ГЕНЕРАЛ СТЕФАН ТОШЕВ / ДЕЙСТВИЯТА НА III АРМИЯ В ДОБРУДЖА ПРЕЗ 1916 г. / ВСТЪПЛЕНИЕ

Текстът на книгата е извлечен от фототипния оригинал и трансформиран от стария правопис на съвременен с Gemini 3.1 Pro, а след това редактиран и оформен технически от мене (Павел Николов).

КНИГАТА В "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

ГЕНЕРАЛ СТЕФАН ТОШЕВ / ДЕЙСТВИЯТА НА III АРМИЯ В ДОБРУДЖА ПРЕЗ 1916 г.

ИВ. ВАЗОВУ

На Тебе, певецо дивний, що с лира в ръка буди петдесет години българското самосъзнание и въодушавява народа за възвишена любов към родината мила; на Тебе, вдъхновений творецо на националния ни епос, що, с възпяванията на редицата ни труженци и левенти: Паисий, Братия Миладинови, Раковский, Караджата, Васил Левски, Ботев, Бенковски, Каблешков и пр., на геройските подвизи на славните ни опълченци през 1877 год. и на борбата ни при Сливница и пр., вля в младите поколения идейността за съзнателно самопожертвувание пред отечествения олтар и ги възпламени за общо скачане на бран, като мощни вълни към юг, запад и север; на Тебе великий родолюбецо, що и в дните на тежките продължителни борби мислено летеше с победните ни знамена и не престана да подхранваш бойния жар у нашите юнаци, посвещаваме тая си книга,— изложение на победните налети на въодушевените от идейност български синове в Добруджа, по златната тая земя, в която благодарение на вдъхновената ти лира, българите, ако и останали там под чуждо иго, не изгубиха пътя си, не умря в тях родното чувство, не загина българската им реч !!

ОТ АВТОРА.

                                        

Възтържено прекланям се герои Пред паметта и светлия ви лик, Ви паднали по чуки и усои, От вражеский куршум и хладен щик, Когато в нападите търчахте За удара неотразим с нож, Прескачайки падналите, ревяхте Урата й удряхте с сетня мощ; И под оловний плисък над главите, С гнев сечахте мрежите там тел И супостатите да повалите Напирахте с устрема си смел Върху окопите, заети силно, Изсипващи шрапнели ураган И мряхте шепняйки умилно: „Българио, земя свещенна нам, За тебе кръвта си днес проляхме, За славата на милия народ И светло бъдаще му изковахме И свобода за брата, клетий роб"! И днес лежите в гробниците свои, Изпълнили достойно дълг свещен, Но знаяйки станалото, герои, В миг съня ви бил би нарушен; Скокнали гневно бихте от леглата, И пак събрани плътно в боен строй, С напада си ужасен, с урата, Отново би се втурнали на бой ! .. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Но спете мирно вий деца бурливи, Тръбата бойна не се чуе веч, Победните ни знамена шумливи Са свити, в ножната е бранний меч ! Г-л Т-В

ВСТЪПЛЕНИЕ

Докато I и II армии вече цяла година се сражаваха победоносно по бойните полета на запад и юг, III армия, съсредоточена между Русе и Варна, продължаваше да остава в пълно бездействие. Пръснати групово по лесовете и вълнообразните равнища на Дели-Ормана, ний с месеци приготовлявахме ред позиции срещу едно евентуално руско или ромънско настъпване. Изсякохме горите, прорязахме терена с пътища, прокопахме нивите и бранищата с окопи, за да създадем отбрана на страната, от Дунава до Черно море, на един грамаден фронт около 200 клм. Действително тази дълга отбранителна линия, поради липса на силни упорни пунктове (гребени и отделни височини), бе съвсем слаба, обаче това не ни плашеше. Ний само се отвръщавахме от мисълта, че може би ще ни се падне злата участ да се отбраняваме, а не да настъпваме, като другарите си от другите армии. Макар и да работехме, но умовете ни бяха на друго място — там, гдето цяла година вече гърмяха топовете и се лееше обилно българска кръв. Това относително бездействие и продължително копане бяха почнали вече силно да подбиват духът и да разколебават надеждата ни за възможна война с Ромъния, поради което много офицери и войници поискаха превод на Македонския фронт, а добруджанските доброволци почнаха открито да заявяват, че повече не могат да чакат и ще напуснат редовете на армията. Въобще всички намираха, че повече не може да се търпи, и трябваше да се вземат строги мерки срещу възможни инциденти по границата и да се тълкува и твърди на всички, че без бой няма да се мине, че войната е вече на прагът и пр.

И най-после, след годишно чакане, дойде въжделеният ден и Дели-Ормана писна от гайди, кавали и музики и се залюляха кръшни хора от войници, селяни и селянки. Всички се радваха, ликуваха, като че ли посрещаха някой Великден, като че ли още утре нямаше да задумкат топовете и да шурнат кърви изобилни... Защото несъкрушимата вяра във правотата на делото стояха по-горе от страха пред неизвестността на утрешния ден, и войника ни, проникнат дълбоко от съзнанието на отечествения дълг, бе твърдо решен да преодолее всички пречки, да пренесе и най-тежките страдания, да се бие с ярост и самопожертвуване и на всяка цена да постигне реализирането на националния идеал. Населението, имаше близки роднински връзки и почти еднакви стопански интереси с онова от завладяната през 1913 г. част от Добруджа, бе също обзето с радост, поради скорото премахване на тая умразна граница, що не допускаше чести сношения с роднини и познати, и пречеше за свободното обработване на имуществата, останали в ро-ромънската територия. Освен това, в тая погранична зона се намериха хиляди и хиляди беглеци от Добруджа, които, ако и вече години преселници у нас, не бяха престанали да копнеят за родните си места и с голямо нетърпение очакваха почването на войната, без да искат да знаят, че освен с ромъните трябваше да се бием и с братята руси... Тъй че там в Дели Орман всички с радостен трепет и с пълна вяра в победата посрещнаха началото на борбата за Добруджа, благодатната тая земя, гдето житото е злато, царевицата е сребро и стадата са неизброими, и на която Бог е дал български облик, останал с векове неизличим, както под вълните на иноземните нашествия, тъй и под ужасите на десетки войни; за тая Добруджа, за обезбългаряването на която не помогнаха нито турското и татарското масово заселване, нито 40 годишното ромънско владение с всичките му мероприятия за ромънизиране на тоя край.

.............................................................

Благословен да бъде Бог, Който забавя, но не забравя! Триж да бъде Той по-благословен, че тоя път не само не забравя, но не и забави!... Той бе премилостив към нас, но ний не съумяхме да използвахме Неговото милосърдие и благост! Защото, тъкмо в надвечерието на годишнината на Букурещкия мир, при празнуването на който готвеха да стегнат по-здраво обръча на блока около ограбена България, избухна Всеобщата война и не допусна да се извърши това още по-голямо пакостничество над нещастното отечество... Нашата цена изведнъж порастна; нас почнаха да ни търсят, и оставяше ни само да изберем верния път за достигане на националния идеал и благосъстояние... Решаваше се съдбата на целия свят, решаваше се славянската съдба, и следователно този бе именно момента, в който трябваше или да отговорим на веленията на кръвта, или пък да запазим, възможно по-дълго време, пълен неутралитет.

Но уви!... освобождението на останалите под неволя, по силата на Берлинския договор, братя, бе въжделената българска мечта и свещен идеал в продължение на 40 годишно политическо съществуване. В стремежа си за национално обединение, ний, в 1913 г., не само видехме тоя идеал покрусен, но даже изгубихме и южна Добруджа. — Раната от току що извършената операция, бе още съвсем прясна и силно болезнена, поради което копнежите на наболялата българска душа беяа майсторски експлоатирани до степен — да ни тласнат вcl всеобщата борба на страната на централните сили, рамо до рамо с турците, срещу родната Русия. Народа не искаше войната, наложиха му я; голяма част от интелигенцията реагира против нея, накараха я да млъкне, да занемее. Едни опозиционери намериха затвора, други свиха партийните си знамена и нашето присъединяване към централните сили в 1915 г. стана свършен факт. След една година Ромъния се обяви на страната на съглашенците и, в 1916 г. септември 2-й, се познаха Добруджанските операции.

С пълна вяра в победата, очаквайки руската помощ, ромъните застанаха зад силно укрепени пунктове, които, по тяхна сметка, ние не можахме превзе с недели и месеци, а веднъж пристигнат ли руските дивизии, тогава вече: „напред, в сърцето на България !" ... Да, така можеше да бъде, обаче съвсем не тъй излезе. Защото пред нас стоеше въжделената от 40 години Добруджа, а особено новоотнетите ни градове: Добрич, Тутракан, Силистра и Балчик, с богатите им околности; зад нас се намираха родните отечествени предели, които трябваше с гърдите си да защитим от опустошение; и защото най-после, в тая борба на живот и смърт по Добруджанските полета, ний се бихме с идейност и жар, тъй както и ромъните първоначално се биха за своята Трансилвания. Силата у правия всякога се отчетворява; святата идея неминуемо ражда дивите тласьци към славни подвизи и доблестно самопожертвуване! ... И завилня тогава ужасна буря по Добруджанските равница, и литнаха се напред вълните на едно неодържимо нашествие, кипящо от жажда за мъст и готово всичко да събори и оничтожи. Да, това бе едно вихрово дело, което не се нуждаеше от импулси и вземане на някакви строги мерки, но, като високо идейно и дълго очаквано от интелигенцията и масата, бе възприето с пълна готовност и жар, а особенно от жителите на осакатената с отнемането на Добруджа и постоянно заплашваната от ромънските домогвания за четвероъгалника, северна България.

Общ преглед на действията на III армия

От 1 октомври 1915 г. до 1 септември 1916 г., т. е. равно 11 месеца, III армия се намираше в очаквателно положение към Ромъния и в отбранително към Русия (по морския фронт). Частите използуваха тоя дълъг период: а) за усилване на границите във фортификационно отношение и за вземане на ред мероприятия по отбраната на Добруджанския и морски фронтове и б) за подготовка на персонала и частите в тактическо отношение и затвърдяване дисциплината и подигане духа у хората и в колективните строеви и нестроеви единици. Тая дейнось на армията не съставлява предмет на настоящото ни изложение и ще бъде оставена да се опише при друг случай.

В надвечерието на военните действия, III армия, която до това време бе подчинена на Щаба на Действующата Армия, премина въ подчинение на щаба на групата Макензен.

Действията се почнаха на 2 септември и, според техния развой, те се подразделят на четири периода:

Първият период започва от деня на обявяването на войната и свършва на 19 септември, като включва: боевете около Тутракан, Добрич, Кочмар, Сарсънлар, Муси бей, Деведжикьой, Аптаат, Теке дере, Кара Осман и първата атака на Кубадинската позиция;

Вторият период започва от 20 септември, когато III армия премина временно към отбрана, и свършва с 3 ноември, като включва в себе си: превземането на Кубадинската позиция, завладяването на Черна вода, Меджидие и Кюстенджа и първия опит за изтласкване на противника оттатък долни Дунавъ;

Третиятъ период започва от 4 ноември и свършва на 14 декември същата година и включва: упоритата отбрана на армията на линията езеро Ташавлу — с. Бонахчик и осуетяването опита на противника да разбие армията и я отхвърли на юг;

и

Четвъртият период започва от 15 декември и свършва на 5 януари 1917 г., в който ден противникът бе прогонен оттатъкъ Дунава и Добруджа бе окончателно освободена.

(Следва)