ДЖОАН ФОНТЕЙН НА СНИМАЧНАТА ПЛОЩАДКА НА ФИЛМА „РЕБЕКА“, 1940 г.

ИЗТОЧНИК: VINTAGE EVERYDAY

ПРЕВОД: Gemini 3.1 Pro

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

На снимачната площадка на психологическия шедьовър на Алфред Хичкок „Ребека“ от 1940 г., актрисата Джоан Фонтейн преживява пословично напрегната атмосфера, белязана от умишлена изолация, психологическа манипулация и враждебност от страна на актьорския състав. Режисьорът Хичкок насърчава активно всичко това, за да подсили нейното екранно изпълнение, за което тя получава първата си от общо три номинации за наградата на Академията („Оскар“) за най-добра актриса.

Обстановката е пословично тежка за Фонтейн заради сериозните търкания с нейния екранен партньор. Лорънс Оливие, който играе Максим де Уинтър, демонстрирал открито презрението си към Фонтейн. Той настоявал упорито ролята на втората госпожа де Уинтър да бъде дадена на тогавашната му приятелка Вивиан Лий. Тъй като Фонтейн успяла да измести Лий след изтощителен шестмесечен кастинг с участието на стотици актриси, Оливие се отнасял с нея ужасно. Останалите членове на актьорския състав последвали примера на Оливие и редовно я пренебрегвали, държейки се с нея като с нежелана натрапничка.

Вместо да защити младата актриса, която спечелила тази определяща за кариерата ѝ роля малко преди 22-рия си рожден ден, Хичкок избрал да използва задкулисните търкания като оръжие. Той се възползвал умишлено от действителната изолация на Фонтейн, за да пресъздаде изпълнената с ужас и чувство за малоценност реалност на нейната безименна героиня. Хичкок шепнел непрекъснато в ухото ѝ, че всички на снимачната площадка я мразят, подхранвайки нейната параноя. Като жестока проява на този психологически метод, той инсценирал парти за рождения ѝ ден на снимачната площадка, само за да се погрижи основните актьори да отсъстват демонстративно, затвърждавайки усещането ѝ за пълна изолация.

Хичкок осъзнава, че отличително качество на Фонтейн е нейната вродена, крехка „уязвимост“. Държейки я постоянно под напрежение, несигурна и сплашена от Оливие и екипа, той уловил успешно неподправената, тревожна плахост, ключова за обсебващата атмосфера на филма.

Въпреки мъчителната психологическа цена на снимачния процес, токсичната среда се превръща накрая в кинематографично злато. Крехкото и изтъкано от тревога изпълнение на Фонтейн ѝ донася първата от общо три номинации за наградата на Академията за най-добра актриса, затвърждавайки статута ѝ на холивудска звезда и определяйки трайната следа, която оставя единственият филм на Хичкок, печелил някога „Оскар“ за най-добър филм.