ИЗТОЧНИК: DISGUSTING MEN
ПРЕВОД: Gemini 3.1 Pro
РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
До края на XIX век почти никой си нямал хал-хабер от Юкон и Аляска. През 70-те години на XIX век станало малко по-интересно: там намерили малко злато – съвсем малко – и около хиляда златотърсачи се навъртли в района, опитвайки се да припечелят нещо. Всичко се променило за една нощ, когато на 16 август 1896 г. Джордж Кармак, Джим Мейсън и индианецаът Доусън Чарли открили злато в Заешкия поток (по-късно преименуван на Бонанза крийк). Станало очевидно: тук може да се забогатее приказно. Към Юкон и Аляска се втурнали огромни кервани от златотърсачи. Скоро над 100 хиляди търсачи на лесна печалба и приключения се разлели по златоносните реки и потоци като придошла вода.
Следващите поразителни снимки са направени в Аляска по време на бума на Златната треска от американския фотограф Б. Л. Сингли. Благодарение на неговите кадри можем да наблюдаваме живота на златотърсачите и индианците маламути през 1896–1897 г.
Група маламути. Аленкакет
Корабът „Дора Блум“ в пристанище Сейнт Майкълс
Уил Кембъл, единственото бяло момче край река Аленкакет, със своите кучета
Големият лед по река Аленкакет
Хижата на Лоуел, Бивър сити
Обяд на миньори, Бивър сити
Спирка край пътя за Клондайк
Селището Шийп кемп (буквално „Овчи лагер“), главната улица.
Миньори и носачи се изкачват по Златната стълба, проходът Чилкут
По пътя към златните находища на Клондайк, проходът Чилкут
Крайпътната лавка „Голямото дърво“ по пътя от прохода Чилкут към езерото Линдерман
Златотърсачи с норвежки шейни, Хейнс
Дървената къщичка от трупи на първия бял човек по тези места, Хейнс
Параходът „Кралицата“, Хейнс, на път за Клондайк
Индианци маламути
Коренни жители на Аляска
Златотърсач
Местна порода куче, което си почива
Златотърсачи по време на работа
Проучватели, търсещи руда, се завръщат в лагера. Навън е -52 градуса по Целзий
На кея Скагуей
Пътят към Клондайк
(Следва)























Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.