КАК АВСТРАЛИЯ ОБЯВИ ВОЙНА НА ПТИЦИТЕ ЕМУ И ЗАГУБИ

ИЗТОЧНИК: DISGUSTING MEN

ПРЕВОД: Gemini 3.1 Pro

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

На герба на Австралия щитът се държи от две животни — кенгуру и ему. През 1932 г. страната обявила война на едното от тях. А войната била почти истинска: кадрови военни, картечници, армейска отчетност. И практически Австралия загубила войната.

Двадесет хиляди гости от равнините

Всичко започнало с пшеницата. След Първата световна война държавата разпределила ветераните по ферми в Западна Австралия. Ето ти парче земя на края на пустинята — оправяй се. Но към 1932 г. Налетяла Депресията, цените на зърното се сринали, а обещаните субсидии така и не дошли. А през октомври в полетата на окръг Кемпиън дошли гости — около 20 хиляди птици ему от вътрешните равнини. В край, където дори дърветата могат да жилят, е трудно да изненадаш някой фермер. Но птицата, висока близо два метра, която изяжда посевите и троши оградите, успяла да направи това. Като добавка през дупките след тях се промъквали зайци, а заекът в Австралия е съвсем отделна сложна история.

Фермерите били ветерани от окопите и знаели добре какво прави една картечница с настъпващата пехота. Затова поискали от правителството именно картечници. Министърът на отбраната Джордж Пиърс дал неочаквано зелена светлина. На фронта заминал майор Мередит от Кралската австралийска артилерия, сержант Макмъри и канонирът О'Халоран. Дали им две картечници „Люис“ и десет хиляди патрона.

На 2 ноември армията се натъкнала на първите петдесетина птици ему. Птиците се разпръснали ветрилообразно и под откосите попаднали единици. На 4 ноември Мередит поставил засада край един бент — срещу дулата излезли над хиляда птици наведнъж. Фронтална атака в плътна маса, мечтата на всеки картечар от Сома. Само че картечницата засякла след една дузина убити. Останалите хиляда се обърнали и отишли да си дояждат пшеницата.

Било решено птиците да бъдат преследвани с камиони и да се стреля в движение. Не се получило: птиците ему бягат с близо петдесет километра в час, а натоварен камион се движи едва по пресечена местност. Освен това по бабуните картечарят се тресял толкова силно, че по време на цялото преследване не успявал да произведе нито един изстрел.

Партизанската тактика на птиците ему

Орнитологът Доминик Сервенти обяснил случващото се с военна теория: „Командването на птиците ему явно наредило да се предприеме партизанска тактика: тромавата армия се разпръснала на безброй малки отряди и използването на бойна техника станало неикономично“. Като оставим иронията настрана, всичко се случило точно така. Иначе казано, ятата се разделяли, държали се на разстояние и продължавали да ядат посевите.

На 8 ноември войската била отзована. Равносметката за седмицата: изстреляни 2500 патрона, убити „от 50 до 500“. Армията не успяла да ги преброи точно. В парламента попитали дали на участниците ще бъдат връчени медали. Но фермерите натиснали и четири дни по-късно кампанията била подновена.

Вторият опит продължил един месец. На 10 декември Мередит бил отзован окончателно. В доклада било отчетено: 986 убити птици, 9860 патрона, точно по десет на едно ему. Разбира се, че е трудно да се повярва на счетоводство с толкова кръгли числа. Майорът се изказал за противника почти с нежност: „Издържат на картечен огън като танкове“. Нямало човешки жертви — ако не броим репутацията.

Повече не дади картечници и армия на фермерите. А те молели за това още три пъти: през 1934 г., 1943 г. и 1948 г. Проработило друго — награди за убити птици и стабилни огради. Само за половин година през 1934 г. фермерите получили 57 034 награди. Без артилерия работата потръгнала доста по-бодро.