НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 2000 г. / ФИЗИОЛОГИЯ ИЛИ МЕДИЦИНА / ЕРИК КАНДЕЛ

Ерик Кандел (Eric Kandel)

7 ноември 1929 г.

Физиология или медицина (заедно с Арвид Карлсон и Пол Грийнгард)

(За откритията му, свързани с пренасянето на сигнали в нервната система)

Ранни години

Ерик Ричард Кандел е роден на 7 ноември 1929 г. във Виена в еврейско семейство. След аншлуса на Австрия през 1938 г. семейството преживява нацистките преследвания и през 1939 г. емигрира в САЩ, в Бруклин, Ню Йорк. Този опит оставя дълбока следа у него и по-късно засилва интереса му към въпроса как паметта съхранява преживяванията.

Образование и път към науката

Кандел учи история и литература в Харвард, като дипломната му работа е посветена на отношението на някои германски писатели към националсоциализма. Там се увлича по психоанализата и решава да стане психиатър. Завършва медицина в Нюйоркския университет (NYU) през 1956 г.

Постепенно се убеждава, че за да се разбере психиката, трябва да се изучава мозъка на клетъчно равнище. Работи в Националните здравни институти (NIH), където изследва невроните в хипокампа.

Изборът на Aplysia

Ключово решение в кариерата му е да изучава паметта при един прост организъм, морския охлюв Aplysia californica. Той има около 20 000 неврона, много от които са едри и лесно разпознаваеми. Това позволява да се проследят конкретни нервни вериги, свързани с един прост рефлекс: прибирането на хрилете при докосване.

Част от работата си с Aplysia Кандел започва в Париж при Ладислав Таук. По-късно продължава изследванията си в NYU, а от 1974 г. в Колумбийския университет, където става и изследовател в Медицинския институт „Хауърд Хюз“.

Нобеловата награда (2000 г.)

Кандел споделя наградата с Арвид Карлсон и Пол Грийнгард „за откритията им, свързани с предаването на сигнали в нервната система“.

Той доказва, че ученето променя синапсите. При прости форми на учене, като хабитуация, сенсибилизация и класическо обуславяне, силата на връзките между невроните се променя.

Кандел посочва, че краткосрочната памет се дължи на функционални промени в съществуващите синапси. Те са свързани с вторичния посредник цАМФ и с фосфорилирането на белтъци от протеинкиназа А.

Дългосрочната памет, от своя страна, изисква активиране на гени и синтез на нови белтъци. Важна роля в този процес играе транскрипционният фактор CREB. В резултат израстват нови синаптични връзки, т.е. мозъкът физически се преустройва.

По-късно Кандел пренася изследванията си при мишки и изучава ролята на хипокампа в пространствената памет. Работи също върху възрастовата загуба на паметта.

Учебници и книги

Кандел е съавтор (заедно с Джеймс Шуорц, Томас Джесел и др.) на „Principles of Neural Science“, един от най-авторитетните учебници по невронаука в света.

През 2006 г. излиза книгата му „In Search of Memory“, автобиография, съчетана с история на науката за паметта. По нея е заснет и документален филм.

В „The Age of Insight“ (2012) разглежда Виена около 1900 г., изкуството на Климт, Кокошка и Шиле и връзката между изкуството, психоанализата и науката за мозъка. Следващите му книги, „Reductionism in Art and Brain Science“ (2016 г.) и „The Disordered Mind“ (2018 г.), са посветени на изкуството и на психичните и неврологичните заболявания.

Значение

Кандел е сред учените, които изграждат мост между психиатрията, психологията и молекулярната биология. В известната си статия от 1998 г. „A New Intellectual Framework for Psychiatry“ ученият защитава тезата, че психичните процеси, включително ефектите от психотерапията, имат биологична основа в промените на синапсите и генната експресия.

Освен на Нобелова награда, Кандел е носител и на наградата „Ласкър“ (1983 г.), на Националния медал за наука на САЩ (1988 г.) и на наградата „Волф“ (1999 г.).

Съставил: Claude Opus 5.5

Редактор: Павел Николов