ИЗТОЧНИК: VINTAGE EVERYDAY
ПРЕВОД: Gemini 3.1 Pro
РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
Парижката „Мулен Руж“ („Червена мелница“ – бел. ред.) съчетавала танцова зала, публичен дом и театър, изпълнен със сладострастна екстравагантност. На това място хора с най-различен произход се събирали, за да съпреживяват обществените революции. Моралните норми и границите на ежедневното общество били дръзко пренебрегвани, защото на дансинга властвала неоспорима разкрепостеност. В „Мулен Руж“ младите танцьорки се носели по танцувалната площадка, излъчвайки аура на съблазън и вдъхновение. Тези танцьорки оживявали сред ритмите на кан-кана и разголените високо вдигнати крака. Те се пробуждали за живот в стремглаво променящата се атмосфера. И една от тези танцьорки била прочутата безсрамна „Кралица на Монмартър“ – Ла Гулю.
Луиз Вебер (12 юли 1866 г. – 29 януари 1929 г.), известна като Ла Гулю, била една от най-прочутите танцьорки в „Мулен Руж“. Тя притежавала скандален дух, била дръзка и пряма. Личността ѝ била завладяваща със своя разкрепостен чар. Изпитвала силна страст към танците.
Още от малка Вебер работела в пералня заедно с майка си, където перяла дрехите на по-заможните хора. Тя обаче не позволила на работата като перачка да я откаже от танците и от мечтите за живот в танцовите зали без правила, където социалните роли се преобразявали. Зад гърба на майка си Вебер вземала назаем дрехи, оставяни от клиентите в пералнята, и се отправяла нощем към света, към който истински принадлежала – света на движението и танците.
Танцувайки по масите в малките клубове на Париж, събаряйки мъжките шапки с върха на крака си, очаровайки публиката с безстрашната си енергия и осанка, повдигайки полите си, за да покаже избродираното сърце на бельото си, привличайки вниманието на художника Огюст Реноар и пресушавайки чашите на седящите наблизо клиенти, Луиз Вебер се превърнала в „Лакомата“ – Ла Гулю.
Когато „Мулен Руж“ отворила вратите си за първи път, Ла Гулю се озовала там със своя танцов партньор Жак Реноден, известен още като изключително гъвкавия „Валентин Безкостния“ (Valentin le Désossé), готова да блесне на искрящия дансинг. Изпълнявайки „шахю“ – ранна форма на кан-кана, Ла Гулю се превърнала в постоянната главна звезда на танцовата зала. Тя станала съблазнителна сензация, прочута жена с див нрав. Била най-високоплатената артистка на своето време, като дължала доходите си на своята завладяваща дързост и на своите вълнуващи движения. Като танцьорка, предизвикваща огромен интерес, тя станала една от любимките на художника Тулуз-Лотрек, който обезсмъртил Ла Гулю в множество свои творби, посветени на нея.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.