КРАЛЯТ НА МАДАГАСКАР

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВОД: Gemini 3.1 Pro

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Биографията на Мориц Беньовски е смесица от приключенията на Гъливер и барон Мюнхгаузен.

На 17 август 1776 г. жителите на южното и източното крайбрежие на Мадагаскар признали нов ампансакабе — велик крал. Неговата резиденция се намирала в селището Луибург, основано от него. Ампансакабе бил чужденец, но малгашките племена твърдели, че новият крал произхожда от древен благороден род и го представяли за отвлечения като бебе внук на последния монарх.

Пет години и половина преди това „великият крал“ се намирал на Камчатка, в Болшерецкия острог. Той не бил изобщо потомък на малгашките крале, а благородник от Словакия на име Мориц Август Беньовски.

Беньовски (фамилията му се изписва също като Беньовский и Бениовски) е роден в Търнава. По това време това били унгарски владения, влизащи в състава на Австрийската империя. Докато Беньовски служил в австрийската армия, роднините му се възползвали от неговото отсъствие и завзели имението му. Беньовски преминал на служба към Барската конфедерация, която се сражавала срещу Русия в Полша, бил пленен и освободен под честна дума, която веднага нарушил, като взел отново участие в боевете. След това пак попаднал в плен, бил изпратен в Казан, избягал по пътя и именно тогава настъпил повратният момент в живота на офицера: озовал се в Болшерецк, на Камчатка. Човек би си казал — къде по-далеч от Мадагаскар. Но именно това било началото на пътя.

Мориц Беньовски

По-нататък събитията в живота на Беньовски се развиват толкова стремително, че е трудно да се осмисли дързостта на всяко едно от неговите приключения. Значителна част от тях са описани лично от Беньовски, който издал по-късно книгата „Мемоари и пътешествия на Маврикий Август граф дьо Беньовски“.

И така, Беньовски пристига в Болшерецкия острог, създава там полезни познанства (житейските условия на изгнаниците не са чак толкова сурови), общува с коменданта (с когото пие едва ли не всеки ден) и с други чиновници. Още през първите седмици на заточението той и бившият поручик от Измайловския полк Пьотр Хрушчов започват подготовка за бягство.

Бягството успяло: начело с Беньовски бунтовниците превзели кораба „Свети Петър“, убили коменданта, взели заложници, които по-късно освободили, и се отправили на юг. Но преди отплаването си бегълците превърнали дръзкото криминално престъпление в политическа акция. Беньовски написал писмо до Сената, в което обявил себе си и другарите си за привърженици на легитимната власт. Бунтовниците заявили, че владетелят Пьотр III е свален незаконно, съпругата му е узурпирала властта, а „останалият най-мил син на този владетел и наш всемилостив господар Павел Петрович е лишен от престола“. Изключително дръзко писмо, при това година и половина преди Пугачов да се обяви край река Яик за владетеля Пьотр Фьодорович.

Пътешествията на Беньовски

Бегълците продължават пътуването си: пустите Курилски острови, Япония, Формоза (Тайван). Най-накрая корабът стига до Макао. И тук започва втората част от приключенията, още по-удивителна от първата.

Главната загадка в историята на Беньовски е в това, че всички му вярват. Вярват му другарите, вярват му японците, вярва му и представителят на Френската индийска компания, който му дава пари, за да стигне до Франция (избягалият каторжник уверил събеседниците си, че е граф дьо Беньов, истински аристократ). Стига до Мавриций (остров Ил дьо Франс), слиза на брега с генералска униформа, придружен от свита (униформите очевидно били откраднати още в Болшерецк). И отново му вярват, както и по-късно, вече в кралския двор в Париж. Той е ту граф, ту барон, ту французин, ту поляк.

Дали пари на Беньовски за експедиция до Мадагаскар — графът барон обещал да създаде там колония. Пътешествието било неуспешно: за броени дни Беньовски скарал колонистите с местните племена, а отпуснатите в Париж пари се изпарили. Но такива дреболии не могат да спрат авантюриста. Той получава отново по удивителен начин кралски пари и заминава за Мадагаскар.

Джунглите на Мадагаскар

И тук идва кулминацията.

Доста трудно е да разберем кое е истина и кое е лъжа и мистификация в приключенията на Беньовски. На своите съратници той показвал постановление на кабара (събранието) на малгашките старейшини, с което го провъзгласяват за император. Документът е намерен сред вещите на Беньовски след неговата гибел. Но той бил написан от Беньовски и автентичността му няма как да бъде проверена. Така или иначе, „императорът“ построил в залива Антонгил търговско пристанище, в което пристигали стоки от Мавриций. Над резиденцията на владетеля се развява синьо платно с бял полумесец — френските цветове, но с местен колорит. С дясната ръка Беньовски строи, с лявата – краде, и то в такива мащаби, че шумът стига чак до Франция и отново го отзовават.

През 1786 г. Беньовски потегля на последното си плаване. Дързостта му е немислима: пристигайки в своите „владения“, в пристанището Луибург, провъзгласява независимостта на своето кралство и настоява за преговори с френската администрация на съседния Мавриций. Но вместо дипломати идва наказателен отряд и заблуден куршум покосява Беньовски.

В тази история има повече въпроси, отколкото отговори. Съчиненията на Беньовски били забранени в Русия, а и историческата истина в тях е съвсем малко. Но и истинските му приключения били удивителни — своеобразна смесица между Гъливер и барон Мюнхгаузен. От краткото му управление на Мадагаскар не останала и следа. Но затова пък влязъл в историята като удивително смел мореплавател, на когото се е възхищавал дори Джеймс Кук.

(Следва)