БАРТ ЪРМАН / БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ / ГЛАВА 14. СЪБОРНИТЕ ПОСЛАНИЯ И ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ / ОТКРОВЕНИЕ НА ЙОАН БОГОСЛОВ / СЪДЪРЖАНИЕ И СТРУКТУРА НА КНИГАТА

Превод: Gemini 3.1 Pro

Редактор: Павел Николов

ДО ТУК ОТ БАРТ ЪРМАН

В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“: „ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА“

ДО ТУК

ГЛАВА 1. КАКВО Е БИБЛИЯТА? ЗАЩО Е ТОЛКОВА ТРУДНА ЗА ВЪЗПРИЕМАНЕ? - 1; 2; 3

ГЛАВА 2. “БИТИЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5

ГЛАВА 3. ОТ ЕГИПЕТ В ОБЕТОВАНАТА ЗЕМЯ: ОТ „ИЗХОД“ ДО „ВТОРОЗАКОНИЕ“ - 1; 2; 3; 4;

ГЛАВА 4. ИСТОРИЧЕСКИ КНИГИ. ОТ „ИСУС НАВИН“ ДО ЧЕТВЪРТА КНИГА „ЦАРЕ“ - 1; 2; 3; 4; 5;

ГЛАВА 5. РАННИТЕ ПРОРОЦИ НА ИЗРАИЛ - 1; 2; 3; ЕРЕМИЯ; ОСИЯ, МИХЕЙ; НАУМ, СОФОНИЯ, АВАКУМ;

ГЛАВА 6. ИСТОРИЦИ И ПРОРОЦИ ОТ ВРЕМЕТО НА ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН И СЛЕД НЕГО - ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 1 / ЕЗДРА И НЕЕМИЯ – 2 / ЕЗЕКИИЛ / ИСАЯ ВТОРИ / ЙОИЛ, АВДИЙ, АГЕЙ / ЗАХАРИЯ, ИСАЯ ТРЕТИ, МАЛАХИЯ; ПО-НАТАТЪШНАТА ИСТОРИЯ НА ЮДЕЯ;

ГЛАВА 7. ПОЕТИ И РАЗКАЗВАЧИ НА ДРЕВНИЯ ИЗРАЕЛ - ПРИРОДА НА ЕВРЕЙСКАТА ПОЕЗИЯ / ПСАЛМИ / ПЛАЧ ЕРЕМИЕВ / ПЕСЕН НА ПЕСНИТЕ / РУТ / ЕСТИР / ЙОНА / КНИГА НА ДАНИИЛ / ЛЕТОПИСИ;

ГЛАВА 8. ПОУЧИТЕЛНИ КНИГИ И АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА - ПРИТЧИ / ЙОВ / ЕКЛЕСИАСТ / АПОКАЛИПТИЧНА ЛИТЕРАТУРА

ГЛАВА 9. ПЕРИОДЪТ НА ИСУС И НЕГОВИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ - ЧАСТ 1 / ЧАСТ 2 / ЧАСТ 3 / ЧАСТ 4 / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ / ДРУГА ЕВРЕЙСКА ЛИТЕРАТУРА: ВТОРОКАНОНИЧНИ КНИГИ, ИЛИ АПОКРИФИ - 2 / ПОЯВА НА НОВИЯ ЗАВЕТ И РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО

ГЛАВА 10. СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ: МАТЕЙ, МАРК И ЛУКА - СЮЖЕТНА ЛИНИЯ НА СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ; СИНОПТИЧНИЯТ ПРОБЛЕМ; ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО БИОГРАФИИ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАТЕЙ / ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЛУКА / СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРОТИВОРЕЧИЯ

ГЛАВА 11. СВЕТОТО ЕВАНГЕЛИЕ ОТ ЙОАН, КЪСНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ И ТЪРСЕНЕ НА ИСТОРИЧЕСКИЯ ИСУС - ПРОЛОГЪТ НА ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН / ЙОАН И СИНОПТИЧНИТЕ ЕВАНГЕЛИЯ / ИЗТОЧНИЦИ НА ЧЕТВЪРТОТО ЕВАНГЕЛИЕ. ЙОАН ИЗМЕСТВА АКЦЕНТИТЕ / ДРУГИ ЕВАНГЕЛИЯ: ЕВАНГЕЛИЕ С ИЗРЕЧЕНИЯ / ЕВАНГЕЛИЯ ЗА ДЕТСТВОТО / СТРАСТИ ХРИСТОВИ / ГНОСТИЧНИ ЕВАНГЕЛИЯ / ИСТОРИЧЕСКИЯТ ИСУС / ИСУС – ПРОРОК НА АПОКАЛИПСИСА

ГЛАВА 12. ЖИВОТЪТ И ПОСЛАНИЯТА НА ПАВЕЛ - ВАЖНА ФИГУРА В ИСТОРИЯТА НА РАННОТО ХРИСТИЯНСТВО / ПРОБЛЕМ НА КНИГАТА „ДЕЯНИЯ“ / КРАТКА БИОГРАФИЯ НА ПАВЕЛ / КАКВО ПОТВЪРДИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / КАКВО ПРОМЕНИЛО ВЪЗКРЕСЕНИЕТО ЗА ПАВЕЛ? / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ИСУС / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЗАКОНА / ВЪЗГЛЕДЪТ НА ПАВЕЛ ЗА ЮДЕИТЕ И ЕЗИЧНИЦИТЕ / МИСИОНЕРСКАТА ДЕЙНОСТ НА ПАВЕЛ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО СОЛУНЯНИТЕ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО КОРИНТЯНИТЕ / ВТОРО ПОСЛАНИЕ ДО КОРИНТЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ГАЛАТЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ФИЛИПЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ФИЛИМОН / ПОСЛАНИЕ ДО РИМЛЯНИТЕ

ГЛАВА 13. ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ И ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ - ПАВЕЛ ПО ВРЕМЕТО НА НОВИЯ ЗАВЕТ И СЛЕД ТОВА / ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ

ВТОРИЧНИТЕ ПОСЛАНИЯ НА ПАВЕЛ - ВТОРО ПОСЛАНИЕ ДО СОЛУНЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО КОЛОСЯНИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ЕФЕСЯНИТЕ / ПАСТИРСКИ ПОСЛАНИЯ: ПЪРВО ПОСЛАНИЕ ДО ТИМОТЕЙ / ВТОРО ПОСЛАНИЕ ДО ТИМОТЕЙ. ПОСЛАНИЕ ДО ТИТ

ГЛАВА 14. СЪБОРНИТЕ ПОСЛАНИЯ И ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ - ПОСЛАНИЕ ДО ЕВРЕИТЕ / ПОСЛАНИЕ ДО ЕВРЕИТЕ / ЕКСКУРС И ОТСТЪПЛЕНИЕ / ПОСЛАНИЕ НА ЯКОВ / ПЪРВО ПОСЛАНИЕ НА ПЕТЪР / ВТОРО ПОСЛАНИЕ НА ПЕТЪР / ПЪРВО, ВТОРО И ТРЕТО ПОСЛАНИЕ НА ЙОАН / ПОСЛАНИЕ НА ЮДА

„БИБЛИЯТА: ИСТОРИЧЕСКО И ЛИТЕРАТУРНО ВЪВЕДЕНИЕ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА 14. СЪБОРНИТЕ ПОСЛАНИЯ И ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ

ОТКРОВЕНИЕ НА ЙОАН БОГОСЛОВ

Новият завет завършва с книга, която е повече от подходяща за кулминация: Откровението на Йоан Богослов, известно също като Апокалипсис. Авторът нарича себе си Йоан, но не дава никакви пояснения и не уточнява кой именно Йоан. Йоан е популярно име в древността. В крайна сметка включили книгата в Новия завет след продължителни спорове сред църковните отци. Някога било разпространено убеждението, че Йоан, авторът на тази книга, не е никой друг освен Йоан Зеведеев, който, според всеобщото мнение, написал едно от четирите евангелия. Както вече казахме, Йоан, един от учениците на Христос, почти сигурно не е автор на Евангелието. И който и да е написал Евангелието от Йоан, Откровението на Йоан Богослов е написано от съвсем друг човек. Това ще стане очевидно за всеки, който сравни стиловете на двете книги на гръцки език. Най-вероятно Апокалипсисът е написан от някого на име Йоан, но кой е точно той – не знаем.

Това, че авторът посочва името си, го отличава от създателите на древните християнски и юдейски апокалипсиси. Както видяхме вече в глава 8, подобни книги били писани почти винаги под псевдоним. Така авторите се опитвали да убедят читателите, че текстът е написан от велики религиозни дейци от далечното минало, които можели да получат откровение от Бога и имали сила да разкриват небесни тайни (обикновено съдбата на света). Тези тайни можели да обяснят земните реалности, например ужасните страдания на Божия народ.

Когато говорихме за книгата „Даниил“, отбелязахме, че апокалипсисите имали повече или по-малко установена форма. Те са прозаични текстове, в които се разказва за тайно откровение, дадено на прорицател или пророк. Откровенията са представени неизменно под формата на причудливи видения, изпълнени със символичен смисъл. Въпреки че пророкът не разбирал често тяхната същност, почти винаги до него стоял ангел, който му обяснявал какво вижда. Понякога откровенията предсказвали по-нататъшния ход на историята. Друг път пророкът пътешествал по Небесното царство, чиито реалности намирали отражение на земята. И в двата случая откровението представлявало триумфално движение от ужасите на настоящето към завършека на всичко в края на времената, когато Бог и Неговият народ ще възтържествуват.

Съдържание и структура на книгата

Откровението на Йоан Богослов съответства до голяма степен на този модел. Заглавието му е взето от началните думи: „Откровение на Иисуса Христа, що Му даде Бог, за да покаже на рабите Си онова, което трябва да стане скоро“ (1:1). Откровението съчетава двете форми, за които говорихме току-що: то е едновременно историческа картина на бъдещето и небесно видение.

Видението на автора започва с впечатляващо описание на външността на „подобен на Човешки Син“ (1:12–20) – Христос. Той нарежда на Йоан: „И тъй, напиши, каквото си видял, и що е, и що ще стане след това“ (1:19). С други думи, той нарежда на автора следното: първо, да опише явилия се пред него сияен образ на Христос („каквото си видял“); второ, да разкаже за състоянието на църквите, съвременни на автора („каквото е“); трето, да предаде своето видение, предвещаващо края на света („каквото ще стане след това“). Първото нареждане на Христос авторът изпълнява в глава 1. Второто – в глави 2 и 3. В тях Христос предава чрез автора послание до всяка от седемте църкви в Мала Азия, в което говори за техните дела и дава наставления как трябва да постъпват занапред. Църквите преживяват трудни времена: те са апатични, подложени са на гонения и на нападки от лъжеучители. Христос възхвалява праведността на едни, като им обещава награда, и упреква отпадналите от вярата, заплашвайки ги със Своето правосъдие.

Третото нареждане на Христос авторът изпълнява в глави 4–22, където описва своето видение за бъдещето до края на времената. Разказът се развива по следния начин. През една врата авторът попада на Небесата. Там вижда Господния престол, заобиколен от прославящи Бога двадесет и четирима „старци“ и четири животни (гл. 4). В ръката на Седящия авторът вижда книга, запечатана със седем печата, които може да разчупи само онзи, който е достоен за това. В книгата е изложено бъдещето на земята. Пророкът плаче, че няма никой достоен да разтвори книгата, но един от старците казва, че има такъв. Тогава авторът вижда до престола „Агнец, като заклан“ (5:6). Този Агнец е Христос.

Агнецът взема книгата от Божиите ръце, при което старците и животните падат ничком пред него (гл. 5). И Христос снема печатите на книгата един по един. С всеки разчупен печат върху земята се стоварва бедствие: глад, война, смърт. Когато снема шестия печат, бедствията достигат своята кулминация и придобиват космически мащаби. Слънцето става мрачно като власеница, луната се обагря в червено, звездите падат от небесата, небето се скрива. Изглежда, че това е краят на всичко, че Вселената е унищожена. Но това е едва 6-а глава.

ОТСТЪПЛЕНИЕ Откровението като тайна литература Някои читатели на Откровението на Йоан Богослов виждат в него „тайна“ литература, съдейки по тайнствените символи, с които е изпълнена книгата. Според някои символичният език на текста има за цел властите да не разберат за надвисналата над тях опасност. В това има доза истина, но нима някой представител на римската администрация би се забавлявал през почивните си дни с четене на християнска книга? По-вероятно е същността на символичните описания в Откровението и в другите апокалипсиси да се крие в друго. Символизмът на Откровението е следствие от самата тематика. Небесните тайни не са толкова прости и банални, че да могат да бъдат описани чрез просто преразказване на личен опит. За тяхната загадъчност и величие може да се разкаже единствено с помощта на странни неземни символи, отразяващи възвишените небесни реалности.

Снемането на седмия печат не води до една-единствена катастрофа. „Настана тишина на небето“, след което се разразяват наведнъж седем бедствия. Появяват се седем ангела, всеки от които държи тръба. Те тръбят един след друг и щом някой ангел затръби, ново нещастие поразява земята. В небесата, в морето и на земята стават стихийни бедствия, появяват се диви твари, които убиват и изтезават хората; навсякъде царят мъка и ужас (гл. 8–9). Седмата тръба предвещава началото на края (11:15), идването на Антихриста и на лъжепророците на земята (гл. 12–13) и появата на още седем ангели, „които имаха седемте последни язви, с които се изчерпваше Божият гняв“ (гл. 15–16).

Седемте църкви в Мала Азия (съвременна Анатолия), споменати в Откровението

Краят на света започва с падането на майката на блудниците – Вавилон, обременен с греха от гонението на светците (гл. 17). Градът е низвергнат сред ликуване на небесата, а на земята навсякъде се чуват само плач и ридания (гл. 18–19). След падането на Вавилон започва последната битка между Христос с Неговото небесно войнство и силите на Антихриста (19:11–21). Христос извоюва велика победа. Враговете на Христос са разгромени, а Антихристът и неговите лъжепророци са хвърлени в огнено езеро, където са обречени да страдат вечно.

Сатаната е окован и хвърлен в бездна за хиляда години, докато Христос и светците царуват на земята. След изтичането на хилядолетието Сатаната ще бъде освободен от тъмницата и ще предвожда за кратко някои заблудени народи. След това ще започне Страшният съд; всички живели някога ще възкръсват от мъртвите и ще получат отплата според делата си. Господ ще вземе верните Нему в Своето вечно Царство, а онези, които са приели дявола и Антихриста, ще низвергне в огнено езеро, където страданията им ще бъдат вечни. Дяволът ще бъде също хвърлен в това езеро, а заедно с него – адът и смъртта (гл. 20).

След това пророкът има видение, в което вижда новото небе и новата земя, които Господ е създал за Своя народ. От небесата ще слезе новият Йерусалим, чиито порти са обсипани с бисери, а улиците му са постлани със злато. Новият Йерусалим е прекрасно утопично място, където Христос ще царува вечно, където няма да има страх от тъмнината, няма да има болка и страдания, зло и смърт, където ще властват правдата и справедливостта (гл. 21–22). Пророкът завършва своето описание с уверения, че видението му е истинно и че ще се сбъдне много скоро.

(Следва)