НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 2000 г. / МИР / КИМ ДЕ ЧУН

Ким Де Чун (김대중)

6 януари 1924 г. - 18 август 2009 г.

Мир

(За работата му за демокрация и права на човека в Южна Корея и в Източна Азия като цяло, и по-специално за мира и помирението със Северна Корея)

Ким Де Чун (1924–2009) е една от най-вдъхновяващите политически фигури на XX век и 8-ият президент на Южна Корея. Често го наричат „Нелсън Мандела на Азия“ – прозвище, което печели заради дългата си и изключително тежка борба срещу военните диктатури в родината си, прекараните години в затвора и непоколебимата си вяра в демокрацията.

Животът му прилича буквално на политически трилър. В продължение на над 30 години Ким е основният глас на опозицията в Южна Корея. Заради влиянието си е постоянна мишена на авторитарните режими. През 1973 г. е отвлечен от хотел в Токио от южнокорейските тайни служби (KCIA). Планъ бил да бъде изхвърлен в морето с тежести на краката, но е спасен в последната минута благодарение на бързата намеса на ЦРУ и американския посланик, които изпращат хеликоптер да прехване кораба.

През 1980 г., след масовите продемократични протести и клането в град Куанджу, Ким Де Чун е обвинен в подстрекателство и е осъден на смърт. Едва след огромен международен натиск (включително от страна на папа Йоан Павел II и правителството на САЩ) присъдата му е заменена със затвор, а по-късно – с изгнание в Америка.

След като Южна Корея стъпва най-после на пътя на демокрацията, Ким се завръща. Той губи няколко президентски избори, преди най-накрая да спечели през 1997 г. Поема управлението в най-лошия възможен момент – разгара на опустошителната Азиатска финансова криза. Чрез болезнени реформи и преструктуриране на икономиката, той успява да изведе Южна Корея до впечатляващо и бързо възстановяване.

Най-голямото му историческо наследство е външната му политика спрямо Северна Корея, станала известна като „Слънчевата политика“. Името идва от баснята на Езоп, в която слънцето, а не студеният вятър, успява да накара пътника да свали палтото си. Вместо конфронтация, Ким Де Чун избира пътя на диалога, хуманитарната помощ, събирането на разделени семейства и икономическото сътрудничество.

Връхната точка на тази политика е през юни 2000 г., когато пътува до Пхенян за първата по рода си среща на върха между лидерите на двете Кореи, където се ръкува с Ким Чен Ир. Именно за тази негова смела визия за обединение, както и за десетилетната му отдаденост на правата на човека, през 2000 г. Ким е удостоен с Нобелова награда за мир. До ден днешен той е единственият кореец, получавал Нобелова награда.

Ким Де Чун умира през 2009 г., но историята му остава невероятен пример за това как един човек може да оцелее през десетилетия на репресии, без да загуби човечността си и желанието си за мир.

Съставил: Gemini 3.1 Pro

Редактор: Павел Николов