МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО / РАЗКАЗИ / „БОЛНИ“

ПРЕВОД: Gemini 3.1 Pro

РЕДАКТОР: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК ОТ МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО:

1923 г. – „ИЗПОВЕД“ / „БЕДА“ / „НА ЖИВА СТРЪВ“ / „БОГАТ ЖИВОТ“ / „ЖЕРТВА НА РЕВОЛЮЦИЯТА“ / „АРИСТОКРАТКА“ / „ЧАШАТА“ / „МАТРЬОНИЩЕ“ / „КУЧЕШКИ НЮХ“ / „БРАК ПО СМЕТКА“

1924 г. – „ЛЮБОВ“ / „ЖЕНИХ“ / „ЩАСТИЕ“ / „НЕ ТИ ТРЯБВАТ РОДНИНИ“ / „СЕЛСКИ САМОРОДЕН ТАЛАНТ“ / „ЧЕСТЕН ГРАЖДАНИН“ / „ИГРА НА ПРИРОДАТА“ / „ПАЦИЕНТКА“ / „БАНЯ“ / „НЕРВНИ ХОРА“

1925 г. – „АКТЬОР“ / „КРИЗА“ / „БЕДНОСТ“ / „АДМИНИСТРАТИВЕН ВЪЗТОРГ“ / „МАЙМУНСКИ ЕЗИК“ / „ЛИМОНАДА“ / „ДИКТОФОН“ / „ЧЕТИРИ ДЕНА“

1926 г. – „ИМЕН ДЕН“ / „ТАТКО“ / „ДЪРВА“ / „КРАДЦИ“ / „ПЪТНИК“ / „СЪПРУГ“ / „РАБОТЕН КОСТЮМ“ / СПИРАЧКА „ВЕСТИНГАУЗ“ / „МЕДИК“ / „ПЕЧАЛЕН СЛУЧАЙ“ / „КИНОДРАМА“ / „РЕЖИМ НА ИКОНОМИИ“ / „БЪЧВА“ / „ВЕЛИКДЕНСКА СЛУЧКА“ / „СИЛНО СРЕДСТВО“ / „БЯС“ / „ДАМСКА МЪКА“ / „ПРЕКРАСНА ПОЧИВКА“ / „ГАЛОШ“

1927 г. – „МОНТЬОР“ / „ПРЕЛЕСТИТЕ НА КУЛТУРАТА“ / „ДРЕБОЛИИ“ / „БОТУШКИ“ / „ЕСНАФИ“ / „ГОСТИ“ / „ДУШЕВНА ПРОСТОТА“ / „ОПЕРАЦИЯ“ / „ЦАРСКИ БОТУШИ“ / „КАЧЕСТВЕНА ПРОДУКЦИЯ“ / „СБИВАНЕ“ / „БЮРОКРАТИЗЪМ“

1928 г. – „МЕДИЦИНСКИ СЛУЧАЙ“ / „ВЕСЕЛА ИСТОРИЙКА“ / „НАУЧНО ЯВЛЕНИЕ“ / „КОТКАТА И ХОРАТА“ / „ЧУЖДЕНЦИ“ / „ДРЕБЕН СЛУЧАЙ“

1929 г. – / „СЕРЕНАДА“ / „МАЙЧИНСТВО И БЕБЕТА“

МИХАИЛ ЗОШЧЕНКО В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

БОЛНИ

Човекът е доста странно животно. Не, едва ли произлиза от маймуната. Старият Дарвин май е послъгал лекичко по този въпрос.

Някак твърде много човешки постъпки са съвсем, как да кажа, чисто човешки. Никаква, знаете ли, прилика с животинския свят. Ето, ако животните разговарха на някакво си тяхно наречие, едва ли биха могли да водят такъв разговор, какъвто чух наскоро.

А беше в лечебницата. На амбулаторен преглед. Аз веднъж седмично се лекувам от вътрешни болести. При доктор Опушкин. Един такъв добър, разбран медик. Пета година се лекувам при него. И нищо, болестта не става по-зле.

Та така, отивам в лечебницата. Записват ме под номер седем. Няма какво да се прави — трябва да се чака.

Сядам в коридора на дивана и чакам.

И чувам — чакащите болни приказват помежду си. Разговорът е доста тих, на половин глас, без бой.

Един такъв чичо, бая бузест, с късо полупалто, вика на съседа си:

— Това, вика, миличък, болест ли е твоето — херния. Да плюнеш и да го размажеш — ей това ти е цялата болест. Не ме гледай, че муцуната ми е изпъкнала. Аз въпреки това съм много болен. От бъбреци страдам.

Съседът му казва с леко обиден тон:

— Аз нямам само херния. Дробовете са ми отслабнали. А ето тук покрай ухото имам и мастно топче.

Бузестият вика:

— Това е безразлично. Тия болести могат ли изобщо да се мерят с бъбреците!

Изведнъж една чакаща дама с бархетна забрадка се обажда язвително:

— Е, голяма работа, пък били и бъбреци. Моята родна племенница боледуваше от бъбреци — и нищо. Даже да шие и да глади можеше. А пък с вашата муцуна болестта не е много опасна. Не можете да умрете от тази ваша болест.

Бузестият вика:

— Аз ли не мога да умра! Чухте ли? Вика, че не мога да умра от тази болест. Нищо не разбирате, гражданко! А сте тръгнали да се врете в медицински разговори.

Гражданката казва:

— Аз вашата болест не я унижавам, другарю! Тя е също самостоятелна болест. Това го признавам. Ама думата ми беше, че при мене болестта може да е по-сериозна от тези ваши разни бъбреци. Аз имам рак.

Бузестият вика:

— Е, какво пък толкова — рак, та рак. Зависи какъв рак. Има рак, дето е съвсем безвреден рак. Може за половин година да ти мине.

От такова незаслужено оскърбление гражданката съвсем побледня и се затресе. После плесна с ръце и каза:

— Рак за половин година. Чухте ли го! Не зная какъв рак си виждал. Я каква муцуна си отпрал покрай твоята болест.

Бузестият гражданин поиска да отвърне по достоен начин на оскърблението, но само махна с ръка и се извърна.

В това време един чакащ гражданин се усмихна и казва:

— А всъщност, граждани, с какво толкова се хвалите тук?

Болните изгледаха говорещия и зачакаха мълчаливо прегледа.

1930 г.