ПРЕВЕЛ: Gemini 3.1 Pro
РЕДАКТИРАЛ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
ДО ТУК: МОИТЕ ЧЕТИВА
В БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - СТАНИСЛАВ ЛЕМ / РАСА ОТ ХИЩНИЦИ. ПОСЛЕДНИ ТЕКСТОВЕ
ТОПЧЕ ВЪРХУ ХЛЯБА
Близкият изток, начело с Ирак, прилича днес на гнездо на стършели. Президентът Буш вкара Съединените щати в това гнездо, а понастоящем там се стичат от най-различни краища специалисти по терор под знака на Ал Кайда. Гинат невинни морски пехотинци, а покрай тях и жители на Ирак, защото Ал Кайда изобщо не се съобразява с това дали някой е, или не е мюсюлманин.
Както е известно на онези, които ме четат, винаги съм имал доверие в технологиите. Американците разполагат вече с устройство, което може да открие с помощта на гама-лъчи във всяко превозно средство дори най-добре скритите взривни заряди. На първо време ще се преглеждат големите контейнери в американските пристанища. Установено е също, че лъчението с терахерцова честота – тера означава трилион – позволява да се преглеждат хора, колкото и дебело да са облечени, за да се установи дали не носят по себе си взривни заряди. Ще може да се сложи край на самоубийствените бомбени атентати, нужно е само сложната апаратура да се приспособи за изпълнение на задачи не само в бойни, но и просто в градски условия.
На световната ситуация понастоящем влияе стечението на обстоятелствата, свързани с навечерието на американските президентски избори. Буш прави всичко, за да не тревожи гражданите, и тъй като не иска да мобилизира нови сили от страната за нуждите на иракския конфликт, реши да прехвърли в Ирак една трета от войските, дислоцирани в Южна Корея. Не съм специалист във военната област, но смятам, че на севернокорейския диктатор може да се има доста слабо доверие и намаляването на числеността на американските сили на Корейския полуостров е рисковано решение.
По случай шестдесетгодишнината от десанта в Нормандия се проведоха различни галавечери и тържества, за първи път с участието на канцлера на Германия. На фона на трогателните сцени с участието на вече престарелите участници в инвазията се стигна, малко насила, до побратимяване на Ширак и Шрьодер с Буш. До каква степен тези сълзливи благодарности действително ще намалят напрежението между американците и техните европейски партньори, е трудно да се каже. Във всеки случай беше изравнен малко ровът, който се появи съвсем ненужно между Америка и Европа. В Нормандия беше и Путин, който се държи двусмислено: потискайки не много силно политическите свободи на руските медии, иска едновременно с това да поддържа нелоши отношения със Запада.
Върху всичко това се наслагва петролната криза. Петролът е кръвта на света, още преди предлагането му да намалее фактически, натискът на страха вече вдига цените на борсите. Специалистите твърдят, че след осемдесет години запасите от петрол практически ще се изчерпят. В европейската част на Русия се предприемат нови опити за сондажи, но това са само надежди. Същевременно, стремейки се да подкопае руските олигарси, Путин предизвика срив на петролната империя на Ходорковский. Саудитска Арабия увеличава добива, но при това води сложна игра. Тълпата саудитски принцове са уахабити, представители на ортодоксалното крило на исляма, но въпреки това хората на Ал Кайда ги атакуват. Атентатите предизвикаха такъв ужас, че има заплаха за масово изтегляне на западните специалисти. А тяхното заминаване може да причини значителни сътресения в добива на саудитски петрол.
През последните дни американската преса се занимаваше преди всичко с току-що починалия Роналд Рейгън. Отдадоха му велики почести, а и Буш се опита да натрупа покрай това мъничък капитал. В президентската кампания, която вече е в ход, Джон Кери трябва по-скоро да крие познанията си по френски, защото това умение не работи в негова полза. Някои говорят с известен ужас, че Кери знае и малко латински, което е вече пълна катастрофа, президентът трябва да знае само американски език... Качества, които другаде биха дали предимство на кандидата, тук се обръщат срещу него. Което не ме учудва; за президента Форд се говореше, че не е в състояние да дъвче дъвка и да ходи едновременно с това из стаята, защото не може да върши две неща наведнъж.
Светът се намира в ситуация, която вече съм описвал тук с помощта на един модел: кръгъл самун хляб, а върху него – топче. Не знаем накъде ще се търкулне топчето от тази изпъкналост, но знаем, че щом веднъж започне да се търкаля, ще набира скорост. Отбелязваме положителни събития в областта на науката – в медицината са открити например нови препарати срещу злокачествени тумори, особено срещу меланома, а същевременно се шири безпокойство и нараства усещането за криза.
Неотдавна папата се почувства длъжен да вземе думата по въпроса за смесените бракове между католички и мюсюлмани. Той подска́за деликатно, че трябва поне да се положат усилия децата от такива бракове да запазят вярата си. Мащабът на мерките, които предприеха швейцарските власти за охраната на неотдавнашното папско поклонение, показва колко сериозно са приемали опасността от атентат. Призивът „Смърт на неверниците!“ намира отклик далече отвъд тесния кръг на крайните ислямски фанатици, оказва се, че този лозунг увлича лесно хората. И не мога да разбера как може човек да е християнин и да приеме исляма. Затова ме смая интервюто в „Тъгодник повшехни“ с приелия исляма Пьотр Калвас, който си избрал за второ име „Ибрахим“. Аз не бих публикувал това интервю: ако някой приеме религията на поклонниците на огъня, и с него ли ще разговаряме?
Посещението на Лепер в Русия не направи на никого впечатление, сякаш сянката на Рапало, за която вече писах тук, принадлежи на миналото. Това малко ме учудва. Госпожа Щайнбах е дребна пешка, но идеята за Център на прогонените беше подкрепена неотдавна от Едмунд Щойбер, лидер на опозиционния баварски Християнсоциален съюз (CSU). По този начин въпросът започва да придобива държавна тежест, защото според последните проучвания германската социалдемокрация ще загуби бъдещите избори от опозицията.
Професор Внук-Липински написа справедливо в „Тъгодник“, че положението ни е много добро, а същевременно – много лошо. Ако всички що-годе разумни партии, от които в Сейма имаме вече и сам не зная колко, бяха сплотили редиците си достатъчно, за да дадат на изборите за Брюксел отпор на Лигата на полските семейства и на „Самоотбрана“, може би щяхме да излезем от това с чест. Не се опасявам в момента от катастрофални последици от излизането на тези две формации на сцената на световната политика, изпитвам по-скоро срам, че ние, след като благодарение на „Солидарност“ и благодарение на Папата си извоювахме добро положение в света, ще се излагаме, изпращайки в Брюксел някакви неграмотници.
Лигата на полските семейства, колкото и да е странно, не се интересува всъщност от съдбата на Полша, а Лепер – още по-малко. Отново стана актуална поговорката на Сенкевич за топа сукно, от който всеки се старае да откъсне колкото може повече. И не може да се хвърли вината нито върху лошите комунисти, нито върху Москва. Сами си готвим нещастието.
Към края на престоя ми във Виена през осемдесетте години, когато се появи вече розовата зора под формата на перестройката, а и в Полша започнаха промени, разговарях с един австрийски банкер.
– Лесно е да ви се пожелае сега добро – каза онзи банкер, – защото Полша няма вече опасни съседи.
Тогава аз, може би лекомислено, но въз основа на известни познания по история, в проблясък на вдъхновение отговорих:
– Поляците умеят да се довършат сами, без помощта на съседните велики сили.
От нашата преданост към Съединените щати имаме малко полза. Какво е състоянието на отношенията ни с Русия, не бих се осмелил да кажа; в момента е всъщност никакво. Липсва ни конкретна политика спрямо Русия, защото изобщо ни липсва външна политика. Всички партии са се вкопчили една в друга като хапещи се помияри на двора и не им е до това да проверят дали не се приближава някой с тояга в ръката.
юни 2004 г.

Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.