ГЕНЕРАЛ СТЕФАН ТОШЕВ / ДЕЙСТВИЯТА НА III АРМИЯ В ДОБРУДЖА ПРЕЗ 1916 г. / I ПЕРИОД / ЗАДАЧАТА НА III АРМИЯ

Текстът на книгата е извлечен от фототипния оригинал и трансформиран от стария правопис на съвременен с Gemini 3.1 Pro, а след това редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

ДО ТУК:

ВСТЪПЛЕНИЕ

КНИГАТА В "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

ГЕНЕРАЛ СТЕФАН ТОШЕВ / ДЕЙСТВИЯТА НА III АРМИЯ В ДОБРУДЖА ПРЕЗ 1916 г.

I ПЕРИОД

От обявата на войната до преминаването на армията към отбрана на 20 септември

ЗАДАЧАТА НА III АРМИЯ

В очакването на военните действия, щаба на Макензен издаде следната директива № 6960: „За да направим положението за нас благоприятно и да пренесем военните действия вън от страната, ще трябва най-напред, чрез решителни удари, с разполагаемите за сега сили, да се заемат най-важните пунктове за преминаването на Дунава в румънска територия. За по-късно се възнамерява, чрез едновременно и ненадейно нападение, да се завладей с IV Преславска дивизия предмостната крепост Тутракан и с I Софийска дивизия — предмостната крепост Силистра“. — В тая директива се налагаше още и следното прегрупиране на армията:

I Софийска дивизия да се съсредоточи по границата в две групи: първата — в района с. Хърсово — с. Кеменлар и втората — в района на с. Калково — с. Шаври.

IV Преславска дивизия — в района с. Топчи — с. Камлъкьой (около Балбунар).

I Конна дивизия — в района с. Хамбарлък — с. Кара-наот (западно от железопътната линия Девня — Добрич).

VI Бдинска дивизия (бригада) около гр. Шумен.

Макар че тая директива съдържаше тенденция за отбрана по Добруджанската граница и за една офанзива по Дунавския фронт, обаче щаба на армията, знаейки, че нашата Главна квартира се бе противопоставила срещу тоя план и е добила съгласието за едно бързо настъпване в Добруджа, той остави тая част на директивата без внимание, но с извънредна сериозност се отнесе към втората й част — едновременното атакуване на Тутракан и Силистра, още повече, че заповяданото прегрупирване на армията се правеше с оглед за подобна атака . . . Като се базира върху последните сведения за неприятелските сили в тия две крепости и като обсъди във всяко отношение въпроса, щаба на армията дойде до следните заключения: а) че едновременната атака на Тутракан и Силистра ще повлече разделянето силите на слабата по численост III армия; б) че атаката на Тутракан само от IV Преславска дивизия, която брои 17 дружини (8-й Приморски полк и 1 дружина от 48-й полк се намираха във Варненския укрепен пункт), при факта, че в тая крепост противникът имаше гарнизон около 25 дружини и 20 батареи, не обещава сигурен успех; в) че противникът само за един ден може да получи подкрепление от Букурещ, нещо, което, по политически причини, бе повече от вероятно, а в това време зад атакующата Тутракан IV Преславска дивизия нямаше да има никакви поддръжки за париране на възможните случайности; г) че един маломалски неуспех при Тутракан или даже едно забавяне в действията, може да компрометира всички други частични успехи даже и завладяването на Силистра от I-а Софийска дивизия; д) че бързото завладяване на Тутракан би повлияло много силно върху морала у нашата и неприятелската армии и е) че поради очакваното пристигане на руските подкрепления, падането на Тутракан трябва да стане най-скоро, с един по-тежък, по-силен и кратък удар. Въз основа на тия съждения Командующи III армия реши: да се атакува Тутракан с IV Преславска дивизия, с I Софийска бригада и с германско-българската колона на майор Хамдрщайн (от Русе), а III Софийска бригада да остане в негово разпореждане, за да може да влияй, както на боя при Тутракан, тъй и срещу един опит на противника, да удари от Силистра в тил на войските ни, атакующи Тутракан.

Горното решение Командующи армията изложи лично на генерал Фелдмаршал Макензен, на 31 август в 3 ч. сл. пл., в буфета на гара Горна Оряховица, гдето с началник щаба си полковник Попов, той бе извикан от Фелдмаршала да докладва съображенията си по предстоящата операция. Тогавашния заместник на началник щаба на Макензен, полковник Хенч, се противопостави на изложенията, направени от полковник Попов, за силата и за фортификационното състояние на Тутраканската крепост, като казваше, че знае положително, какво в Тутракан няма повече от 10—12 дружини и че укрепяването не било модерно усъвършенствувано, поради което възможно е крепостта да се завладее само от IV Преславска дивизия. Възрази му се, че по най-положителни сведения, добити от българи, живущи в заграбена Добруджа и от бивши офицери и подофицери от българската армия, положително е установено, че там има 25 дружини и 20 пеши батареи (без тежката артилерия) и че укрепяването е усилено с широка и от модерна конструкция телена мрежа, с вълчи ями, засеки, казематерувани и фланкирующи постройки и пр. Командующи армията добави, че планът за едновременното атакуване на двете крепости не се одобрява и от щаба на действуващата армия, а след добитите напоследък сведения за противника, става вече немислимо привеждането му в изпълнение. Тутракан трябва да падне, продължи той възможно по-скоро и то до пристигането на руските подкрепления, за което абсолютно належаще се явява атакуването му с достатъчно силни части. Фелдмаршала изслуша внимателно доклада, съгласи се по принцип и заповяда да му се изложи той писмено, като добави, че за сега да се направят разпореждания според директивата № 6960 (т. е. за групирането на армията с оглед за едновременна атака на двете крепости). Писменият доклад бе представен още същия ден (№ 4267), в който, въз основа на даденото вече от фелдмаршала съгласие, пункт III-ий (от вежливост), бе мотивиран така: „В изпълнение на дадената ми от вас устна директива, на мнение съм да изпълня възложената ми задача по следния начин:

а) С IV Преславска дивизия (17 дружини, 12 полски, 4 гаубични и 2 тежки батареи), с две бригади от I Софийска дивизия (14 дружини, 11 полски, 4 гаубични и 2 тежки батареи) и с отряд на майор Хамерщайн да атакувам южния и западния фронтове на Тутракан и

б) II Софийска бригада (8 дружини и 3 батареи) възнамерявам да насоча като заслон срещу Силистра“.

Следователно, според решението на командующи армията, върху 25 неприятелски дружини в Тутракан трябваше да ударят 33 наши дружини и срещу 20 неприятелски батареи трябваше да действат 44 наши батареи. Фелдмаршал Макензен с телеграма № 5057, от 1 септември, одобри тоя план, с добавка, щото II бригада, която ще заслонява Силистра, да бъде пратена при Аккадънлар и минаването на границата да стане неочаквано. Също тъй Фелдмаршалът одобри искането на Командующи армията, щото, за всяка евентуалност към Добрич (пристигането на руски войски), VI Бдинска бригада, оставена в разпореждане на фелдмаршала около Шумен, да се премести по-близо до границата — в района Саджкьой — Хасарлък — Ясъ тепе и от там да бъде употребена според нуждата.

По тоя начин бе постигнато пълно съгласие по предстоящите действия и щаба на армията направи тутакси разпореждания за предстоящето настъпване в Ромъния . . . и още само няколко часа и всичко щеше да се размърда и събере в строй, за да нахлуе във вражеските предели за борба на живот и смърт и да внесе свобода и човешки права на поробените братя. При всичкото старание да се пази тишина, все пак, поради усилената привечер шетня по биваците и в едно протежение на 20 клм. в тила, шумът не може да се избегне напълно. Някъде дотоварваха последните кола или довозваха късно получените продукти и фураж, на места раздаваха хляб, сухар и патрони, или пък фелдфебелите произвеждаха проверка на хората и на тяхното бойно стъкмяване и пр. Въобще привършваха се последните приготовления, а там гдето бе вече всичко готово, войниците, насядали на големи колела, слушаха усърдно беседванията на подофицерите си: как да се държат в боя, как да настъпват, да се бият и пр. или разговаряха за миналото на Добруджа.

Всъщност, още на 1 септември към пладне, частите на армията бяха вече почти готови да действуват, понеже още на 31 август те бяха предупредени със следната телеграма от щаба на армията: „войната с Ромъния ще бъде обявена утре 1-и септември, за което да се приготви всичко за да се почнат военните действия по първа заповед“. Обаче при все това, до пладне на 1-и септември, съобщение за обявяването на войната още не бе получено, а пък австрийските монитори по Дунава преди два дена бомбардираха Гюргево и ромъните им отговориха с бомбардировката на Русе. Германския офицер за връзка майор Хениг постоянно правеше справка и не можеше да се начуди, защо се бави съобщението. Виждаше се, че германското командуване от Търново сериозно се бои от изиграване. Ний също се бояхме да не би да се разминe без война и с голямо нетърпение очаквахме известието. Най-после по пладне се получи телеграма от Военното Министерство, че, от 12 ч. и 1 м. през нощта срещу 1 септември, България се намира във война с Ромъния и тутакси бе издадена заповед за започването на военните действия (разпратена със специални куриери и в резюме претелеграфирана до дивизиите). На началника на Варненския укрепен пункт резюмето бе допълнено със следното: „Подвижният резерв на Варненския укрепен пункт да се подаде напред и да варди посоките от Добрич и Балчик, като не изпуща из пред вид и назначението си — да отбива десантите". Допълнително по телефона бе съобщено на началника на щаба на тоя пункт, че, при по-нататъшното си напредване, подвижният резерв да се съобразява с напредването на дясното крило на армията.

(Следва)