАДЕСЕТИ ВЕК / С БОТАНИК ОКОЛО СВЕТА / РОМАНОВИ, ПАДНАЛИ В БИТКА / ЗА ГАДНАТА ПРИРОДА НА КАРМАТА / МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / СЪВСЕМ МЛАДИ ГЕНЕРАЛИ / ГЛАВНИ ВОЕННИ ГЕРОИ / ПЪТЕШЕСТВИЯТА НА БАБА ШАПОКЛЯК / ПИЛЕНЦЕТО И ЛОКОМОТИВЪТ (ЗА ШВАРЦ) / НЕ ОБИЧАМ БОНАПАРТ / ЗАГАДКАТА НА ЧУДОВИЩЕТО / ПЪРВАТА ДЕВИЦА КАВАЛЕРИСТ / ГРАФ НОГИ ЧЕТЕ ВЕСТНИК / НЕСКРОМНОТО ОБАЯНИЕ НА АРИСТОКРАЦИЯТА / ДАМАТА С КУЧЕНЦЕТО ИЛИ МОМИЧЕ С ХАРАКТЕР / ИЗЧЕЗВАНЕ ЗА ДВАМА / ОБРАЗЪТ НА ЕНЕРГИЧНИЯ ГЛУПАК В РУСКАТА ИСТОРИЯ / ЛЮБОВНИКЪТ НА РЕВОЛЮЦИЯТА / ОТГОВОР НА ЕДИН ЧЕСТО ЗАДАВАН ВЪПРОС, ИЛИ ХУБАВО Е ДА СИ БЕЛЕТРИСТ / САТУРН ЕДВА СЕ ВИЖДА / ЯПОНСКИЯТ БОГ / НЕПРИЯТЕН ФАКТ / ЖИВОТЪТ И СМЪРТТА НА ВЕСЕЛИЯ ЧОВЕК / АКО БЯХ ШÒГУН / МЕЧТА ЗА УКРАЙНА / КАК СЕ РАЖДА ИДЕЯТА / ПОЕТЪТ ЦАР / ЦЕЛИЯТ СВЯТ Е ТЕАТЪР / ОТ АРИСТОКРАТ ДО ДЪНОТО (И ОБРАТНО) / НАЙ-СТРАШНИЯТ ЗЛОДЕЙ / PRO DOSTOYEVSKY / КОЛЕКЦИОНЕРЪТ НА ВЕТРИЛА / ФЕНОМЕНАЛНИЯТ ДОКТОР БАРИ / СВОЙ СРЕД ЧУЖДИ / ЗА СЛЯПАТА ЛЮБОВ / ЗЛАТНИЯТ НОС или ТРУДНОСТИТЕ НА ПРЕВОДА / ДВОРЕЦЪТ НА ЖЕЛАНИТЕ ЧУДОВИЩА / ПОЛИВАНОВ / БЕЛИТЕ РАДЖИ / НЕИЗПЯТА ПЕСЕН

В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - БОРИС АКУНИН / „ЖИВОТ НА ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНИ ХОРА И ЖИВОТНИ. КРАТКИ ИСТОРИИ ЗА НАЙ-РАЗЛИЧНИ НЕЩА“

КЪМ ВЪПРОСА ЗА ЛЕГИТИМНОСТТА НА АНТРОПОЦЕНТРИЗМА

Свикнали сме да смятаме, че човекът е център на вселената; без нас, двуногите и ходещите прави същества, мирозданието е като че ли лишено от всякакъв смисъл. Учудваме се ужасно и дори вътрешно се възмущаваме, ако изведнъж ни се стори, че това не е съвсем така.

Помня как веднъж в Тихия океан излязох на разсъмване на палубата и онемях от картината на величествения изгрев над напълно празното море. Отгоре – канкан и кордебалет, изцяло пурпурни поли и кремави дантели; отдолу – разтопено злато и strawberry fields forever. Първата ми мисъл беше идиотска: а ако не бях излязъл на палубата, цялото това великолепие щеше ли да пропадне напразно? Какво глупаво разточителство от страна на природата!

Няма значение, че бях забравил за хората в капитанската кабина. Забележителна е подсъзнателната убеденост, че всяко явление добива легитимност едва под човешкия поглед. Обичам стария мъдър анекдот, който измества антропоцентричната картина на света от фокуса.

Помните ли? Влиза при лекаря човек, на главата на когото седи жаба. „Боже мой, човече – учудва се лекарят. – Какво е това?“ – „Ами ето, докторе, залепила ми се е за крака някаква гадост и изобщо не мога да я махна“ – отговаря жабата.

Това го казвам ето за какво.

За книжката, върху която работя вече доста отдавна, ми се наложи да установя кога е починал последният участник в Кримската война.

Оказа се – чак през 1938 година. Ето го на снимката.

Последният моряк от битката за Севастопол: Ив Прижан (1833–1938)

За моряка дълголетник ми разказаха в бретонското градче Пенмарш, което няма чак толкова поводи да се гордее с нещо, но един от тях е жилавият Ив Прижан.

Изслушах с интерес пенмаршците, но като заядлив педант се зарових, разбира се, да проверя информацията в интернет.

Там ми попадна новина от 4 април 2004 година: „Днес почина последният участник в обсадата на Севастопол“, съобщава Би Би Си цели 66 години след смъртта на Прижан.

Оказва се, че на този ден си отишла тихо 165-годишната костенурка Тимоти, бивш член (и любимка) на екипажа на парната фрегата „Кралицата“, която участвала в първата бомбардировка на Севастопол – онази, при която загинал адмирал Корнилов.

Костенурката живяла дълъг и достоен живот, научих от некролозите. Капитан Къртни взел младото животинче като трофей от един португалски корсарски кораб. Дълги години костенурката плавала по моретата, радвайки моряшките души, а през 1892 година се преселила на сушата и живяла в замъка на графовете Девоншир (грешка на автора: графовете на Девон от фамилията Къртни, Девоншир са херцози – бел. ред.), предпочитайки да прекарва времето си в парка с рози. На долната част на черупката на влечугото бил гравиран фамилният девиз на графовете: „Къде съм низвергнат? Какво съм сторил?“

Главната житейска драма на Тимоти излязла наяве почти на стогодишна възраст, когато се оказало, че глупавите хора определяли дотогава неправилно пола на костенурката – дали мъжко име на една дама. Радостите на любовта Тимоти така и не познала, починала девствена.

Тя обичала много живота. Когато по време на войната започнали бомбардировките, Тимоти си изкопала дупка и се криела в нея, щом земята започвала да трепери.

От другата страна на листчето пишело: „Стара съм много – моля, не ме вдигайте.“

В зряла възраст Тимоти достигнала почтеното тегло от 5 килограма. Според последната ѝ стопанка, 92-годишната младееща мейди Къртни, костенурката била добре възпитана и идвала винаги да се здрависа, за което получавала традиционната си ягода.

Погребали последния ветеран от Кримската война в родовото графско гробище. Хората, които познавали Тимоти, казали, че без костенурката замъкът вече няма да бъде същият.

(Следва)