НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 2000 г. / ФИЗИКА / ЖАРЕС АЛФЬОРАУ

Жарес Алфьорау (Жарэс Алфёраў)

15 март 1930 г. - 1 март 2019 г.

Физика (заедно с Джак Килби и Херберт Крьомер)

(За разработването на полупроводникови хетероструктури, използвани във високоскоростната електроника и оптоелектрониката)

В българската традиция името на учения се изписва обикновено Жорес Алфьоров (рус. Жорес Иванович Алфёров), а вариантът Жарэс Алфёраў е беларуската му форма – той е роден в Беларус и беларусите с основание го смятат за свой учен.

ПРОИЗХОД И РАННИ ГОДИНИ

Роден е на 15 март 1930 г. във Витебск, Беларуска ССР, в семейството на Иван Карпович Алфьоров – работник, участник в Гражданската война, впоследствие директор на заводи. Баща му, убеден комунист, кръщава двамата си сина на свои идейни герои: по-големия – Маркс (на Карл Маркс), а по-малкия – Жорес (на френския социалист Жан Жорес). Брат му Маркс загива през 1944 г. на фронта в Украйна – загуба, за която Алфьоров говори с болка през целия си живот.

Военните години семейството прекарва в евакуация в Урал; след войната се установява в Минск, където Жорес завършва гимназия със златен медал. Учител по физика го насочва към Ленинградския електротехнически институт „ЛЕТИ“, който той завършва през 1952 г.

НАУЧНА КАРИЕРА

През 1953 г. постъпва във Физико-техническия институт „А. Ф. Йофе“ в Ленинград – институция, с която ще бъде свързан 65 години. Работи в лабораторията на В. М. Тучкевич и участва в създаването на първите съветски транзистори и мощни полупроводникови токоизправители, използвани впоследствие и в атомния подводен флот.

ХЕТЕРОСТРУКТУРИТЕ – ДЕЛОТО НА ЖИВОТА МУ

В началото на 60-те години Алфьоров се насочва към идеята за полупроводникови хетероструктури – многослойни структури от различни полупроводникови материали, а не от един (както при класическите германиеви и силициеви прибори).

Ключовите му постижения са няколко. През 1963 г., независимо от Херберт Крьомер, формулира принципа на двойната хетероструктура за полупроводников лазер. През 1967–1968 г. екипът му решава основния технологичен проблем, като намира материалната двойка AlGaAs/GaAs с почти идеално съвпадение на кристалните решетки, което позволява израстването на бездефектни хетеропреходи. През 1970 г. е реализиран първият в света полупроводников лазер, работещ непрекъснато при стайна температура – повратната точка, която превръща лазерния диод от лабораторна екзотика в масова технология. Алфьоров създава и високоефективни хетероструктурни слънчеви елементи (използвани на орбиталната станция „Мир“), както и основите на бързодействащите транзистори с висока подвижност на носителите (HEMT).

Без хетероструктурите днес не биха съществували оптичните комуникации по стъклено влакно, CD/DVD/Blu-ray четците, лазерните принтери, светодиодите, баркод четците, мобилните телефони и сателитната телевизия, чиито приемници използват хетеротранзистори.

НОБЕЛОВАТА НАГРАДА (2000)

През 2000 г. получава Нобеловата награда за физика, като половината от нея е присъдена съвместно на Алфьоров и Херберт Крьомер „за разработването на полупроводникови хетероструктури, използвани във високоскоростната електроника и оптоелектрониката“, а другата половина – на Джак Килби за изобретяването на интегралната схема.

Той е първият нобелист по физика от Русия след 1978 г. (Пьотър Капица) и единственият роден в Беларус носител на наградата по физика.

ДРУГИ ОТЛИЧИЯ

Ленинска награда (1972 г.), Държавна награда на СССР (1984 г.), медала „Балантайн“ на Института „Франклин“ (1971 г.), европейската награда на „Хюлет-Пакард“ (1978 г.), медал „Велкер“ (1987 г.), Киотската награда (2001 г.), международната награда „Глобална енергия“ (2005 г.), ордена „Ленин“, ордени „За заслуги към Отечеството“. Почетен гражданин на Санкт Петербург и Минск.

ОРГАНИЗАТОР НА НАУКАТА И ОБЩЕСТВЕНА ФИГУРА

Алфьоров е директор на Физико-техническия институт „Йофе“ (1987–2003), а впоследствие негов научен ръководител. Академик в Академията на науките на СССР от 1979 г., вицепрезидент на Руската академия на науките в периода 1991–2017 г. Създава цял образователен вертикал „училище – университет – лаборатория“: Физико-техническия лицей в Санкт Петербург и Академичния университет на РАН, на който е ректор.

От 1995 г. до смъртта си е депутат в Държавната дума, избиран в листата на комунистите (макар и формално безпартиен след 1991 г.), където защитава последователно бюджета за наука и образование. Средствата от Нобеловата награда влага във Фонда за подкрепа на образованието и науката („Алфьоровския фонд“) за стипендии на млади учени. Съпредседател – заедно с Роджър Корнберг – на научния консултативен съвет на иновационния център „Сколково“.

Известен е с остри публични позиции: рязък критик на реформата на РАН от 2013 г., на „изтичането на мозъци“ и на недофинансирането на фундаменталната наука. Атеист, той е сред подписалите нашумялото „Писмо на десетте академици“ (2007) срещу клерикализацията на образованието в Русия.

ЛИЧНОСТ И КРАЙ

Умира на 1 март 2019 г. в Санкт Петербург на 88 години; погребан е в Комаровското гробище. Остават съпругата му Тамара, синът му Иван и дъщеря му Олга.

Съвременниците му го описват като изключително енергичен, общителен и остроумен човек, който до последно чете лекции пред студенти и повтаря, че бъдещето на страната се решава не в кабинетите, а в лабораториите и училищните класни стаи.

Алфьоров е човекът, благодарение на когото стават възможни полупроводниковите лазери и оптичните комуникации – практически всяко съобщение, което днес пътува по интернет, преминава през устройство, базирано на неговите хетероструктури.

Съставил: Claude Opus 5

Редактор: Павел Николов ```