четвъртък, ноември 19, 2026

БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 15. БИБЛЕЙСКИЯТ КАНОН И ТЕКСТЪТ НА БИБЛИЯТА / КАНОНЪТ НА ЕВРЕЙСКАТА БИБЛИЯ

Превод: Gemini 3.1 Pro

Редактор: Павел Николов


ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“


ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ - 2 / ПОЯВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ И РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА - СЮЖЕТНА ЛИНИЯ НА СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ; СИНОПТИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ; ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО БИОГРАФИИ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЙ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА / СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ

ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС - ПРОЛОГЪТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН / ЙОАН И СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ / ИЗТОЧНИЦИ НА ЧЕТВЪРТОТО ЕВАНГЕЛИЕ. ЙОАН ИЗМЕСТВА АКЦЕНТИТЕ / ДРУГИ ЕВАНГЕЛИЯ: ЕВАНГЕЛИЕ С ИЗРЕЧЕНИЯ / ЕВАНГЕЛИЯ ЗА ДЕТСТВОТО / СТРАСТИ ХРИСТОВИ / ГНОСТИЧНИ ЕВАНГЕЛИЯ / ИСТОРИЧЕСКИЯТ ИСУС / ИСУС – ПРОРОК НА АПОКАЛИПСИСА

ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ - ВАЖНА ФИГУРА В ИСТОРИЯТА НА РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО / ПРОБЛЕМ НА КНИГАТА „ДЕЯНИЯ“ / КРАТКА БИОГРАФИЯ НА ПАВЕЛ / КАКВО ПОТВЪРДИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / КАКВО ПРОМЕНИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ИСУС / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЗАКОНА / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЮДЕИТЕ И ЕЗИЧНИЦИТЕ / МИСИОНЕРСКАТА ДЕЙНОСТ НА ПАВЕЛ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО СОЛУНЯНИТЕ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО КОРИНТЯНИТЕ / ВТОРО ПОСЛАНИЕ ДО КОРИНТЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ГАЛАТЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ФИЛИПЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ФИЛИМОН / ПОСЛАНИЕ ДО РИМЛЯНИТЕ

ГЛАВА 13. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ И ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ - ПАВЕЛ ПО ВРЕМЕТО НА НОВИЯ ЗАВЕТ И СЛЕД ТОВА / ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ

ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ - ВТОРО ПОСЛАНИЕ ДО СОЛУНЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО КОЛОСЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ЕФЕСЯНИТЕ / ПАСТИРСКИ ПОСЛАНИЯ: ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО ТИМОТЕЙ / ВТОРО ПОСЛАНИЕ ДО ТИМОТЕЙ. ПОСЛАНИЕ ДО ТИТ

ГЛАВА 14. СЪБОРНИТЕ ПОСЛАНИЯ И ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ - ПОСЛАНИЕ ДО ЕВРЕИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ЕВРЕИТЕ / ЕКСКУРС И ОТСТЪПЛЕНИЕ / ПОСЛАНИЕ НА ЯКОВ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА ПЕТЪР / ВТОРО ПОСЛАНИЕ НА ПЕТЪР / ПЪРВО, ВТОРО И ТРЕТО ПОСЛАНИЕ НА ЙОАН / ПОСЛАНИЕ НА ЮДА

ОТКРОВЕНИЕ НА ЙОАН БОГОСЛОВ - СЪДЪРЖАНИЕ И СТРУКТУРА / КОНТЕКСТ И ЗНАЧЕНИЕ


„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 15. БИБЛЕЙСКИЯТ КАНОН И ТЕКСТЪТ НА БИБЛИЯТА

В това приложение ще се занимаем с много фундаментални въпроси, чужди за повечето читатели на Библията. Всички тези въпроси могат да бъдат сведени до един: как се е формирала Библията?

Ще задавам въпроси в две направления. Първо, относно библейския канон (както на Еврейската библия, така и на Новия завет). Второ, относно самия текст. Относно канона въпросът е следният (с цялото ми уважение към канона): как са попаднали в него точно тези книги, а не други? В английската версия на Еврейското писание има тридесет и девет книги (в еврейската традиция са двадесет и четири). Защо точно тези книги са станали Писание и кога се е случило това? Новият Завет е съставен от двадесет и седем книги. Но кой е решил, че трябва да са двадесет и седем, и кой е избрал точно тези книги? Защо не другите Евангелия, Послания и апокалипсиси? Защо да не бъдат включени и те? Въз основа на какво е направен изборът? И кога се е случило това?

Въпросът за това как се е формирала Библията, може да бъде зададен и относно нейния текст, както новозаветния, така и текста на Еврейското писание. По какъв начин тези книги са стигнали до нас през вековете? Авторите на книгите не са ги публикували в електронен вид, като приложения за Kindle. Не са разполагали с текстообработващи програми, печатни машини и дори с хартия. Как тогава тези книги са преминали през вековете?

Краткият отговор е следният: били са преписвани на ръка, година след година. Ние не разполагаме с оригиналните текстове на нито една от книгите на Библията, а само с ръкописни копия, направени векове по-късно. Как можем да бъдем сигурни, че в тях пише точно това, което са имали предвид авторите? Съответстват ли книгите, например „Битие“, „Исая“, „Псалми“, „Евангелие от Матей“, „Послание до римляните“ и „Откровение“, на това, което е било написано преди много векове?

Тези очевидни въпроси имат огромно значение. Тъй като отговорите за всеки от двата Завета ще се различават, ще ги разгледаме поотделно. Ще започнем с канона на Еврейската библия и на Новия завет (тъй като вече говорихме за второканоничните/апокрифните книги на християнския Стар завет в глава 9, тук няма да се повтаряме).

КАНОНЪТ НА ЕВРЕЙСКАТА БИБЛИЯ

Думата „канон“ произлиза от гръцки език, в който означава „тръстика“ или „пръчка“. Канон наричали правата пръчка, която използвал например дърводелецът, за да подравни своето изделие. Канонът се използвал и като линийка. Вероятно думата „канон“ започнала да се употребява в други контексти по аналогия, за да означи правило или стандарт, по който трябва да се съди за нещо. В този смисъл понятието „канон“ започнало да се прилага и към сборници от книги. Това се отнасяло по-специално за официални и общоприети сборници от книги, които се намирали в съгласие една с друга. Така днес можем да говорим за „шекспиров канон“ като за тези пиеси и сонети, които са написани наистина от Шекспир; или за канонична канадска литература (поредица от книги, смятани в страната за „велики“), или за канон на Еврейската библия.

Старият възглед за формирането на канона

В продължение на много години съществувал общоприет възглед за времето, когато се формирал Танах. Според него Тората била приета в юдаизма като канонична книга (по-точно, пет книги в един сборник) около 400 г. пр. н. е. Невиим (книгите на ранните и късните пророци) придобили окончателната си форма около 200 г. пр. н. е. Ктувим се оформят като сборник от книги през 90 г. на синедриона в Ямния, за който ще говорим по-късно. Според този възглед, точно на това място и по това време канонът на Еврейската библия бил завършен. Нито една книга не можела да бъде добавена повече към него.

Днес никой не се придържа напълно към този възглед. Но част от неговите твърдения са верни. Вярно е, че канонът не бил създаден едновременно, с един замах, а бил приеман постепенно, тъй като различните части на Еврейските писания придобивали авторитет в хода на историята на Израел. Първият извод също е верен: първият формиран и приет сборник от книги била Тората. След това, много по-късно, последвали пророците. Още по-късно, като най-последни, били добавени историческите повествования. Но всъщност този процес бил много по-сложен, отколкото си представяли преди. Имаме малко свидетелства за това, че синедрионът в Ямния одобрил окончателния вид на сборника и му придал официален статут в юдейската религия.

Преди да изложим възгледите, приети в наши дни, трябва да кажем първо няколко думи за синедриона в Ямния. Няколко пъти споменахме, че римските войски потушили Юдейското въстание, избухнало през 66 г. През 70 г. обсадили и разрушили Йерусалим заедно с Храма. Тези събития имали ужасяващи последици за юдаизма. Вече нямало център на цялата религия, място за жертвоприношения и група от лидери (садукеи), които да контролират всичко това. За възстановяване на юдаизма и за неговия по-нататъшен живот в галилейския град Ямния бил свикан синедрион. На него най-популярните юдейски учители от онова време – привърженици на партията на фарисеите – се събрали, за да решат как юдаизмът ще продължи да живее без свещеничество, без система от жертвоприношения, без Храма.

Очевидно е, че по необходимост юдаизмът трябвало да престане да акцентира върху Храма, култа, жертвите и да се превърне в „религия на книгата“. Свещените традиции на Израел, съдържащи се в Писанието, трябвало да станат център на религията след катастрофата през 70 г. Това знаем сравнително точно. Предишните поколения изследователи стигнали по-далече, предполагайки, че именно на този синедрион канонът на Писанията бил утвърден веднъж завинаги. За това обаче няма свидетелства. Днес изследователите смятат, че синедрионът в Ямния не е установил канона и не го е ограничил.

Съвременни възгледи за формирането на канона

Днес представите на изследователите за това кога и защо се формирал библейският канон са станали значително по-разнообразни. Но в тях могат да се открият редица общи положения. Смята се за общоприето, че почти всички евреи са приели като канон петте книги, съставляващи Тората, приблизително към V в. пр. н. е., скоро след завръщането от Вавилонския плен. Част от свидетелствата за това предоставя самата Библия в книгата „Ездра“, написана след пленничеството. Самият Ездра е описан в нея като „книжник, вещ в Мойсеевия закон (Тората), който Господ, Израилевият Бог, беше дал“ (Ездра 7:6). Тези думи позволяват да се предположи, че тогава Мойсеевият закон е съществувал вече, а образованият елит на обществото го изучавал и тълкувал. Тората се състояла винаги от пет книги, следващи една след друга в еднаква последователност („Битие“ – Изход“ – „Левит“ – „Числа“ – „Второзаконие“), защото излагат събитията в хронологичен ред. Така към V в. пр. н. е. мнозинството юдеи най-вероятно приемали Тората като група от авторитетни текстове, свързани с името на Моисей.

Вторият сборник от текстове е Невиим. Тук влизат както книгите на Ранните пророци („Иисус Навин“, „Съдии“ и „Царе“), така и на Късните („Исаия“, „Йеремия“, „Йезекиил“ и дванадесет други пророци). Изглежда, че тази част от канона се формирала към II в. пр. н. е. За това свидетелстват редица източници. Така например, прологът към книгата „Сирах“ говори за „Закона, пророците и останалото“. Така и книгите на Новия Завет споменават „Закона и пророците“ (например: „Матей“ 5:17; „Лука“ 16:16). Тази част от канона била формирана именно към II в. пр. н. е., защото има някои текстове на Еврейската Библия, които биха могли да влязат в този канон, понеже говорят за същото, но въпреки това не влезли. Така например книгата „Даниил“ е пророческа книга, но не е включена в Пророците. Защо? Вероятно защото канонът на пророците бил завършен вече към средата на II в. пр. н. е., когато книгата се появила на бял свят.

Книгата „Даниил“ била включена, разбира се, в Писанията. Но тя не принадлежи към онази част на Библията, която тогава била вече утвърдена. Книгата „Даниил“ била слабо свързана с другите текстове, за разлика от Тората и Пророците, в които става дума за сходни теми. Но когато Законът и Пророците били приети вече като канонични книги, се появили други писания, нещо като „бележки в полетата“. И това били единадесетте книги Ктувим. Фактът, че някои от тях имали авторитет още към II в. пр. н. е., става ясен от фразата в книгата „Сирах“, която говори за „Закона, Пророците и останалото“ (иначе казано - останалите книги). Но заглавията на тези книги не са изброени. В „Евангелие от Лука“ се говори за „Мойсеевия закон, пророците и псалмите“ (24:44). Така Писанията се разделят на три части, третата от които е обозначена с най-обширната и вероятно най-важната книга.

Има съмнения кои книги влезли в третия сборник. Предположения се правят, наред с другото, въз основа на свитъците от Мъртво море. Сред тях имало множество копия на библейски книги – около 200 свитъка, съдържащи фрагменти. Там могат да се намерят всички книги, които били включени в Ктувим, освен книгата „Естир“. Но сред свитъците има екземпляри от книгата „Юбилеи“, която мнозина юдеи почитали като свещена. Възможно ли е юдеите в Кумран да са приемали книгата „Юбилеи“ за канонична, но да са отхвърляли книгата „Естир“? Трудно е да се каже.

Други книги от Ктувим предизвиквали сред юдеите спорове. „Песен на песните“ била например изцяло светска книга, прославяща еротичните чувства на един мъж и на една жена, които не са встъпили все още в брак. Трябвало ли да бъде включена в канона, дори да е написана наистина от Соломон? Очевидно юдеите започнали да я тълкуват в друг смисъл, отнасяйки думите на книгата не към плътската любов, а към онази любов, с която Бог възлюбил Израилевия народ. И до днес съществува въпросът дали „Песен на песните“ била приета в състава на канона, защото била тълкувана в такъв безобиден смисъл, или била тълкувана в такъв смисъл, защото се възприемала вече като част от свещения канон.

Повечето изследователи са съгласни, че към момента на разрушаването на Втория храм през 70 г. почти всички юдеи са приемали тричастния канон на Свещеното Писание, състоящ се от Тора, Невиим и Ктувим. Оттогава към него не можело нито да се добавят книги, нито да се премахват. Канонът се състоял от двадесет и четири книги, за което свидетелстват юдейските източници от онова време. След това вероятно е бил преосмислен и преоформен така, че да стане канон на християнския Стар Завет, съставен от тридесет и девет книги. Но това са едни и същи книги, части от каноничното Писание.

Причини за включване в канона

Трудно е да се установят критериите, по които древните израилтяни решавали коя книга трябва да бъде включена в Писанията. Не разполагаме просто със свидетелства за подобни дискусии, спорове и разногласия (за разлика от ситуацията с Новия Завет). Някои учени извели няколко критерия, които религиозните водачи на юдеите може да са използвали:

1. Език. В канона могат да бъдат включени само книги, написани на иврит (дори ако част от тях са на арамейски). Така нито една юдейска книга, написана на старогръцки, не влязла в канона.

2. Възраст. Книгите трябва да имат авторитет. Те не могат да бъдат скорошни съчинения. Така само книги, написани преди IV в. пр. н. е., могат да бъдат включени в канона. Книгите, написани по-късно (като книгата „Даниил“), били смятани погрешно за по-древни, както вече видяхме.

3. Разпространение. Книгите, влезли в канона, били най-разпространените сред юдейските общности. В известен смисъл формирането на канона е резултат от приемането по места. Ако книгите били възприемани като Писание от голям брой юдейски общини, религиозните лидери, имащи право на това, можели да ги включат в състава на Писанието.

Окончателна версия на Танах

Резултат от формирането е юдейският канон, който разгледахме в нашето изследване. Еврейската библия е съкровищницата на древните Еврейски писания. Те били написани по различно време, от различни автори. Тези автори използвали различни източници, имали различни възгледи, разбирали по различен начин много въпроси. Техните съчинения принадлежат към различни жанрове и са написани с различни цели. Те съставляват едно цяло – Еврейската библия. Но в действителност са огромно множество, цял корпус от съчинения, обхващащ традициите, делата, мислите и вярванията на много поколения древни израилтяни.

(Следва)

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.