ПРЕВОД: Gemini 3.1 Pro
РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
ЦЕЛИЯТ ТЕКСТ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: ТУК
6.
Първото нещо, което професорът видя, когато се свести, беше огромното лице на делфин, което приличаше отблизо на лика на някакво чудовище или на някого, коайто приличаше на Бармалей от филмите на Дисни, а не в изпълнението на Р. Биков. По лицето беше изписано дори някакво безпокойство. То махаше с тризъбец край лицето на професора; тризъбецът подрънкваше, но не носеше прохлада.
– Какво ви е? Това не влиза в плановете ни. Нямаме намерение да правим нищо подобно с вас. Напротив, бихме искали да ви приобщим, така да се каже... Но трябва първо да се извиним!
– Какво имате на краката си? – процеди професорът.
– Обувки – учуди се делфинът и почука с нещо по пластмасовата подметка. – Вашите фабрики са избрали оптималния вариант. Имате добър вкус, професоре. – Делфинът го потупа покровителствено по рамото и го покани с жест да го последва.
– Бих могъл да ви приема при мене, но там е пълно с вода. „Вода, вода, навред вода…“ – изпя делфинът, а професорът забеляза, че изобщо няма слух.
В кабинета се настаниха в креслата и разговорът потръгна по-непринудено. Делфинът позволи на професора да пуши, но отказа категорично алкохола, а след това, изпреварвайки въпросите, започна:
– Защо не сме говорили преди, а после изведнъж проговорихме всички заедно? Говорили сме, отдавна сме говорили, още преди няколко хиляди години сме говорили, но каква полза? На Цезар сме говорили, на Македонски, на Нерон, даже се опитахме да изгасим пожара. „Хора – казвахме им, – какво правите?“ А после плюхме на всичко и млъкнахме, и през цялата останала история мълчахме като риби, и само ви изучавахме, изучавахме вас – хората. След войната построихте океанариуми и Дж. Лили със своите съучастници започна гнусните си опити. Контакт ви се прииска.
– Извинете, ще походя малко – развълнува се делфинът и започна наистина да се разхожда насам-натам. – Търпяхме и това, за да не нарушим мълчанието и да видим докъде може да стигне в опитите си едно разумно същество, намиращо се на доста високо стъпало, макар и значително по-ниско от нас, защото твърдя, че всяка нетехническа цивилизация, основана на самоусъвършенстването на индивидите, стои по-високо от всяка технокрация! Можете да се убедите. Не сме правили нито един опит с вас и само някои делфини си позволяваха контакти с хората, но това бяха психически ненормални индивиди, на които им се разрешаваше от съжаление.
У нас няма лечебници, професоре. А когато започнаха да загиват наши другари, за пръв път из океаните се понесе ропот на недоволство, и ето накрая този нелеп случай на оскърбление в отговор на забавните ни трикове, на игрите ни на баскетбол и така нататък. Те първи не издържаха. Винаги е достатъчна една искра, за да лумне пламък, и той лумна. Аз бях последен. Между другото, как е произношението ми? Надявам се, че е правилно?
– Да, да! – успокои го професорът. Беше вече ударил солидна глътка уиски, по тялото му се разливаше блажена топлина и всичко случило се не му се струваше вече чак толкова невероятно. Само дето фъфлеше и усещаше леки бодежи в гърба.
– Вашата челюст! – възкликна делфинът и извика мигновено стоматолога. Един служител го вкара вътре в аквариум. Това беше октоподът Лип.
– Никога не бих си помислил такова нещо – професорът се изхихика и отпи още една глътка.
– Напразно не сте си го помисляли – дочу се бълбукане от аквариума. – Цялата ви анатомия тук, в джоба ми – Лип плесна с пипало и размъти водата. – Още от самото начало на работата ми върху вас си съставих ясна картина. Вземете си челюстта – ето я.
На повърхността изплува великолепна челюст, за каквато професорът не можеше дори да мечтае. Какви челюсти правят в днешно време? Направо забрала, а не челюсти!
– Ако трябва да ви се подмени нещо, консултирайте се с лекуващия си лекар и ни съобщете, ние начаса ще сменим всичко, включително мозъка. Той отдавна е спиртосан и е готов за трансплантация. А сега – позволете да се оттегля!
Мекотелото размъти водата и беше откарано от служителя с имплантиран в мозъка електрод.
– Сбогом! – изфъфли професорът въпреки поставената челюст. Беше солидно пиян.
Като видя състоянието му, делфинът не сметна за възможно да продължат разговора и само каза:
– Утре ще получите нашия план и ултиматум и ще го предадете на хората. Лека нощ!
На следващия ден изтрезнелият професор намери нещо на бюрото си. Там пишеше кратко и недвусмислено:
„Съюзът на всички разумни същества в океана предлага на човечеството в тридневен срок да предприеме следните мерки:
1. Да се въведе сух режим за научните работници.
2. Да се закрият всички психиатрични клиники и лечебници.
3. Хората, смятани досега за луди, да бъдат освободени с почести.
4. Лечебниците да се предоставят за училища.
В случай че това бъде изпълнено, Съюзът ще предприеме необходимото. В случай че не бъде изпълнено, Съюзът не иска нищо повече от човечеството и прекратява всякакви контакти до по-добри времена.“
През целия следващ ден по радиото и по телевизията, както и в лични разговори, професорът убеждаваше света да отстъпи, увещаваше и се молеше, рисуваше зловещи картини и живописни перспективи. Прие множество кореспонденти и некореспонденти. Но... уви! Не можа да докаже нищо. Океанариумът беше опустял, изчезнал беше нанякъде и служителят с електрода. Разбира се, хората не вярваха, смееха се и го освиркваха.
– Как може да пуснем лудите в нашия и без това луд свят, как може научните работници да не пият?
Някой подхвърли идеята, че професорът е измислил всичко това, за да прикрие своето безсилие, излъгал е надеждите им, хората се надявали толкова много на него, а той... Един друг пък даде още по-разумната идея, че професорът е луд. Така и решиха, и тикнаха най-великия професор ихтиолог и лингвист в психиатрична лечебница.
През останалите два дена светът се успокояваше, а после се разрази катастрофа.
(Следва)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.