понеделник, ноември 30, 2020
събота, ноември 28, 2020
ИЗБРАНИЯТ ЦАР БОРИС ГОДУНОВ
ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ
ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
Парадоксът в съдбата на Борис Годунов е в това, че той е първият избран руски монарх и е най-мразеният от народа цар.
“ЗЕТЯТ НА МАЛЮТА“ БОРИС ГОДУНОВ
В портрета на Борис Годунов: „Вчерашен роб, татарин, зет на Малюта, / зет на палач и сам в душата си палач...“, очертан с перото на Александр Пушкин, само една характеристика – „зет на Малюта“ – е истина. Останалото, което се превърнало в етикет за цар Борис, е легенда, измислица, появила се след смъртта на Годунов.
Официално родът Годунови води началото си от болярина Дмитрий Зерно, който – според Государевия родословец (родословна книга на руските княжески и болярски родове – бел. П. Н.) бил по произход от Кострома и имал трима синове. Бащата на бъдещия монарх, Фьодор Йанович с прозвището „Гърбавия“, бил вяземски помешчик. С това сведенията за родителя на Годунов свършват.
За детството и юношеството на Борис също се знае малко. След смъртта на баща си той останал под грижите на своя чичо Дмитрий Годунов, чиито служебни успехи се отразили и върху „кариерата“ на племенника му. Като получил „по наследство“ от чичо си длъжността постелничий (който се грижи за царската спалня – бел. П. Н.), Борис станал видна придворна фигура. Даже Малюта Скуратов, любимият опричник на Иван Грозний, по-късно тъст на Годунов, търсел неговата дружба.
На тридесет години Борис получил длъжността кравчий (главен отговорник за царската трапеза – бел. П. Н.). Царят не само го приближил до себе си, но и му поръчвал важни държавни мисии. До смъртта на Иван Грозний Годунов бил под негово покровителство.
“ЛОРД-ПРОТЕКТОРЪТ“ БОРИС ГОДУНОВ
Смъртта на Иван Грозний през март 1584 година предизвикала повишена активност на болярите за място „под слънцето“. Годунов, на когото явно не му достигал знатен произход, за да влезе в кръга на „избраните“, оставал известно време в сянка. Но длъжността конюший (отговорник за царските конюшни – бел. П. Н.), предоставена му милостиво от новия цар Фьодор Йоанович, го приближила към заветната цел. Със смъртта на Никита Романович Юрев, чичо и опекун на младия монарх, Годунов, по това време вече член на регентския съвет, станал фактически владетел на Рус.
„Руският лорд-протектор“, както англичаните наричали Годунов, управлявал ловко и умело, отличавал се с лична щедрост и добро отношение към бедните, за което си спечелил уважението на народа. За разлика от Иван Грозний, който не минавал „без дръвника и въжето“, Годунов, „съвместявайки административния талант с житейска хитрост“, използвал съвсем различни методи. Така например той укрепил значително държавните финанси, уредил търговските отношения с Европа и издигнал Московската митрополия до статута на патриаршия.
“ПЪРВИЯТ ЦАР ИЗБРАНИК" БОРИС ГОДУНОВ
В историята на Рус Борис Годунов влязъл като първият избран монарх. След кончината на Фьодор Йоанович през януари 1598 година и загадъчната смърт на Дмитрий, неговия еднокръвен брат, Земският събор избрал Годунов, „Нерюрикович“, за владетел на Руското царство и му се заклел във вярност.
Първите години от управлението на Годунов били (а според мнението на някои историци само изглеждали) напълно благополучни. Новоизбраният господар, „заради всенародните свои градежи <...> да бъде любезен на всички“, продължавал като цяло политиката, която започнал още по време на регентството. Но скоро страната била обхваната от жесток глад. „Хората, легнали на улицата, пасели като добитък тревата, и се хранели с нея. <...> Не само грабели, убивали за парче хляб, на се изяждали помежду си – пише историкът Карамзин, опирайки се на свидетелства на съвременници. - За две години и четири месеца били погребани 127 000 трупа, <...> само в Москва починали тогава 500 000 души...“.
Въпреки че цар Борис Годенов се мъчел да се бори по всякакъв начин с бедствието, недоволството на народа растяло с всеки изминал ден. А на това отгоре в Полша се появил спасилият се уж по чудо царски син Дмитрий – самозванец, който на всеослушание заявил за правото си на руския престол.
СМЪРТТА НА БОРИС ГОДУНОВ
Озовал са на гребена на народно въстание, Лъжедмитрий I тръгнал към Московията. По това време Борис Годунов, дотогава активен и деятелен, се променил много – засегнала го подаграта. На 13 април 1605 година след дипломатически обяд, по време на който бил необикновено весел и енергичен, владетелят се почувствал изведнъж много зле. Пристигналият лекар не можел вече да помогне с нищо: Годунов изгубил съзнание и починал. Смъртта на царя облекчила значително живота на Лъжедмитрий I – той завзел без усилие столицата и се разправил със семейство Годунови.
„Като го опознах толкова отблизо, да си призная, го заобичах“ – казва за Боирс Годунов писателят Алексей Толстой (Толстой има предвид тратедията си "Цар Борис", 1870 г. - бел. П. Н.).
А в това се крие нещо, нали?
НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ – 1970 ГОДИНА – ФИЗИКА – ХАНЕС АЛВЕН
Ханес Алвен (Hannes Alfvén)
30 май 1908 г. – 2 април 1995 г.
Нобелова награда за физика (заедно с Луи Неел)
(За фундаменталните му работи и открития в магнитнатохидродинамика и за плодотворните техни приложения в различни области на физиката на плазмата.)
Ханес Улоф Йоста Алвен е роден в Норшапинг в семейството на Йоханес и Анна-Клара (Романус) Алвен. Двамата му родители са практикуващи лекари. Като завършва училище в Норшапинг, Алвен постъпва през 1926 г. в Упсалския университет, през 1934 г. получава докторска степен и остава в университета, където чете лекции по физика до 1937 г., когато започва да се занимава с изследователска работа в областта на физиката в Нобеловия институт в Стокхолм. Алвен заема поста на професор по теория на електричеството в Кралския технологичен институт в Стокхолм през 1940 г., на професор по електроника - през 1945 г. и на професор по физика на плазмата – през 1963 г. След четири години напуска Швеция отчасти заради разногласия с правителството по различни въпроси – от политиката в областта на образованието до разработването на ядрен реактор – и заема поста на професор в Калифорнийския университет, град Сан Диего.
Ранните изследвания на Алвен засягат природата на слънчевите петна и на полярните сияния. Тъй като температурата на Слънцето е много висока, то се състои от особена форма на материята, наречена плазма, която представлява газообразна смес от електрони, откъснали се от атомите и молекулите при високоенергетичните им сблъсъци, и заредени йони, също появили се в резултат от подобни сблъсъци. Звездите и по-голямата част от материята във Вселената се състоят от плазма; от плазма се състои и слънчевият вятър – поток от частици, които Слънцето излъчва. Когато тези частици попадат в магнитното поле на Земята, те се отблъскват към полюсите и при сблъсъка им с йоносферата се образуват полярните сияния. Алвен прави много пророчески открития в областта на физиката на плазмата, които изглеждат неочаквано и даже биват отхвърляни по онова време. Така например той посочва, че в плазмата съществува магнитно поле, свързано с потоците заредени частици в нея (електрическите токове) и че при определени условия това магнитно поле може да се окаже „замразено“ в плазмата (ако подобна плазма се движи, полето също се движи заедно с нея). За да се създадат такива условия, електропроводимостта в съчетание с други характеристики трябва да бъде достатъчно висока, а частиците трябва да са разположени близо една до друга, за да може сходството на сблъскване със съседните да предотвратява загубата на електрони.
Изследвайки сложното движение на заредените частици в магнитно поле, Алвен въвежда опростена апроксимация, в която движението се разглежда като бързо въртене на частиците около „водещ център“, който от своя страна се движи по магнитните линии (магнитните силови линии показват направлението на полето във всяка точка; близостта на линиите една до друга отразява величината на полето).
Алвен прилага този принцип при изследването на магнитните бури и полярните сияния, откривайки, че частиците в магнитното поле на Земята се движат по протежение на магнитните силови линии, отразявайки се от областите с повишено напрежение на магнитното поле. Понятието за подобно магнитно огледало се оказва доста полезно в работите върху контролирания термоядрен синтез, където се появява необходимостта да се изолира нажежената плазма, контактът с която би разрушил стените на всеки съд. Идеите на Алвен, макар и не винаги споделяни от другите учени, се оказват плодотворни при обяснението на такива явления като например радиационния пояс на Ван Алън (потоци от електрони, циркулиращи в магнитното поле на Земята) или намаляването на магнитното поле на Земята по време на магнитни бури. Още едно от ранните предположения на Алвен, потвърдило се по-късно, е съществуването на големи по мащаб слаби магнитни полета в Галактиката заради присъствието на даже малко количество плазмени полета, които влияят на движението на космическите лъчи.
През 1942 г. Алвен предсказва, че магнитните линии в плазмата имат поведението на обтегнат ластик и могат да предизвикват колебания, подобни много на тези, които възникват при опъването и пускането на струна на цигулка. Той нарича това явление магнитохидродинамични вълни. Тази идея противоречи на господстващата представа, според която електромагнитните вълни не са способни да проникват дълбоко в електрическия проводник. И наистина, използването на метални листи, за да се избегне подобно проникване, е обичайно по това време явление. Макар че теорията на Алвен не намира все още експериментални потвърждения, започва да печели признание и е подкрепена от Енрико Ферми, който слуша лекция на Алвен в Чикагския университет през 1948 г. В противовес на обществените очаквания вълните, които стават известни като вълни на Алвен, са открити в течен метал през 1949 г. и в плазма през 1959 г.
Вълните на Алвен помагат да се обяснят незначителните промени в магнитното поле на Земята и тясната връзка между магнитните смущения, разделени от големи разстояния, но свързани с геомагнитни линии.
През 1942 г. Алвен посочва също така как от гледна точка на еволюцията на Слънчевата система от плазмено състояние може да се обясни фактът, че почти целият ѝ импулс (произведението на масата и скоростта) се дължи на дела на планетите, а не на Слънцето. Много идеи на Алвен се появяват във връзка с изследването на слънчевите петна, за които той стига до извода, че са области на интензивни магнитни полета, втъкани в масата на Слънцето. През 1943 г., разглеждайки връзката между плазмата и нейното магнитно поле, Алвен обяснява защо слънчевите петна, които са по-студени (и следователно - по-плътни) от своето обкръжение, тъй като са по-тъмни от него, не потъват. Причината е в магнитното налягане, което противодейства на гравитационните сили.
Новата област от физиката, получила названието магнитохидродинамика, основите на която полага Алвен, се оказва важна не само за изследванията на термоядрения синтез, но и за разработки по такива теми като свръхзвуковите полети, ракетните двигатели и забавянето на скоростта на падане на кацащите космически апарати, макар че самият Алвен се интересува преди всичко от поведението на плазмата в звездите, а също така от междупланетното и междузвездното пространство. Сборникът му със съчинения „Космическа електродинамика“ („Сosmical Electrodynamics“, 1950 г.) оказва огромно влияние върху специалистите по астрофизика и по физика на плазмата. По-късните важни разработки на Алвен са посветени на образуването на Слънчевата система.
Загрижен теорията му да се основава твърдо на физически наблюдения, Алвен се бори дълго за използване на космически апарати за научни изследвания. По-специално той държи космическите апарати да се изпращат на астероидите и към кометите, а не на естествените спътници, предполагайки, че на големите тела информацията за първоначалните условия се е загубила почти напълно заради вътрешното смесване и повърхностната ерозия.
Привърженик първоначално на развитието на ядрената енергетика, Алвен започва по-късно да предупреждава за опасността, която носят ядрените инсталации. Обезпокоен от надпреварата за ядрено въоръжаване, той започва да участва активно в Пъгуошкото движение на учените.
Алвен се жени за Керстин Мария Ериксон през 1935 г.; семейството има пет деца. Освен научните си произведения Алвен пише научно-популярни книги, някои от които в съавторство със съпругата си. В книгата „Светове – антисветове: антиматерията в космологията“ („Worlds-Antiworlds: Antimatter in Cosmology“, 1965 г.) е изказано предположението, че Вселената вероятно се състои от равни по количество материя и антиматерия, предположение, което противоречи на много тогавашни теории. Под псевдонима Улоф Йохансон Алвен пише научно-фантастичния роман „Великият компютър: предвиждане“ („The Great Computer: A Vision“, 1968 г.), в който се описва как все повече усложняващите се компютри установяват контрол отначало върху правителствата, а след това върху цялото земно кълбо.
Алвен е първият астрофизик, получил Нобелова награда. Той е удостоен също така със златния медал на Кралското астрономично дружество в Лондон (1967 г.) и със златния медал Ломоносов на Академията на науките на СССР (1971 г.). Член е на Шведската кралска академия на науките, на Лондонското кралско дружество и на други академии.
Превод от руски: Павел Б. Николов
петък, ноември 27, 2020
КОРЕСПОНДЕНЦИЯ МЕЖДУ СЪВРЕМЕННИЦИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ: ГР. Д. НАЧОВИЧ ДО ХР. ГЕОРГИЕВ
Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на
Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.
Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 362
Гp. Д. Начович до Хр. Георгиев
Белград,16 април 1868 г.
Господине Иване Парванов [1] в Букурещ
Напомням ви писмото си от 14. текущ[ия месец], което предадох на тукашното руско консулство да ви се изпрати сигурно, и в което ви бях описал подробно положението на тукашните наши работи. С настоящето си [писмо] ида да ви съобщя всичко, що е станало от вчера насам.
Известих ви по кой начин се изпъдиха първите ученици и че Министерството има намерение да изпъди всички, които не се безусловно покоряват. Това се разчу навсякъде из града и по-разумните человеци се много разгневили за тази постъпка на правителството. Аз имах случай да се запозная и да разговарям с человеци от разни занимания и се убедих, че те по-добре чувстват убийствените следствия на тази постъпка, отколкото властта.
Тези слухове са се тъй също разпространили и помежду застъпниците на [чужде]странните сили, защото вчера сутринта италианският консул, който се види да е благонамерен за избавлението на въсточните християни, ходил при военния министър да му извести, че австрийският и турският консул не могат да си изразят радостта за тази тям приятна случка.
Дядо Цеко, като научил това от самия министър и като го видял умислен, дойде да ми извести тоз час. Аз като чух това, не забавих време да ида при министъра да опитам дано някак си духът им да се е обърнал и дано мога да откача някои отстъпки; и наистина аз намерих министъра по-разположен отпървом и му предложих всичките точки, които комитетът беше писмено искал.
За събирането на всички българи на едно място, той ми отговори, че нямали такава голяма казарма, която да може да ги побере всичките; сиреч нищо за най-важната точка.
За преподаването той ми обеща да раздели учениците на два класа: за учени и за неучени.
Той извади тази чета от управлението, но военният началник я поставил под свой особен надзор, като и променили названието (учебна чета вместо стрелячка чета).
Той никак не одобрява намерението на комитета да дава на войниците особена [отделна] [за]плата.
Министърът ми се обеща да махне сержанта на войниците, от когото те много страдали; но командирът, който е и още по-лошав, остава все същият, а то не е маловажно, защото тогаз никаква поправка не е възможна. Този человек е луд, той е учен в предмета си, но няма никакъв такт. Два дена наред му говорихме с господин Стоянов за начина, по който той трябва да се отнася с българите, но после толкоз разправи ний с жалост съзряхме, че той ни най-малкото не е проумял. Този човек не е друго освен една машина за строга военна дисциплина. Тука има и други офицери, които са наистина образовани и учени хора, по злощастие обаче не щат да отберат едного от тях за учениците.
Тези са отстъпките, които направи военният министър, и както виждате то [резултатът] е нула. Но ще ли да могат и те да се турят в действие от человеци, които никак не проумяват целта, която комитетът гони? Това е питането. Колкото за учениците, които се ний надяваме да останат, като се поправи наредбата, до днес още никакво съобщение не сме приели от тях; те още постоянстват на първото си решение - да си излязат, и само когато се започне въвеждането на преобразуванията - ако това стане някога - тогаз само ще може да се опознае навярно, ако има някоя надежда.
Казах ви по-горе, че тукашните управители, които се поставени над нашите, нямат никакъв такт и развалят по-много, отколкото им иде отръки да поправят; ето що се случи вчера:
Преди два месеца 10 души от четите си били дали оставката и като досега не приели никакъв отговор, те изявили, че няма вече да излязат на упражнение; тази тяхна постъпка е вредителна и безумна, но началникът им никак не постъпил по-разумно. Той изважда цял регимент, улавя насила тези българи и им удря по един добър бой, и ги пуща в града. Тези, битите, като излизат оттам, отиват право при другите българчета и плачешком им разказват всичко. Вий проумявате следствието на това: всичките ученици решили да се защищават задружно до смърт и да не оставят да се бутне някой. Когато те разговаряли [за] това, в огъня си дошла им наредба, че който не се покорява занапред, ще се наказва телесно; тази глупава постъпка ги още по-много затвърдила в решението им и работата е в лошо положение. Повечето момчета са честолюбиви и предпочитат да се застрелят, нежели да ги бият пред един цял регимент като волове (казват те).
Подобни безразсъдни постъпки им отнемат всичкото доверие; те се виждат като в опасност турени и тогаз няма никакво съмнение, че те ще постоянстват да искат да си излязат. Когато обяснението на началниците им е съвсем противоположно на уверенията, които им ний даваме, няма съмнение, че тези размътени глави да не вярват на нас и да подозират даже нашата искреност и нашата честност.
За излизане [от Легията] те помногото [повечето] нямат никакви дрехи и нито една пара. Те искат от нас и заплашават да идат да искат от австрийския консул. Това е жално, но ний като нямаме нищо на ръка, не можем да им дадем нищо без вашето дозволение. Но тези техни думи ви показват какви са тези хора, колко струва техният патриотизъм; те възприемат да станат предатели, шпиони! От таквиз хора малка надежда.
Всичката наша грижа е за тяхното отиване във Влашко, дето те могат да направят големи пакости; затова ний бързаме да ви известим да вземете нужните мерки или сами, или чрез тамошното началство. Най-добре е да се употреби сила против тези хора, защото те от убеждение не отбират, и ако те имаха малко съвест в главата си, те щяха да потърпят още едно късо време, докат се вземат мерките, които господин Колони им се бил обещал. Грешката обаче, както ви разказах по-горе, не е изключително тяхна; малко добра воля от другите можеше всичко да поправи.
Може да сте се вече известили, че господин Ристич тръгна за Европа. Според официалните вестници той отивал при дворовете да иска унищожението на съдебните права на представителите на тези сили. Мълви се обаче, че при тази [визита] той имал и някаква си съвсем друга политическа мисия. Колко са верни тези слухове, които се говорят от доста уважавани хора, то ний не знаем; считаме се обаче за длъжни да ви ги съобщим.
Приемете, молим ви, уверението за моята безкрайна преданост.
Гр. Д. Начович
Из частния арх. на Ив. Ев. Гешев
БЕЛЕЖКИ
1. Хр. Георгиев
(Следва)
четвъртък, ноември 26, 2020
ИСУС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ – ИЛЮСТРАЦИИ
АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА
ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ
ДО ТУК:
ГЛАВА 1.
ГЛАВА 2. "ЩЕ ВИ НАПРАВЯ НАРОД ОТ СВЕЩЕНИЦИ И СВЯТО ЦАРСТВО"
ПРЕДИ I ВЕК; ИСТОРИЯТА НА СВЕТА СПОРЕД ТОРАТА; ЦАР ДАВИД; ДОКУМЕНТАЛНАТА ХИПОТЕЗА; ИДВАНЕТО НА ЕВРЕИТЕ В ХАНААН; РЕЛИГИЯТА НА ДРЕВНИЯ ИЗРАИЛ; БОРБАТА НА БОГА НА БУРЯТА С ЧУДОВИЩЕТО; ЛИЦЕЗРЕНИЕ НА БОГА
ГЛАВА 3. МОНОТЕИСТИЧНАТА РЕФОРМА ПРЕЗ VIII–VII В. ПР. Н. Е.
ИЗРАИЛ И ЮДЕЯ; РЕФОРМИТЕ НА ЕЗЕКИЯ; PRIESTERCODEX; СЕНАХЕРИБ И ОБСАДАТА НА ЕРУСАЛИМ; ЦАР ЙОСИЯ (640-609 г. пр. н. е.); ВАВИЛОНСКИЯТ ПЛЕН
ГЛАВА 4. САДУКЕИ И ФАРИСЕИ
СЛЕД ВАВИЛОНСКИЯ ПЛЕН; РАЗДЕЛЯНЕТО НА ЕВРЕИТЕ И САМАРЯНИТЕ; САДУКЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА МАКАВЕИТЕ; КНИГАТА ДАНИИЛ; ВЪЗКРЕСЕНИЕТО НА МЪЧЕНИЦИТЕ; ФАРИСЕИТЕ; ЗАЛЕЗЪТ И РАЗЛОЖЕНИЕТО НА ФАРИСЕИТЕ; ВЪСТАНИЕТО НА АРИСТОБУЛ; ПОМПЕЙ И ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ
ГЛАВА 5. РИМ И ЦАР ИРОД
СЛЕД ПРЕВЗЕМАНЕТО НА ЕРУСАЛИМСКИЯ ХРАМ; МЕСИЯТА ОТ ДОМА НА ДАВИД; ЕСЕИТЕ; ВЪЗВИСЯВАНЕТО НА ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ЕСЕЯТ МЕНАХЕМ; ВОЙНАТА НА СИНОВЕТЕ НА СВЕТЛИНАТА СЪС СИНОВЕТЕ НА ТЪМНИНАТА; ИРОД И МАРИАМНА; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ
ГЛАВА 6. “ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”
”ЧЕТВЪРТАТА СЕКТА”; КНИГАТА НА ЕНОХ; СЛЕДВАЩИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА НЕБЕТО; САТАНАТА; ХЕГЕМОНЪТ; ИМЕТО НА МЕСИЯТА; ЗИЛОТИТЕ И ЕСЕИТЕ
ГЛАВА 7. ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА
ВОЙНАТА; ХАОС ИЛИ ОРГАНИЗАЦИЯ?
ГЛАВА 8. ИСУС И ИЗТОЧНИЦИТЕ
ЕВАНГЕЛИЯТА КАТО ИЗТОЧНИЦИ; РИМСКИТЕ ИЗТОЧНИЦИ; ЕРЕТИЧНИТЕ СЪЧИНЕНИЯ; ТАЛМУДЪТ И „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“; ПРОТОКОЛИТЕ
ГЛАВА 9. ЕВАНГЕЛСКИЯТ ИСУС
ЙОАН КРЪСТИТЕЛ; ОСНОВНОТО ПОСЛАНИЕ НА ИСУС; ИМЕНАТА НА УЧЕНИЦИТЕ; ГРЕШНИЦИТЕ И ПРАВЕДНИЦИТЕ; ПУСТИНЯТА; ЧУДЕСАТА; ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ
ГЛАВА 10. ИЗГОНВАНЕТО НА ТЪРГОВЦИТЕ ОТ ХРАМА
НЯКОЛКО ПРЕДВАРИТЕЛНИ ВЪПРОСА; ИЗГОДНАТА КОНЦЕСИЯ; ПЪРВОСВЕЩЕНИКЪТ И НЕГОВИЯТ БИЗНЕС; ТЪРГОВЦИ ИЛИ ХАНАНЕЙЦИ?; ЕРУСАЛИМСКИЯТ ХРАМ; КЕСАРЕВОТО КЕСАРЮ; ПОНТИЙ ПИЛАТ; ЗАЩО ИСУС Е АРЕСТУВАН ИЗВЪН ГРАДА?; ТАЙНАТА ВЕЧЕРЯ. АРЕСТЪТ .
ГЛАВА 11. СЪДЪТ НАД ИСУС
СЪБРАНИЕТО НА СИНЕДРИОНА; СЪДЪТ НА СИНЕДРИОНА; В КАКВО СИНЕДРИОНЪТ ОБВИНИЛ ИСУС?; СЪБЛАЗНЯВАНЕ НА ХОРАТА; ЗАЩО ИСУС НЕ БИЛ УБИТ С КАМЪНИ?; СЪДЪТ НА ПИЛАТ; ИСУС БАР АВВА; СИЛОАМСКАТА КУЛА; ПРИСЪДАТА И ЕКЗЕКУЦИЯТА; ИСУС И РАЗБОЙНИЦИТЕ
ГЛАВА 12. ЗА КАКВО СА ПРЕСЛЕДВАЛИ ХРИСТИЯНИТЕ
ФАЛШИВИТЕ ДОКУМЕНТИ; ИСТИНСКИТЕ РЕСКРИПТИ НА ИМПЕРАТОРИТЕ. КОГА ЗА ПЪРВИ ПЪТ СЕ ПОЯВИЛА ДУМАТА „ХРИСТИЯНИН“; ИМПЕРАТОРСКИТЕ РЕСКРИПТИ; ТЕРТУЛИАН И ПОРФИРИЙ; АПОКАЛИПСИСИТЕ; ОТКРОВЕНИЕ НА ЙОАН БОГОСЛОВ; ВЪЗНЕСЕНИЕТО НА ИСАЯ; АПОКАЛИПСИСЪТ ОТ ИЛИЯ; ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА ПРЕЗ ОЧИТЕ НА УЧАСТВАЩИТЕ В НЕЯ, ЕПИЦИКЛИ И „ХРИСТИЯНСКИ ДОБАВКИ“, ДРУГИ РАЗНОВИДНОСТИ НА ХРИСТИЯНИТЕ
ГЛАВА 13. ВТОРОТО ПРИШЕСТВИЕ
ГЛАВА 14. АПОСТОЛ ПАВЕЛ И НЕГОВИТЕ ВРАГОВЕ
ГЛАВНИЯТ ГЕРОЙ; АПОСТОЛ ПАВЕЛ И ЕРЕТИЦИТЕ; АПОСТОЛ ПАВЕЛ И СИМОН ВЛЪХВАТА; ПСЕВДОКЛИМЕНТИНИТЕ; СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ЯКОВ СЕРУГСКИ; МЕСТОНАХОЖДЕНИЕТО НА ДАМАСК; ЗАГАДЪЧНИЯТ ЗАВЪРШЕК НА МАРК; ЗАЩО В „ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ“ НЕ СЕ ГОВОРИ ЗА МЪЧЕНИЧЕСТВОТО НА АПОСТОЛ ПАВЕЛ ПРОРОК ВАЛААМ И СИНАГОГАТА НА САТАНАТА
ГЛАВА 15. ЯКОВ, БРАТЪТ НА ИСУС
ПРЕНЕБРЕГНАТИЯТ ЯКОВ; РЪКОВОДИТЕЛ НА ВСИЧКИТЕ ПОСЛЕДОВАТЕЛИ НА ИСУС; ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; ОБЩИНАТА НА ЯКОВ ПРАВЕДНИКА
ГЛАВА 16. ЗА КАКВО МЪЛЧАТ „ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ“
НЕЦЕНЗУРИРАНАТА ИСТОРИЯ;
КАКВО Е ПРЕМАХНАТО;
МЕДНИЯТ СВИТЪК
ИЛЮСТРАЦИИ
Масада
Непрестъпната крепост на Ирод, завзета от сикариите. Именно тук водачът на сикариите Елеазар бен Яир наредил на своите последователи да убият жените и децата си, за да отидат всичките заедно в Рая.
Стелата на Меша
Стелата на моавитянския цар Меша от средата на IX в. преди новата ера. Стелата съдържа двете главни концепции, характерни за номадстващите ханаански народи. А именно: концепцията за персоналния бог на народа, на когото единствено хората трябва да се кланят, и концепцията за херема, свещената война, по време на която цялото население на противника трябва да се унищожи, а заграбеното имущество да се посвети на въпросния бог. Меша съобщава, че успехът започнал да го съпътства тогава, когато предал покорените евреи на херем в името на бог Кемош.
Олтарът на хълма Гевал
Олтарът на хълма Гевал бил построен около 1200 г. пр. н. е. – точно по това време, когато ханаанските възвишения около забранения хълм се покриват с мрежа от малки селища. Пропорциите и формата на този открит олтар съответстват точно на пропорциите на олтара във Втория храм. Олтарът на хълма Гевал е значително археологическо свидетелство в полза на легендата за Изхода. Той все едно е надпис: „Тук беше Исус Навин“.
Левиатан. Гюстав Доре
Книга Битие твърди, че Бог е създал света само със силата на словото. Това я отличава рязко от останалите митологии на Древния Изток, в които светът е създаден с убийството на Водно чудовище. Но в други части на Библията са се запазили спомени за унищожаването на Морско чудовище от бога на бурята Яхве. Понякога това чудовище се нарича Левиатан, понякога – Ям, понякога – Танин. Всички те са близки езикови родственици на Лотан, Ям и Тиамат, унищожени от угаритския Баал и вавилонския Мардук.
Култовата поставка от Таанах
Култовата поставка от Таанх предшествала строителството на Ерусалимския храм и се използвала като поставка за горене на благовония по високи места или по покривите. На първия и третия ред се намира изображение на богинята Ашера, съпруга и майка на Яхве. На третия ред Ашера е изобразена като Дървото на Живота, с централен ствол и три клона, иначе казано – бъдещата менора. На втория ред е престолът на Яхве, поддържан от сфинксове/херувими, на четвъртия – „конете на Слънцето“.
Печатът на Езекия
Намерен през 2015 г. при разкопките на Офла, в подножието на южната стена на храма. Царят на Юдея Езекия (управлявал през 729-687 г. пр. н. е.) бил първият монотеистичен реформатор на Юдея. Религиозната реформа при него се съчетавала с жестока централизация на властта в името на съпротивата срещу тогавашната свръхдържава на Древния Изток – Асирия.
Яхве и неговата Ашера
Хиляди глинени фигури на Ашера били намерени по време на разкопки в Израел. Те били разпространени по времето на Първия храм (ок. 800-586 г. пр. н. е.). Стотици от тях са намерени на триста метра от Храма, там вероятно имало светилища, посветени на Ашера. По времето на Втория храм Ашера изчезва.
Керамичен съд от Кунтилет Аджруд напомня за „Яхве и неговата Ашера“.
Серия релефи, украсяващи двореца на Сенахериб в Нивевия и изобразяващи обсадата и унищожаването на Лахис през 701 г. пр. н. е.
Авторът на 4 Царе твърди, че Господ Бог е спасил Езекия от асирийците заради неговото благочестие; той съобщава, че ангел ги е прогонил от стените на Ерусалим, убивайки в асирийския стан 80 хиляди души. Асирийският цар Сенахериб разказва друга история: той наистина не превзел Ерусалим, но опустошил цялата страна. Вероятно именно затова Манасия, синът на Езекия, се отказал от монотеистичните реформи и се покорил на асирийците. Израел Финкелщайн смята времето на Манасия за „златен век“ на Юдея.
Петиция до сатрапа Багоас за възстановяване на Елефантинския храм.
Еврейският гарнизон, изпратен да помогне на египтяните по времето на Манасия и разположен на остров Елефантин на границата с Нубия, построил там храм на Яхве и неговата жена, а на противоположния бряг на Нил бил издигнат храм на Ашера. Когато в края на V в. пр. н. е. храмът бил унищожен, местните юдеи се обърнали с молба да помогне за възстановяването му към Багоас, сатрап на персийската провинция Йехуд (Юдея). Нещо повече, те се обърнали със същата молба и към Санвалат, сатрап на съседната Самария, чиито жители се покланяли на Яве в храма на планината Харизим. Евреите от Елефантина явно не са знаели за забраната да се извършват поклонения на Яхве само в Ерусалим.
Цар Йосия очиства земята от идолите. Уилям Брейси Хол.
Цар Йосия (управлявал през 640-609 г. пр. н. е.) бил най-последователният и най-жестокият монотеистичен реформатор. Той изнесъл от храма Ашера и конете на Слънцето и горял хълмовите жреци върху техните олтари. Очистването на храма от цар Йосия вероятно е послужило като един от източниците на вдъхновение за аналогичната постъпка на Исус Христос. Днес бихме нарекли извършеното от него Културна революция: безпощадно унищожаване на домонотеистичното минало на нацията.
Убийството на синовете на цар Седекия пред очите на баща им. Гюстав Доре.
През 587 г. пр. н. е. царят на вавилонците Навуходоносор превзел Ерусалим, разрушил Първия храм и убил синовете на разбунтувалия се срещу него цар Седекия пред очите му (4 Царе, 25, 7). Водачът на монотеистичната партия пророк Еремия бил заклет враг на Седекия. Той провъзгласил Навуходоносор за „слуга на Господа“ и призовал всички народи да му се покоряват. Това осигурило назначаването на протежето на Еремия, Годолия, за наместник в разорената Юдея и висок статут на партията на монотеистите по време на вавилонския плен.
Писарят Ездра. Средновековна миниатюра, Codex Amiatinus, ок. 716 г., Флоренция.
Ревностен монотеист, писарят Ездра пристигнал в Ерусалим с голяма група преселници около 457 г. пр. н. е. Скоро след него дошъл новият персийски наместник Неемия. Неемия нямал никакво отношение към рода на Давид, но затова пък ръководел царската трапеза на цар Артаксеркс. Със себе си Ездра донесъл текст, който практически бил съвременният вариант на Тората. Ричард Елиът Фридман смята, че тази редакция е била направена от самия Ездра.
Персийският цар Дарий (години на управление 522-486 пр. н. е.)
През втората година от управлението на персийския цар Дарий пряк потомък на цар Давид, Зоровавел, се върнал в Ерусалим и започнал строителството на Втория храм. По това време в Персия имало гражданска война и Зоровавел, ако съдим по всичко, се възползвал от нея, за да се обяви чрез своите придворни пророци за цар. След победата на Дарий не чуваме нищо за Зоровавел. От тази минута властта на Давидовия род над юдеите представа и над тях започват да властва колективна теокрация, която след това получава името „садукеи“.
Александър Македонски изиграл огромна роля за съдбата на евреите. Ерусалим отворил пред него вратите си без бой. Първосвещеникът Ядуй, ръководен от своевременен пророчески сън, излязъл да го посрещне начело на ликуващия народ; не е изключено Александър да е бил провъзгласен от него за Божи избраник. Във всеки случай, той бил допуснат в Храма и извършил там жертвоприношение, което било категорично забранено за неевреи, и множество евреи се присъединили към неговата армия. Новата еврейска диаспора, появила се след елинското завоевание, била изцяло монотеистична и именно след Александър мечтата за Месията получила всеобщ размах
Селевкидският цар Антиох IV Епифан решил да сложи край на омръзналия му юдейски култ и забранил обрязването и жертвите за Яхве. В отговор последвало въстанието на Юда Макавей, в резултат от което Юдея получила независимост, а първосвещениците от рода на Садок като ръководители на нацията били сменени от Хасмонеите - потомците на Юда Макавей.
Титлата „атик йомин“, или Баща на дните, Предвечен, с която Книга Даниил удостоява Бога, съответства по-скоро на ханаанската титла на върховния бог на мирозданието Ел. А излязлото от морето Чудовище, с което в Книга Даниил се сражава Човешкият син, за когото в небесата е поставен втори престол, напомня удивително Морското чудовище, Ям, с което в угаритските митове се сражава младият бог Баал, синът на Ел.
Религиозните фанатици, въстанали през 167 г. срещу Антиох Епифан, се ръководели от две пророчества: за идването на Човешкия син, който ще покори целия свят, и за физическото възкресение на мъчениците за вярата. Именно затова майката на седемте синове (2 Макавеи, 7) кара децата си да приемат по-скоро мъченическа смърт, отколкото да се отрекат от Господа.
Скоро след идването си на власт през 103 година пр. н. е. Александър Янай, първосвещеник от рода на Хасмонеите, се обявил за цар. Фарисеите вдигнали срещу него въстание. Осемстотин фарисеи били разпънати пред очите на Янай, който пирувал със своите жени и наложници. Разбитите участници във въстанието били принудени да избягат от Юдея и именно тогава Кумран преживява първия период на своя разцвет.
Фарисеите в Новия Завет се изобразяват като лицемери, опора на властта и противници на Исус. В действителност те са радикална революционна партия, дошла на власт заедно с Хасмонеите. Те първи разработили идеята за вечния живот за тези, които станат мъченици за вярат
През 63 г. пр. н. е. Помпей превзел Ерусалим, като сложил край на независимостта на Юдея. За радикалите, отцепили се по това време от фарисеите, това се превърнало в доказателство за греховността на Хасмонеите. От този ден нататък те възлагали своите надежди на Месията от Давидовия дом.
Ирод и Иродиада по време на пир. Франс Франкен Старши. Фрагмент.
Цар Ирод, Антихристът.
Идумейците провъзгласили Ирод за цар на Юдея по време на езическо жертвоприношение на римския Капитолий. Според „славянския Йосиф“ след завземането на Ерусалим той поискал от Синедриона да го признае за Месия и, след като получил отказ, избил членовете му. Официалната партия на иродианите го смятала за Месия, иначе казано – за Христос, но за фанатиците Ирод бил Антимесия и Син на Беззаконието. Много вероятно е мрачната фигура на Антихриста, земното въплъщение на Сатаната, след когото трябвало да дойде Христос, да се е появила за първи път именно като описание на Ирод. Въпреки че неговото управление било златен век за Юдея, той е останал в паметта ни като синоним на въплътеното зло.
Иродион
Един от укрепените дворци и място, където е погребан Ирод Велики.
Останки от града, който Ирод построил
Избиването на младенците. Тинторето
Цар Ирод не е нареждал да бъдат избити младенците във Витлеем. Но той екзекутирал синовете си; заповядал да бъдат екзекутирани привържениците на Юда и Мататия; преди смъртта си събрал представителите на най-знатните родове на стадиона и едва не разпоредил да ги избият до един. През 37 г. пр. н. е. погубил всичките, освен двама, членове на Синедриона и галилейските фанатици, въстанали срещу него, сами убивали жените и децата си, за да възкръснат заедно с тях за вечен живот. Ако начело на тези фанатици още тогава е стоял представител от дома на Давид, както това следва от Кумранските свитъци, Ирод наистина би трябвало да направи всичко, за да унищожи неговите наследници.
Йоан Кръстител. Тициан
Евангелието от Лука нарича Йоан Кръстител съвременник на Исус и твърди, че се е родил половин година преди него. Мандеите смятат, че Йоан се е родил едно поколение преди Исус. А „славянският Йосиф“ отъждествява предшественика на Исус, Йоан Кръстител, със страшния основател на „четвъртата секта“, пророка с прозвището Цадок, което ще рече Праведник.
Апостол Симон. Рубенс
Марк нарича апостол Симон „кананит“ (Марк, 3:18), което в превод от гръцки означава „зилот“ (Лука, 6:15). Освен апостол Симон Зилот има вероятност при Исус да е имало и Юда Зилот, чието име се среща в някои варианти на Матей (Матей, 10:3).
Апостол Яков, син на Зеведей. Тиеполо
Прозвището на синовете на Зеведей „Боанергес“, което Марк превежда като „Синове на Гръмотевицата“, може да бъде преведено също така и като „Отмъстители“. Това е типично зилотско прозвище.
Апостол Андрей. Артус Волфорт
Според „Деянията на Андрей“ апостол Андрей притежавал магическа сила. Враговете, които се опитвали да го заловят, ослепявали, мечовете падали от ръцете им и те умирали. В „Деянията на Андрей и Матей“ апостол Андрей обкръжил цял град, който се отказал да следва пътя на Исус, със стена от вода и го опожарил отвътре.
Мъченичеството на свети Филип. Хосе де Рибера
Апостол Филип бил наставник на Симон Влъхвата, известен също така като апостол Павел. В „Деянията на Филип“ апостолът провалил в бездна цял град, чиито жители отказали да приемат Христос.
Разкаянието на Юда. Жозе Ферас де Алмейда Жуниор
Прозвището на Юда – „Искариот“, може да се изтълкува като "Сикария".
Неверието на апостол Тома. Караваджо
Роберт Айзенман идентифицира апостол Юда Тома с пророка от „четвъртата секта“, гоеса Теуда, който през 46 година вдигнал въстание, като обещал да раздели водите на Йордан. Тома на гръцки означава „близнак“. Апостол Юда вероятно е претендирал, че е духовен близнак на Исус. Не е изключено това да е опит за предизвикване на физическия му брат.
Апостол Вартоломей. Латеранската базилика.
Апостол Вартоломей, което ще рече „бар толомей“ (син на браздата, земеделец), бил могъщ светец и дори веднъж принудил да отговаря на въпросите му самия Сатана, който му разкрил всичките тайни на мирозданието. По странно съвпадение Йосиф Флавий нарича Толомей един могъщ предводител на разбойници и вероятно последовател на „четвъртата секта“, който бил екзекутиран по времето на прокуратора Куспий Фад.
Апостол Петър. Латеранската базилика.
Евангелието от Марк нарича Петър „бар Йона“, което ще рече „син на Йона“. Но има и друг вариант да се напише това прозвище: „бир йона“, тоест „екстремист“. Именно думата с „бирйоним“ Талмудът нарича представителите на „четвъртата секта“, които завзели Храма през 66 година.
Възкресението на Лазар. Себастиано дел Пиомбо
Лазар, или в оригинала Елеазар, когото Исус възкресил от мъртвите, бил предан негов последовател. По странно съвпадение Елеазар бен Динай се споменава от Йосиф Флавий като „главатар на разбойници“, а от Талмуда – като един от водачите на „четвъртта секта“. Рано подложен на християнска цензура екземпляр на „Йосифон“ нарича Елеазар последовател на „сина на Йосиф“.
Възкресението на дъщерята на Яир. Иля Репин
Извършените от Исус чудеса били за християните основно доказателство за истинността на неговото учение. За Синедриона вероятно същото това е било основно доказателство, че той е чародей, възнамеряващ да прелъсти Израил и подлежащ заради това на незабавно наказание. Чародеите били строго забранени от Тората. (Второзаконие, 18:10–12). Именно гоеси, чародеи, Йосиф Флавий нарича пророците от „четвъртата секта“.
Възнесение. Рембранд
Ортодоксалният юдаизъм забранявал на хората да виждат бога и да се възнасят на небето. Но първоначално вярата в Яхве вероятно е подразбирала и едното, и другото. Отзвуци от тези вярвания се запазили сред народните маси и отново се възродили нашироко в Юдея след завземането от римляните. Един от юдейските апокрифи от 1 век - „Възнесението на Исая“ - говори директно за общество на пророци, които живеят в пустинята, не ядат месо и могат да се възнасят на небето.
Исус влиза в Ерусалим. Пиетро Лоренцети
Триумфалното влизане на Исус като Месия на Израил в Ерусалим се представя от евангелистите като извънредно мирно събитие. Но самото провъзгласяване на Исус за цар било, според римските закони, много тежко престъпление, за което се полагало смъртно наказание. Това било crimen laesae maiestatis, което ще рече престъпление в ущърб на императора.
Реконструкция на Ерусалим и Храма на Ирод. Джеймс Тисо
Храмът на Ирод, като римския форум, не бил едно здание, а цял комплекс от задния, дворове и галерии. Той заемал територия, равна на две трети от територията на Московския Кремъл, и бил гигантско укрепление, господстващо над Ерусалим. Само за да се затворят вратите му през нощта, били необходими усилията на двеста души и наследствената храмова стража, произлизаща от левитите, била единствената местна въоръжена сила в Юдея. Колко души са му били необходими на Исус, за да извърши погром в Храма и да не позволи „да пренесе някой какъвто и да било съд през Храма“? (Марк, 11:16).
Изгонване на търговците от Храма. Ел Греко
Прочистването на Храма от Месията е една от основните идеи на миленаризма. Храмът бил прочистен от цар Йосия; Храма прочистил Юда Макавей като унищожил селевкидските окупатори.
Ангелът, който излива втората чаша. Хауърд Дейвид Джонсън
“Откровението на Йоан Богослов“ поставя толкова високо седемте ръководители на седемте малоазийски църкви, че ги нарича ангели. То приписва на тези ангели необикновени, фантастични възможности: именно те изливат в „Откровението“ седемте чаши на Божия гняв на земята, изтребвайки всички неверници. В „Откровението“ нещастията на земята изобщо не са изпратени от Сатаната. Изпраща ги Христос, а от тях се спасяват само сто четиридесет и четири хиляди души, „на които има печат“.
Свети Петър и свети Павел. Ел Гпеко
Петър и Павел често се изобразяват заедно, като двама равноправни апостоли, които основават християнството. Но писмата на апостол Павел свидетелстват, че между тях е имало колосален конфликт, свързан с това, че Павел отказвал да следва Тората.
Бият Павел с камъни в Листра. Жан-Батист дьо Шампан
Авторът на „Деянията на апостолите“ нарича юдеите, които бият Павел с камъни в Листра, а след това в Тесалоники, „зилоти“. Също така – „зилоти“ – нарича последователите на Исус главният враг на Павел, Исусовият брат Яков, който ги ръководи в продължение на тридесет години. „Виждаш, брате, колко много хиляди са повярвалите и всичките са зилоти“ (Деяния, 21:20) – казва той на Павел, когато Павел идва в Ерусалим.
Страшният съд. Гюстав Доре
“Световното царство стана царство на нашия Господ и на Неговия Христос; и Той ще царува до вечни векове“ (Откровение, 11:15).
Яков, брат Господен. Миниатюра
Яков Праведника, братът на Исус, бил хвърлен от стената на Храма през 63 година, след като не приел предложението на Синедриона да се отрече от доктрината за близкото Второ пришествие на Исус. Според съвременния текст на Йосиф Флавий екзекуцията паникьосала юдейския истаблишмънт и довела до активиране на сикариите. А според един изгубен текст, но запазен като преразказ от много бащи на църквата, отмъщението за тази екзекуция предизвикало Юдейската война.
Апостол Павел пред прокуратора Феликс. Ушлям Хогарт
Уилям Хогарт изобразява апостол Павел по време на съдебен процес и във вериги. В действителност отношенията на апостол Павел и римските власти се отличавали със значителна топлота. Именно римските власти спасили Павел в Ерусалим от разгорещената тълпа, а след това го изпратили под защитата на двеста войници, седемдесет конника и двеста стрелци в Кесария, за да го спасят от четиридесетте сикарии, които се заклели да не ядат и да не пият, докато не го убият.
Исус се явява на Яков. Николо Бамбини
Според „Евангелието от евреите“ най-напред след своето възкресение Исус се явил на брат си Яков. Суровата фигура на физическия брат на Исус, Яков, който не ядял месо, не пиел вино, спазвал строго юдейския закон и носел прозвището Праведника – същото като прозвището на основателя на „четвъртата секта“ – контрастира рязко с образа на Исус, както го виждаме в Евангелията. Без преувеличение можем да кажем, че всичките текстове на Новия завет преследват една цел – да махват Яков, брата на Исус, от историята на църквата, както Кратката история на ВКП(б) махнала от Октомврийската революция Троцки.
Убиването на св. Стефана с камъни. Рембранд
Свети Стефан се смята за първия християнски мъченик. Бил убит с камъни в Ерусалим. Най-вероятно зад убийството на Стефан се крие боя на стъпалата на храма между двете фракции на сектантите, едната от която оглавявал Яков Праведника, брата на Исус, а другата – бъдещия апостол Павел. Авторът на „Деянията на апостолите“ нарича Яков „венец“, защото той претендирал за статута на Първосвещеник, един от главните атрибути на когото бил венецът, на гръцки – „стефанос“.
Арката на Тит
През 70 година войските на Тит превзели Ерусалим и опожарили Втория храм. Количеството на плячката било такова, че с тези пари построили Колизея в Рим. В момента на щурма в галериите на Храма се намирали хиляди жени и деца, дошли там заради пророка, който ги призовал, обещавайки им в последния момент да се появи Спасител, с други думи – Йешуа. Всички изгорели, били убити или поробени.
Надпис върху ъгловия камък
Камъкът от горния ъгъл на Храма, от който вероятно са хвърлили Яков Праведника. Именно от този камък, докато Храмът не бил разрушен, звучал шофарът, церемониалният рог, възвестяващ началото на празниците и важните събития. Надписът за това още украсява ръба на камъка.
Абонамент за:
Публикации (Atom)