МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „ДРЕБЕН СЛУЧАЙ“

ПРЕВОД: Gemini 3.1 Pro

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“

1924 г. – „ЛЮБОВ“ / „ЖЕНИХ“ / „ЩАСТИЕ“ / „НЕ ТИ ТРЯБВАТ РОДНИНИ“ / „СЕЛСКИ САМОРОДЕН ТАЛАНТ“ / „ЧЕСТЕН ГРАЖДАНИН“ / „ИГРА НА ПРИРОДАТА“ / „ПАЦИЕНТКА“ / „БАНЯ“ / „НЕРВНИ ХОРА“

1925 г. – „АКТЬОР“ / „КРИЗА“ / „БЕДНОСТ“ / „АДМИНИСТРАТИВЕН ВЪЗТОРГ“ / „МАЙМУНСКИ ЕЗИК“ / „ЛИМОНАДА“ / „ДИКТОФОН“ / „ЧЕТИРИ ДЕНА“

1926 г. – „ИМЕН ДЕН“ / „ТАТКО“ / „ДЪРВА“ / „КРАДЦИ“ / „ПЪТНИК“ / „СЪПРУГ“ / „РАБОТЕН КОСТЮМ“ / СПИРАЧКА „ВЕСТИНГАУЗ“ / „МЕДИК“ / „ПЕЧАЛЕН СЛУЧАЙ“ / „КИНОДРАМА“ / „РЕЖИМ НА ИКОНОМИИ“ / „БЪЧВА“ / „ВЕЛИКДЕНСКА СЛУЧКА“ / „СИЛНО СРЕДСТВО“ / „БЯС“ / „ДАМСКА МЪКА“ / „ПРЕКРАСНА ПОЧИВКА“ / „ГАЛОШ“

1927 г. – „МОНТЬОР“ / „ПРЕЛЕСТИТЕ НА КУЛТУРАТА“ / „ДРЕБОЛИИ“ / „БОТУШКИ“ / „ЕСНАФИ“ / „ГОСТИ“ / „ДУШЕВНА ПРОСТОТА“ / „ОПЕРАЦИЯ“ / „ЦАРСКИ БОТУШИ“ / „КАЧЕСТВЕНА ПРОДУКЦИЯ“ / „СБИВАНЕ“ / „БЮРОКРАТИЗЪМ“

1928 г. – „МЕДИЦИНСКИ СЛУЧАЙ“ / „ВЕСЕЛА ИСТОРИЙКА“ / „НАУЧНО ЯВЛЕНИЕ“ / „КОТКАТА И ХОРАТА“ / „ЧУЖДЕНЦИ“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ДРЕБЕН СЛУЧАЙ

Този случай е, разбира се, дребен, не е от световно значение. Някои хорица съвсем спокойно може и да не разберат за какво става дума.

Един непман например, на когото може би във всеки джоб на жилетката дрънка сребро, също едва ли ще проумее това произшествие.

Затова пък тази работа ще я разбере обикновеният трудов човек, който не рине парите с лопата. Такъв човек ще разбере и дори ще посъчувства много горещо на Василий Иванович.

Работата е там, че Василий Иванович си купи билет за театър.

В деня на заплатата Вася се отби специално в театъра и, за да не се охарчи напразно, си купи предварително билет на шестнадесети ред.

Човекът мечтаеше отдавна да прекара една вечер в културна среда. И затова даде цяла рубла, без окото му да мигне. Само цъкна леко с език, когато касиерът прибра монетата.

А за представлението Василий Иванович се подготви много сериозно. Изкъпа се, избръсна се, върза си вратовръзка.

Ох, ох, Василий Иванович, Василий Иванович! Чувстваше ли твоето благородно сърце житейската уловка? Предвиди ли всички дреболии в живота? Не трепна ли стоманената ти ръка, докато връзваше вратовръзката? Ох, ох, тъжни неща, тягостни неща се случват на този свят! А в деня на представлението Василий Иванович тръгна за театъра в много радостно и весело настроение.

- Другите хорица – мислеше си, – ходят по пивниците или си трошат, пияно унесени, мутрите в диреците. А тук – отиваш на театър. С билет. Топло, уютно, интелигентно. И цената за всичко това – една рубла.

Отиде Василий Иванович в театъра двадесетина минути по-рано.

- Докато направя това-онова – мислеше си, – докато се съблека, пък отскоча по нужда да се облекча, пък си притегна вратовръзката – таман ще стане време.

Започна нашият мил другар Василий Иванович да се съблича и гледа – на стената обява: двадесет копейки на персона за събличане.

Сви се сърцето на Василий Иванович.

- Нямам – мислеше си, – такива пари. За билета, да, действително, платено е изцяло. Ама повече няма. Осем копейки сигурно ще се съберат. Ако – мислеше си, – не си настаня за тази сума дрехите, лоша работа. Ще трябва да се спаря в палтото и галошите и да седя върху шапката си.

Съблече се нашият скъп приятел Василий Иванович.

Подава дрехите с галошите през преградата.

– Извинявай – казва, – човече, малко са ми дребните. Вземи каквото имам, без да броиш.

А при закачалките, уви, се случи циничен човек. И преброи веднага дребните.

— Ти — вика, — какво правиш, куча муцуно, шест копейки ли ми даваш? Аз — вика, — за това мога да те прасна с галоша по муцуната!

И тук между тях настъпи веднага разправия. Крясъци. Закачалкаджията вика:

— Че на мене може да ми е противно да ти наглеждам за тези дребосъци галошите. Дръпни се от закачалките ми, че не отговарям за себе си!

Василий Иванович казва:

— Ти, заразо, не ми викай. Не подронвай авторитета ми в очите на буржоазията. Вземи ми дрехите така, утре ще ти донеса остатъка.

Закачалкаджията казва:

— Ти не ме плаши с буржоазията. Аз — казва, — не се плаша. Дръпни се от закачалките ми на един оръдеен изстрел разстояние, арапин такъв!

Тук, разбира се, и другите закачалкаджии започнаха да обсъждат случката. Оформи се сред тях дискусия — може ли, демек, да се пробутват шест копейки.

А времето, естествено, минава. Последните зрители тичат към залата. Действието започва.

Закачалкаджията на Вася вика зад преградата:

— Нека — казва, — този паразит да дойде другия път със своя закачалка! Нека — казва, — да си закачи сам дрехите и сам да си ги пази.

Василий Иванович едва не се разплака от обида.

— Ах ти — вика, — стара муцуно, мъченик несносен! Че аз — вика, — за тия изрази мога да ти оскубя цялата брада.

Тук Василий Иванович си облече палтото набързо, сложи си галошите в шапката и се втурна към вратата. Втурна се към вратата — не го пускат с връхната дреха.

— Братлета — казва Василий Иванович, — мили другари, билетът, вижте, е в ръката ми. Откъснете му контролата и ме пуснете.

Не, не го пускат.

Тук вече Василий Иванович направо се замята. Спектакълът върви. Музиката ехти. Билетът в ръката. А не може да влезе.

Съблече се набързо Василий Иванович, нави дрехата си на вързоп. Напира с вързопа към вратата — не разрешават.

— Че вие — викат, — да бяхте си донесли и юргана.

А времето минава. Музиката гърми. Антракт. Василий Иванович съвсем падна духом. Втурна се към своя закачалкаджия.

— Ах ти — вика, — продажна личност! Гледай каква муцуна си отхранил, докато слугуваш на НЕП-а!

Още малко да се стигне до грозна схватка. Но добре, че другите закачалкаджии ги разтърваха.

Един възрастен, най-добродушен закачалкаджия казва на Василий Иванович:

— Направо — вика, — ми става жал да те гледам как се разстройваш. Закачай при мен без пари. Само — вика, — утре, за бога, не забравяй да донесеш парите.

Василий Иванович казва:

— Че защо да закачам сега, като вече върви второто действие! Аз — казва, — и без това вече няма да разбера абсолютно нищо. Аз — казва, — не съм свикнал да гледам пиесите откъм края.

Започна Василий Иванович да предлага билета си на когото му падне. Продаде го с триста зора за десет копейки на един безпризорен. Плю по посока на своя закачалкаджия и излезе на улицата.

1928 г.