МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „СЕРЕНАДА“

ПРЕВОД: Gemini 3.1 Pro

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“

1924 г. – „ЛЮБОВ“ / „ЖЕНИХ“ / „ЩАСТИЕ“ / „НЕ ТИ ТРЯБВАТ РОДНИНИ“ / „СЕЛСКИ САМОРОДЕН ТАЛАНТ“ / „ЧЕСТЕН ГРАЖДАНИН“ / „ИГРА НА ПРИРОДАТА“ / „ПАЦИЕНТКА“ / „БАНЯ“ / „НЕРВНИ ХОРА“

1925 г. – „АКТЬОР“ / „КРИЗА“ / „БЕДНОСТ“ / „АДМИНИСТРАТИВЕН ВЪЗТОРГ“ / „МАЙМУНСКИ ЕЗИК“ / „ЛИМОНАДА“ / „ДИКТОФОН“ / „ЧЕТИРИ ДЕНА“

1926 г. – „ИМЕН ДЕН“ / „ТАТКО“ / „ДЪРВА“ / „КРАДЦИ“ / „ПЪТНИК“ / „СЪПРУГ“ / „РАБОТЕН КОСТЮМ“ / СПИРАЧКА „ВЕСТИНГАУЗ“ / „МЕДИК“ / „ПЕЧАЛЕН СЛУЧАЙ“ / „КИНОДРАМА“ / „РЕЖИМ НА ИКОНОМИИ“ / „БЪЧВА“ / „ВЕЛИКДЕНСКА СЛУЧКА“ / „СИЛНО СРЕДСТВО“ / „БЯС“ / „ДАМСКА МЪКА“ / „ПРЕКРАСНА ПОЧИВКА“ / „ГАЛОШ“

1927 г. – „МОНТЬОР“ / „ПРЕЛЕСТИТЕ НА КУЛТУРАТА“ / „ДРЕБОЛИИ“ / „БОТУШКИ“ / „ЕСНАФИ“ / „ГОСТИ“ / „ДУШЕВНА ПРОСТОТА“ / „ОПЕРАЦИЯ“ / „ЦАРСКИ БОТУШИ“ / „КАЧЕСТВЕНА ПРОДУКЦИЯ“ / „СБИВАНЕ“ / „БЮРОКРАТИЗЪМ“

1928 г. – „МЕДИЦИНСКИ СЛУЧАЙ“ / „ВЕСЕЛА ИСТОРИЙКА“ / „НАУЧНО ЯВЛЕНИЕ“ / „КОТКАТА И ХОРАТА“ / „ЧУЖДЕНЦИ“ / „ДРЕБЕН СЛУЧАЙ“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

СЕРЕНАДА

Интересна работа. Сбиха се двама души. Счепкаха се двама души и слабият човек, тоест съвсем изнемощелият, хилав хлапак, натупа силния.

Направо да не повярва човек. Тоест, как така един слаб младеж може, другари, да наруши всички основни физични и химични закони? Какво, да не го е измамил? Или го е надхитрил? Не! Просто преобладаваше личността му. Или така ще го кажа: мъжеството. И поради това смаза врага си.

А се сбиха, казвам ви, двама души. Другарят Филипов, водолаз. Един такъв огромен мъж с будьоновски мустаци. И едно момче, от университета, студент. Едно такова доста грамотно, полуинтелигентно студентче. Между другото, адаш по фамилия на нашия знаменит съветски романист Малашкин.

А водолазът Филипов, казвам ви, беше много здрав тип. Във водолазното дело слаби хора, разбира се, не употребяват, но този беше някакъв страшно здрав дявол.

А студентът беше, разбира се, дребничък, кекав субект. И с някаква особена красота не се отличаваше. Все му имаше нещо по физиономията. Или някакви скрофули. Де да знам.

Та ето, сбиха се.

Само че, трябва да кажем, помежду им нямаше класова борба. Не се наблюдаваха също така идеологически различия. И двамата бяха със съвършено пролетарски произход. А просто, грубо казано, не можаха да си разделят една жена! Това си е направо виц.

Имаше една Шурочка. Абе, биваше си я. Устичка, носленце — всичко си имаше. Но нищо чак толкова свръхестествено не се наблюдаваше у нея.

А водолазът, другарят Филипов, я беше заобичал силно. В дванадесетата година от революцията.

А тя походи малко с него и премина на страната на полуинтелигенцията. Хвърли се на Малашкин. Може би ѝ се беше сторил по-приказлив. Или ръцете са му били по-чисти. Де да знам. Само че тя наистина отиде при него.

А онзи, да знаете, не се радва на своето щастие. Понеже, гледа, има много ужасен противник. Обаче не си дава вид. Разхожда се доста открито и води своята мадам по разни места.

А водолазът, разбира се, се заяжда с него. Направо не му дава да диша.

Нарича го с разни просташки имена. Блъска го в гърдите. Блъсне го и казва: — Айде да направим една серенада! Сега ще ти отвинтя главата.

Е, ясна работа, студентът си трае. Отдръпва се. А един ден стоят момчетата в двора на сградата. Там е цялата управа. Членовете. Контролната комисия. Водолазът също стои встрани. И изведнъж по двора минава Костя Малашкин със своята Шурочка. А водолазът казва нарочно с висок глас на контролната комисия: — По мутрата му, — казва, — има проказа, а, между другото, изпраща госпожиците чак до вратата.

Тогава студентът изпраща своята дама и се връща назад.

Връща се назад, приближава се до компанията и удря другаря водолаз по мутрата. Водолазът, разбира се, се изненадва от това нахалство и прас, на свой ред, студента. Студентът туп на земята. Водолазът притичва до него и пак прас по корема и по разни други важни места.

Тук, разбира се, контролната комисия изтласка водолаза от студента. Изправиха го на крака. Натриха със сняг хилавите му гърди и го отведоха вкъщи.

А той нищо – пое си дъх и излезе вечерта да подиша свежа прохлада.

Излезе да подиша прохлада и на връщане среща водолаза. И тогава пак отива с бърза крачка до водолаза и пак го удря по мутрата.

Само че този път я нямаше контролната комисия и водолазът, другарят Филипов, напердаши порядъчно нашия студент. Така че се наложи да го носят до вкъщи на едно шинелче.

Само че минава, да речем, седмица и половина. Студентът се оправя съвсем, стъпва на крачетата си и отива на домово събрание.

Отива той на домовото събрание и там пак среща водолаза.

Водолазът иска да не го вижда, а онзи се приближава плътно до него и отново го удря по зъбите.

Тук отново се разиграва безобразна сцена. Мятат студента, бършат с него пода и го млатят по всички места. И отново го отнасят на едно шинелче.

Само че този път работата се оказа по-сериозна. На студента, дето се вика, взеха да му отказват краката.

А отиваше към пролет. Започнаха да пеят птички, цъфтяха латинки. И нашият мил студент след тази битка седеше всеки ден до отворения прозорец — почиваше си. А водолазът все си извърташе главата и го отминаваше. А когато до водолаза се приближаваха хора, пък били те и от контролната комисия, той трепваше страшно силно и мяташе главата си назад, сякаш се канеха да го бият.

След около две седмици студентът, като се пооправи, още три пъти би водолаза и два пъти си го отнесе в отговор, макар и не чак толкова болезнено.

А на третия, и последен път, водолазът не отвърна на удара. Само си потри набитата физиономия и казва: — Аз — казва, — се предавам. Аз — казва, — покрай вас, другарю Костя Малашкин, съвсем си съсипах нервите и направо ударих дъното. Сърдечно ви моля: не ме бийте повече.

Тук те се полюбуваха един на друг и се разотидоха.

Скоро студентът се раздели със своята Шурочка. А водолазът замина на Черно море да се гмурка за „Черния принц“.

С което работата приключи.

Така че силата си е сила, но срещу силата има и още едно явление.

1929 г.