КОРЕСПОНДЕНЦИЯ МЕЖДУ СЪВРЕМЕННИЦИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ / ХР. ИВАНОВ КНИГОВЕЗЕЦА ДО Н. Т. ОБРЕТЕНОВ

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.

Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 472

Хр. Иванов Книговезеца до Н. Т. Обретенов

Търново, 2/21 август 1872 г.

Г-н П. Златев в Русе

(Отговор на - б. р.) писмото ни 1/15 [1] нямаме. Съмнение, че сте приели. В него ви разказахме нужното за тогава.

Днес ви явявам, че от сега нататък ще давате писма и други работи на X. Тома Бричкарина. Той е наш човек и няма да се бо¬ите от него. Определете му място, където ще приемате и давате с него.

Гледайте вече работите да вървят редовно според както ви се писа в предишното ни [писмо]. Величко Симеонов е вред и скоро ще отиде да се срещне с двамата си братя, които предаде. Вие гле¬дайте да очистите вашите двамината [2], ако не може, то и там ще се пратят един-двама приятели да им видят работата.

Вземете под внимание този знак, който ще го познават наши хора: А. Т. С. К. значи - аз ти сме от един комитет, та когато ня¬кой иска да се прикаже с вас, то може да ви нареди тази буква.

Има някои и други неща да ви изпращат отсреща - като ги приемате, побързайте с изпращането им.

И тъй, като принасям приятелските си поздравления

Ваш приятел Cm. Карагьозов

П. П. Поздрави от страната ни (заличено)

Надписът на писмата ще се държи, а писмата ще се скъсват, щом се отговорят. Името на нашата и тъй нататък

Т.Ч.

1/15

2/21

Н.Б.II.В., п. 1. № 34

Арх. Обретенов

БЕЛЕЖКИ

1. Погрешка, вм. 1/16.

2. Петър Златев от Русе и Спасов от Габрово. [Обяснението е дадено под писмото от самия Н. Т. Обретенов - б. рeд.]

(Следва)

УКРАЙНА ВОЮВА С ПЪЛНИ СИЛИ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ИЗТОЧНИК: НОВАЯ ГАЗЕТА. ЕВРОПА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Украинските войски нанасят удари по цели, които до съвсем скоро бяха недостъпни по политически причини.

След посещението на Шолц, Макрон и Драги в Киев украинските военни осъществиха няколко рисковани операция: имам предвид удара по Новошахтинския нефтопреработвателен завод, удара по „кулите Бойко“ (сондажните платформи на „Черноморскнефтгаз) и Змийския остров и обстрелването на цели край Донецк.

Всичките тези операции имат сериозни военни основания, които ще опишем по-долу, но тяхното политическо основание е още по-важно.

Самият факт, че те се осъществяват, а Европа мълчи, означава: в Европа са осъзнали, че договаряне с Путин е невъзможно. Лидерите на Европейския съюз са разбрали: Украйна води тяхна война и няма да ѝ пречат.

И така, по ред. Да започнем с Новошахтинския нефтопреработвателен завод. Този случай е много прост. Новошахтинският нефтопреработвателен завод в Ростовска област снабдява с дизелово гориво руските танкове и в този смисъл е легитимна военна цел. Украйна – за разлика от Русия – досега не е стреляла по нефтопреработвателни заводи на територията на Русия. По складове на територията на Русия – да, по нефтобази – да. Но не и по нефтопреработвателни заводи.

Защо това е важно?

Съвсем наскоро Кремъл, изхарчвайки последните си агенти за влияние, вдигна голям шум по въпроса да се забранят доставките за Украйна на американските ракетни комплекси HIMARS.

Отчасти тази кампания имаше успех: HIMARS ще се доставят, но без ракетите ATACMS, биещи на 300 км (с други думи - HIMARS ще стреля на 80 км), президентът Байдън лично каза, че няма да доставя в Украйна „ракетни системи, които могат да ударят по Русия“, а украинските власти увериха САЩ, че доставеното оръжие няма да се използва за удари по Русия.

И ето ви: Новошахтинският нефтопреработвателен завод, който е на територията на Русия, беше все пак обстрелян и украинците явно смятат, че това няма да попречи на никакви бъдещи доставки. Лесно може да се предположи, че това са само първите стъпки.

Да се пренесем сега в акваторията на Черно море. Ударът по Змийския остров и „кулите Бойко“ бяха нанесени в един и същи ден с ракети „Харпун“. Ударът по Змийския, ако се съди по всичко, не беше напълно успешен. На спътникови снимки се вижда, че установките за противовъздушна отбрана, докарани на острова от Русия, сменят след обстрела положението си: като минимум са запазили способността си да се придвижват. Ударът по „кулите Бойко“ беше съкрушителен.

Военният смисъл на случващото се е напълно разбираемо.

Това по-скоро не е удар, а военноморско сражение, в хода на което Русия губи контрол над акваторията на Черно море. Фактът, че в това сражение вместо кораби се бият ракети, газови кули и остров, не променя нещата.

Защо Змийския остров? Защото след гибелта на крайцера „Москва“ Русия стовари там противовъздушни отбранителни системи. Защо кулите? По същата причина. „От 1915 година на тях са установени радиолокационни станции и сонари“ – казва полковникът от запаса Олег Жданов, военен експерт и бивш сътрудник на Генералния щаб на ЗСУ (Украинските въоръжени сили – бел. П. Н.). Кулите се намират в морето на 80 километра от Одеса и контролират шелфа, а противовъздушната отбрана на Змийския остров ги защитава. Нещо повече: Олег Жданов уточнява, че разположението на сонарите именно на газовите кули, изнесени далече в морето, дава на Русия сериозно преимущество. Грубо казано, сонарът, спуснат във водата край бреговете на Крим прослушва в основни линии брега. Сонарът на кулите прослушва Одеса.

Както лесно можем да видим, радиолокационните станции и сонарите се поставят обикновено на военни носители: крайцери, есминци, подводници и т. н. Прецеденти с поставяне на радиолокационни станции и сонари на нефтогазодобивни платформи по света няма, и нещо повече – това е много лоша идея. Работата е в това, че газовата кула, за разлика от есминца, е беззащитна. На кулата може да се постави радиолокационна станция, но някаква прилична противовъздушна отбрана – не. Представяте ли си стрелящ от сондажна площадка „Бук“ или „С-300“? Щялата кула ще пламне.

Така идеята да се постави съвсем беззащитна, но военна техника, на откраднатите от Украйна кули близо до Одеса е следствие не от пресметливост, а от наглост. В Кремъл разчитаха, че ще могат да изтрият от лицето на земята Мариупол, да нанасят удари по Киев и Харков, да бият с ракети по администрацията на Николаив, а Украйна няма да посмее да нанесе удар по кримската собственост. Иначе Шолц ще размаха заплашително пръст.

Посмяха. И не им размахаха пръст.

И накрая, последното: обстреляха Донецк.

Тази тема е сериозна и деликатна и да се ориентираме в нея не е лесно.

Преди всичко да констатираме факта: в края на по-миналата седмица и началото на миналата стреляха по Донецк. На многобройни видеоматериали се виждат добре стълбове черен дим, издигащи се от най-различни квартали. В града имаше паника, а на изходният пункт за Русия стояха петнадесетчасови опашки.

Какво се случи? Първо, част от целите наистина бяха обстрелвани от Украйна.

Новата артилерия с калибър 155 мм, предоставена на Украйна от НАТО, обстрелваше военни складове. За осем години в Донецк са натрупани огромни и необозрими военни складове.

Трябва да напомним, че целият град Донецк се състои всъщност от жилищни квартали, образували се покрай рудниците и териконите и сраснали се в една агломерация. Промишлените зони в Донецк са много и всяка от тях е склад с оръжие. „Цялата същност на операцията беше в това да се обстрелят тези складове с новата артилерия наведнъж, преди да се разпълзят и да изпокрият всичко“ – казва полковникът от запаса и военен експерт Роман Свитен, бивш летец от ЗСУ.

Освен това от Маринка – укрепен район на 8 километра от покрайнините на Донецк - се водеше огън по Трудивските височини (по селището Трудивске, на юг от Донецк - бел. П. Н.). Ако се съди по всичко, стреляха със стари съветски гаубици Д-30 и обикновено, ако от Маринка стреляха, ДНР засипваше в отговор противника с огнена буря. Но сега артилерията на ДНР мълчи, защото я изпратиха цялата при Золоте. А височините няма кой да отбранява – всичките мобилизирани ги изгребаха от Донецк и ги насочиха също при Золоте, Северодонецк и Лисичанск.

Всичките тези обстрели, ще подчертаем, се водеха по военни обекти и имаха съвсем очевиден военен смисъл. Те унищожаваха боеприпасите, с които се осъществяваше руското настъпление, и принуждаваха Русия да изтегли артилерията и войниците от фронта за отбрана на изпразнения Донецк. Те даже създадоха заплаха за превземането на Трудивските височини. Русия се оголи встрани от Донецк и получи оттам артилерийски удар.

Военният смисъл на украинските обстрели беше толкова очевиден, че трудно бихме могли да си представим как този път сепаратистите се обстрелват сами, за да провъзгласят за пореден път: „Осем години бомбас“.

Но такива обстрели също имаше и за тях говори не само украинската страна, но и донецките публикации, които фиксират обстрел на жилищни квартали от 82 милиметров миномет, който стреля на 3,5 км и който, по установения обичай, може да се разкарва по улиците в обикновен микробус и да стреля от близкия край на гората.

Какъв е смисълът на тези обстрели? Много просто. В това да се обвини „новата натовска артилерия“, че обстрелва мирни квартали. „Ето, значи, вие, европейците, дадохте на украинските фашисти оръжие, а от него загиват жени и деца“.

Когато Европа не реагира изобщо, 88 милиметровият миномет също изчезна някъде.

В Киев на срещата с Макрон, Шолц и Драги Володимир Зеленский спечели най-голямата битка. Преломната битка. Битката за това дали ще разрешат на Украйна да воюва с пълни сили.

И веднага след като той спечели тази битка президентът на Казахстан започна да опонира на Путин направо по времето на Петербургския форум, а Литва прекъсна транспортните връзки с Калининград.

На Кремъл сега му останаха само двама съюзници – крадците и троловете. Военният компонент на ударите по нефтопреработвателния завод, по кулите Бойко и по военните цели в Донецк е важен. Но още по-важен и по-страшен за Кремъл е политическия компонент.

Никой повече не е разположен да се вслушва в желанията на Путин.

ДУК МАНДАРИНА ОТ КРЕМЪЛ

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1980 г. / ХИМИЯ / ФРЕДЕРИК САНГЪР

Фредерик Сангър (Frederick Sanger)

13 август 1918 г. – 19 ноември 2013 г.

Нобелова награда за химия (заедно с Пол Бърг и Уолтър Гилбърт)

(За приноса му в определянето на последователността на базите в нуклеиновите киселини.)

Английският биохимик Фредерик Сангър е роден в Рендкомб (графство Глостършир) в заможно семейство на квакери. Майка му, Сисели Кръсдъм, е дъщеря на преуспяващ текстилен магнат. Баща му (чието име носи Фредерик) е лекар. От 1932 до 1936 г. бъдещият нобелов лауреат учи в Брайнстънското училище в Блендфорд (графство Дорсетшир), а през 1936 г. постъпва в колежа „Сейнт Джон“ към Кеймбриджкия университет. Първоначално Сангър планира да тръгне по стъпките на баща си и да се заеме с медицина, но проявява интерес към биохимията. „Струваше ми се - пише той много години по-късно, - че това е пътят към истинското разбиране на живата материя и към разработването на повече научни основи за решаването на много проблеми, стоящи пред медицината“.

През 1939 г. Сангър получава в Кеймбриджкия университет степента бакалавър по природни науки. През септември същата година започва Втората световна война, но той, като квакер, е освободен от военна служба и остава да следва аспирантура в Кеймбридж. Като получава през 1943 г. докторска степен, Сингър става член на изследователската група, ръководена от Е. Ч. Чибнъл, който малко преди това е сменил Фредерик Хопкинс на длъжността професор по биохимия в Кейбриджкия университет. По това време Чибнъл изследва химията на протеините.

През 1902 г. Емил Фешер предполага, че протеините се състоят от аминокиселини, свързани с пептидни връзки. Към началото на 40-те години хипотезата на Фишер е широко, макар и не повсеместно, призната. Когато повече от две аминокиселини са свързани заедно, те образуват полипептидна верига. Но понеже аминокиселините могат да образуват не повече от две пептидни връзки, Фишер предсказва, че протеините би трябвало да се състоят от линейни връзки аминокиселини със свободна карбоксилна група (състояща се от въглерод, кислород и водород) в края. Чибнъл предлага на Сангър да установи крайната групировка на пептидната връзка по химически път. Това би доказало, че протеините наистина се състоят от линейни вериги аминокиселини. Би доказало и дали един протеин образува повече от един вид пептидна връзка.

През 1945 г. Сангър съобщава, че при слаби алкални условия определен реагент (динитрофенол) може да се присъедини към азотния атом на аминокиселината с по-силна връзка от пептидната. Следователно протеинът може да бъде разделен на съставящите го аминокиселини с разрушаване на пептидните връзки, а аминокиселините могат да бъдат установени с помощта на хроматографията. Методът на хроматографията, усъвършенстван малко преди това от Арчър Мартин и Ричард Синг, позволява да се разделят веществото на компоненти, като се има предвид тяхната характерна скорост, с която се поглъщат от специален филтър.

Значителна част от изследванията, осъществени в лабораторията на Чибнъл, е свързана с инсулина, един от малкото протиени, достъпни по това време в чист вид и в големи количества. Първоначалните проучвания на Сангър върху инсулина сочат, че той съдържа две различни аминокиселини с N-краища. Следователно всяка молекула инсулин се състои от два вида полипептидни вериги. Аминокиселината цистеин съдържа молекула сяра; две молекули цистеин могат да се свържат и да образуват цистеин, в който има дисулфиден мост или между две полипептидни вериги, или между различни участъци на една верига. През 1949 г. Сангър съобщава, че е открил начин да разрушава тези дисулфидни мостове и следователно начин да разделя две вериги.

Сангър и дошлият от Виена учен Ханс Тупи разработват план за установяване на последователността от редуващи се аминокиселини във всяка от полипептидните вериги на инсулина. Като разделят веригата на подсекции, двамата учени се надяват да установят последователността на аминокиселините във всяка подсекция и, използвайки тази информация, да установят последователността на редуване в цялата полипептидна верига. Въпреки че отначало Сангър използва киселина, за да разкъса полипептиданата връзка, скоро открива, че ферментите действат много по-добре. Така Сангър и Тупи сравняват фрагменти от веригата, получени в резултат от използване на различни ферменти, за да разберат последователността на редуване на аминокиселините в цялата верига. Да се установи последователността на редуване в по-дългата от двете инсулинови вериги се оказва изключително лесно и работата е почти завършена преди заминаването на Тупи през 1950 г. от Кеймбридж. Но по-късата инсулинова верига все така не се поддава на химически анализ и затова последователността на редуване на аминокиселините в нея е установена едва през 1953 г. Сангър продължава да работи за установяване на местоположението на дисулфидните мостове между двете вериги и през 1955 г. представя завършената структура на молекулата на инсулина. Това е първата протеинова молекула, изучена толкова подробно.

Работата на Сангър има важни последици за биохимията и за зараждащата се наука молекулярна биология. Резултатите от проведените от него изследвания доказват окончателно, че протеините се състоят от аминокиселини, свързани с вериги от полипептидни връзки. В началото на ХХ в. мнозина химици предполагат, че протеините представляват смес от родствени съединения. Сангър обаче установява, че протеините са особено химическо вещество с уникална структура и че всяко място във веригата е заето от определена аминокиселина. Той също така доказва, че ферментите могат да разкъсват пептидните връзки в предварително установени места. Използването на този метод помага на биохимиците да определят структурата на много други протеини.

През 1958 г. Сангър е удостоен с Нобелова награда "за работата му върху структурата на протеините и особено на инсулина".

Още преди получаването на Нобеловата награда Сангър се заема с проучвания в областта на генетиката. Това става отчасти заради дружбата му с Франсис Крик.

През 1958 г. Робърт У. Холи предприема опит да установи последователността на веригите в тРНК (транспортна рибонуклеинова киселина). Въпреки че кратките ѝ вериги не надвишават 100 нуклеотида, тази негова дейност, заради сложността при установяването на последователността, продължава до 1965 г. Сангър се впечатлява много от работата на Холи, но търси по-действен метод за установяване на последователността, достъпен за прилагане към веригите на иРНК (информационна рибонуклеинова киселина), чиято дължина често достига няколкостотин нуклеотида. В началото на 60-те години той и неговите колеги разработват такава технология. Като използват ферменти, те разкъсват веригите на иРНК на по-малки вериги и проследяват последователността във всяка една от тях поотделно. След това на основата на заключенията за взаимоотношенията между ферментите определят последователността във всяка верига.

Този подход обаче изисква много време и търпение и Сангър решава да разработи аналитичен метод за установяване на последователността в ДНК. Той постига това през 1973 г. Предложената от него процедура се състои в това, че двойната верига на молекулата на ДНК се разкъсва на единични вериги (наричани стрингове), а след това полученият материал се групира в четири образеца. Всеки образец се възстановява до първоначалната последователност на двойната верига, като се има предвид шаблона на единичната верига. Но изследователите спират възстановяването на различните нуклеотиди за всеки образец или с ограничаване на концентрацията на един или друг нуклеотид, или като поставят във веригата определен нуклеотид с такъв химикал, който предотвратява по-нататъшния синтез. В резултат от това реконструиране веригите представляват образци с различна дължина, но всяка завършва с еднакъв нуклеотид. След това четирите образеца се пропускат едновременно през филтриращ материал, който разделя веригите в съответствие с тяхната дължина, защото по-късите вериги преминават през филтъра по-бързо. И тогава нуклеотидната последователност на първоначалната верига на ДНК може да бъде прочетена направо от филтъра чрез сравняване на следите, оставени от образците.

Докато Сангър и неговите колеги работят над този метод, американските учени Уолтър Гилберт и Алън Мексам разработват друга процедура за установяване на нуклеотидните последователности.

През 1983 г. Сангър напуска заемания от него пост в Медицинския научно-изследователски съвет. Скромен, склонен към уединение човек, той живее в Кеймбридж със своята съпруга Маргарет Джоан Хоув. Двамата се женят през 1940 г. Семейството има двама сина и една дъщеря. Сангър обича да се занимава с ветроходство и да работи в градината. Умира на преклонна възраст (95 години).

Сангър е удостоен с множество награди. Сред тях: медала Кордей-Морган и награда, присъдени му от Британското химическо дружество (1951 г.), наградата Алфред Бензонс на фонда „Алфред Бензонс“ (1966 г.), Кралския медал на Лондонското кралско дружество (1969 г.), ежегодната награда на Гарднеровия фонд (1971 и 1979 г.), паметния медал Хенбъри на Фармацефтичното дружество на Великобритания (1976 г.), медала Копли на Лондонското кралско дружество (1977 г.) и наградата Албърт Ласкър за фундаментални медицински изследвания (1979 г.). Сангър е почетен член на Американското дружество на биохимиците и на американската Национална академия на науката, има почетни степени от университетите в Лестър и Страсбург, а също така в Кеймбридж и Оксфорд.

Превод от руски: Павел Б. Николов

АНА МАНЯНИ - НЕУГАСВАЩОТО СЛЪНЦЕ НА ИТАЛИАНСКОТО КИНО / СНИМКИ И ОТКЪС ОТ ФИЛМ

ИЗТОЧНИК: VINTAGE EVERYDAY

ДОБАВКА ОТ ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

Американският драматург Тенеси Уйлямс пише специално за Ана Маняни пиесата „Татуираната роза“ („The Rose Tattoo“), но Маняни отказва да играе на Бродуей заради лошия си английски език. Съгласява се обаче да участва във филмовата версия на пиесата (режисьор Даниел Ман), където неин партньор е знаменитият Бърт Ланкастър. За ролята на Серафина дела Роза във филма актрисата е удостоена с наградата „Оскар“.

Ето малък откъс от този филм:

КОРЕСПОНДЕНЦИЯ МЕЖДУ СЪВРЕМЕННИЦИ НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ / ХР. ИВАНОВ ДО Н. Т. ОБРЕТЕНОВ

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на писма на съвременници на Левски, които по някакъв начин – по-малко или повече - засягат живота и дейността на Апостола.

Писмата са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 471

Хр. Иванов до Н. Т. Обретенов

Търново, 1/16 август 1872 г.

Г-н П. в Русе

Изпратените ви неща всичките сме приели, а дето не ви от­говаряме навреме, причината е, че не можем винаги да намерим сигурни хора, за да ви отговорим. Завчера ти отговорих за изпра­тените 25 книги. Мислим да се намери някое сигурно лице, за да може да ни принася сигурно писмата. Но и вие гледайте, дано се намери това лице, та да можем по-добре да работим. На писмата ще следите номера от сега нататък, както гледате горе № 1/16 и така нататък. Дето ги викахме от Търново да дойдат, причината е тази, за да видите пълномощното ми писмо, с което ме упъл­номощава ЦК да се внесат на мен колкото пари се съберат от на­значените частни комитети, като им давам насреща разписка за внесеното ми количество. Лафся [1] ще гледат средства, както и да е, да се събират пари със всяко средство, докато се набави нуж­ното количество, било с кражби, с обири, със всичко, което може да се извърши. Белите ще стават с №, както с билетите, така и с кютюка. [2] Пазете строго правилата на Законника [Устава], защото на полицията се нареди да ходи навсякъде, да не би да пострада някой. Ще се шпионират един други и ще ми явявате, за да изпре­варваме злото, което може да произлезе. За вестниците, книгите стойността им скоро ще ви внесем, а за портретите, ако искате да ви ги изпратим, защото още не са се продали... се пусна, а другите 6 мина са затворени 40, от тях трима може и те скоро да се освободят, но след няколко време, понеже тримата се изда­доха, а тримата постоянстват. Писмата си няма да приключвате с илика. За всеки случай, като се прочете, може да се копира и да ми се предаде. Затова ще се приключват с книгата си, ще се туря малка чертица на външния плик, за да се познава кога пропадне писмото, то и ви се поднася, за да знаете да се дървандисвате за предпазване. Вземете под забележка завинаги чертичката коя­то гледате отвън на писмото; в плика, т.е. във вътрешния плик, нищо няма да бележите. От сега нататък писмата ми ще се над­писват отвън до вас, а вътрешното - до П., а нашите - до Ст., без да се казва вътре: предайте писмото според надписа му. И този метод ще бъде най-добрият. Засега имайте добрината да приемете братските ни поздрав­ления към всинца ви.

Ваш приятел за Ст. Карагьозов Къвраковлу [3]

Последното ви писмо от 14. този [месец] се прие.

Н.Б.II.В., п. 1. № 32

Арх. Обретенов

БЕЛЕЖКИ

1. Лафса – което ще рече.

2. Билети ще се дават с номера - вместо името на вносителя на сумата ще се означи номера му, който да се отбелязва на самия билет (квитанция). Така и на контра-квитанцията (кочана).

3. Ив. х. Димитров.

(Следва)

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ - ГЛАВА 11. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ / ЗАКЛЮЧЕНИЕ

АВТОР: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

УВОД

ГЛАВА 1. НАХОДКАТА В НАГ ХАМАДИ; ОТ КОДЕКСА НА БРУС ДО ОКСИРИНХ; ГНОСТИЧНИЯТ ПОДХОД КЪМ СВЕТА

ГЛАВА 2. АПОСТОЛ ТОМА “ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“; “ПРОТОЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ И ЯКОВ ПРАВЕДНИКА; АРАМЕЙСКИЯТ ОРИГИНАЛ; МЯСТО НА НАПИСВАНЕ: ЕДЕСА; ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛА ЮДА ТОМА; ИСТОРИЧНОСТ

ГЛАВА 3. ЮДА БЛИЗНАКА И ГРАД ЕДЕСА; РЕАЛНИЯТ АПОСТОЛ ТОМА; ЕВРЕИТЕ ИЗВЪН ГРАНИЦИТЕ НА РИМ; ЕДЕСА; ЦЪРКВАТА В ЕДЕСА; ХРИСТИЯНИТЕ И НАЗОРЕИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МНОГОЦВЕТНИТЕ ОДЕЖДИ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ НА ЮДА ТОМА; ГИБЕЛТА НА АПОСТОЛ ЮДА ТОМА

ГЛАВА 4. ЖИВОТЪТ И НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА АПОСТОЛ ЙОАН; ДИАЛОГЪТ ЗА ДУШАТА; БИОГРАФИЯТА НА АПОСТОЛ ЙОАН; ЕФЕСКИЯТ ДЪЛГОЛЕТНИК; ЕФЕС; ЕФЕСКИЯТ ПРЕТОР ЛИКОМИД И ЖЕНА МУ; ЕФЕСКИЯТ ТЕАТЪР; ЕФЕСКИЯТ ХРАМ; “ДЕЯНИЯТА НА АПОСТОЛИТЕ” И “ДЕЯНИЯТА НА ЙОАН”; СТРАНСТВАНИЯТА НА ЙОАН; КОНКУРЕНТЪТ; ДРУЗИАНА; ЕВАНГЕЛИЕТО НА ТАНЦУВАЩИЯ ХРИСТОС; МЕТАСТАЗИСЪТ НА ЙОАН; АНАЛИЗ; ”ОТКРОВЕНИЕТО НА ЙОАН БОГОСЛОВ”; PAUL vs JOHN; ТЕОЛОГИЯ; РЕАЛНАТА БИОГРАФИЯ;

ГЛАВА 5. КАК ДЯВОЛЪТ ПОСТРОИЛ ЦЪРКВА НА АПОСТОЛ ФИЛИП; ДЕЯНИЯТА НА ФИЛИП; АКТ ПЪРВИ, ИЛИ ЧЕРПАКЪТ ЧАКА; ОБИЧАИТЕ В ОБЩИНАТА НА ФИЛИП: ВЕГЕТАРИАНКИ С НИКАБИ; ГРАД ОФИОРИМА; ЦАР СОЛОМОН, ВЛАДЕТЕЛЯТ НА ДУХОВЕТЕ; ОФИОРИМА; В КРАЙНА СМЕТКА АПОСТОЛ ФИЛИП И ЕПИСКОП АВЕРКИЙ;

ГЛАВА 6. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА РАВНОАПОСТОЛНАТА ТЕКЛА; АПОСТОЛ ПАВЕЛ В ПИСИДИЯ ”ДЕЯНИЯ НА ПАВЕЛ”; АНАЛИЗ; И ОТНОВО АНТОНИЯ ТРИФЕНА; КАКЪВ Е БИЛ ОРИГИНАЛЪТ НА “ДЕЯНИЯТА НА ТЕКЛА”?;

ГЛАВА 7. ГНОСТИЦИ И ЗИЛОТИ; СОФИЯ И АШЕРА; СЪВЕТЪТ НА БОГОВЕТЕ И НЕБЕСНОТО ВОЙНСТВО; САТАНАТА И ПРОИЗХОДЪТ НА ЗЛОТО; МИСТИЦИЗЪМ; СЪЗЕРЦАНИЕТО НА БОГА И ПРЕВРЪЩАНЕТО В АНГЕЛИ; КУМРАНСНКИЯТ МЕСИЯ; МАРВИН ХАРИС; МОРФОЛОГИЯ НА САКРАЛНИЯ ТРИЛЪР; ЧУДЕСА; АПОСТОЛИТЕ КАТО НОВИ ХРИСТОСОВЦИ; ПРЕСЛЕДВАНЕ НА ГОИСИТЕ; РЕАЛИСТИЧНОСТ;

ГЛАВА 8. ГНОСТИЦИТЕ И „НОВИЯТ ЗАВЕТ“ „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН“; „QUELLE“; АПОСТОЛ ПАВЕЛ;

ГЛАВА 9. ЕЛХАСАИТИТЕ, ТЕРАПЕВТИТЕ И МАНДЕИТЕ ПРОРОК МАНИ И ЕЛХАСАИТИТЕ; ТЕОЛОГИЯТА НА МАНИХЕЙЦИТЕ; ЕГИПЕТ И СЕКТАТА НА СПАСИТЕЛИТЕ; МАНДЕИТЕ; ХРИСТИЯНИТЕ И НОЦРИМ; ИСУС И НЕГОВАТА РАУХ;

ГЛАВА 10. СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ ЮДЕЙСТВАЩИТЕ; ОТ НАЗОРЕИ ДО PASAGINI; ЖИВОТЪТ И УДИВИТЕЛНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЙОСИФ БЕН МАТАТИЯ; “ЮДЕЙСКАТА ВОЙНА“; ТИБЕРИЙ АЛЕКСАНДЪР; СЛАВЯНСКИЯТ ЙОСИФ; ХРИСТОС НА ИМЕ ИРОД; ЦАР ИРОД, АНТИХРИСТЪТ; ВЪСТАНИЕТО НА ЮДА И МАТАТИЯ; ПРОРОК ЦАДОК TESTIMONIUM FLAVIANUM 2.0; УЧЕНИЦИТЕ НА ВЪЛШЕБНИКА; ТРОИЦАТА: ИРОД, ИСУС, ВЕСПАСИАН; ДРУГАТА ВОЙНА; А АКО ТОВА НЕ Е ИСТИНА?; ОТНОВО ЙОАН КРЪСТИТЕЛ

ГЛАВА 11. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; „КНИГАТА НА СТРАЖИТЕ“; ПЕТОКНИЖИЕТО НА ЕНОХ; ПОСЛАНИЕТО НА ЕНОХ; МЕСИЯТА С БРАДАВИЦА НА ЛИЦЕТО; И ЕНОХ ОТИШЪЛ И КАЗАЛ НА АЗАЗЕЛ; КАК ИСУС ЦИТИРА ЕНОХ; ПО-НАТАТЪШНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ; ЯХИЯ ЙОХАНАН; ЕНОХ ИЛИ ИЛИЯ; ЕНОХ 2.0; „ТОЛЕДОТ ЙЕШУ“

В БИБЛИОТЕКАТА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ:

ХИЛЯДОЛИКИЯТ ХРИСТОС: ИСТОРИЧЕСКО РАЗСЛЕДВАНЕ

ГЛАВА 11. НЕОБИКНОВЕНИТЕ ПРИКЛЮЧЕНИЯ НА ЕНОХ

ЗАКЛЮЧЕНИЕ

И така, виждаме, че Йоан Кръстител, който е и Цадок, и Енох, се оказва с богата, напълно завладяваща биография.

По-точно казано, биографиите са две. Едната от тях е реална.

Йоан/Цадок започнал своята дейност не едновременно с Исус, а едно поколение преди него. Той ръководел движението тридесет години.

Йоан разработил ритуал за ежедневно кръщаване на хората, който трябвало да ги освободи от греха. Той извел хората в пустинята, където сключили „Нов завет с Господа“. И ги направил праведници, светци, пазители на Завета и Съвършени в Пътя.

Йоан/Цадок реорганизирал радикално получения човешки материал на основата на нови обединяващи ритуали, безпрекословно подчинение на началството, общност на имуществото и военен мистицизъм.

Встъпването в общината изисквало дълга подготовка (Йосиф Флавий бил стажант у пророка Банус три години). След завършването на този подготвителен курс новакът се приемал в общината с ритуално измиване, което сваляло от него греховете.

Степените на посвещение били няколко и висшите членове на общината, съдове, изпълнени със Светия дух, се намирали от низшите толкова високо, че след докосване до тях се измивали, все едно са се докоснали до нечисто животно.

Всички, встъпващи в Новия завет, трябвало да предадат „целите си знания, сили и могъщество на Общината“ (1QS, 1, 11). Те трябвало да практикуват ежедневно измиване, което сваля от тях греховете. Трябвало „да се хранят заедно и да се молят заедно“ (1QS6, 2–3). От тях се изисквало безпрекословно подчинение на мебакера на общината. Нарушаването на устава се наказвало със смърт или, при по-леки случаи, с изгнание. Изгнанието също водело често до смърт, защото членът на общината, лишен от имущество, предпочитал по-скоро да умре в пустинята, отколкото да погуби душата си, свързвайки се с неверниците.

Пълноправните членове на общината се молели от сутрин до вечер, след това работели пет часа, после се пречиствали с вода, обличали чиста, задължителна бяла одежда и се събирали на обща трапеза, по време на която, като по времето на Тайната вечеря, „свещеникът първи простирал ръка, за да благослови първите плодове на хляба и новото вино“ (1QS6, 4–6).

Всичко това – ритуалните пречиствания, оскъдната диета, фанатичното спазване на закона, съвместните трапези и химни – водело участниците в общината до изменено състояние на духа, при което те се смятали за инструменти на Бога и съратници на ангелите. Ангели присъствали сред тях по време на богослужението. Ако Тората отричала за смъртния даже възможността да види лицето на Бога, книгите на сектантите описвали тях самите, праведници и светци, стоящи до трона на Господа. В битката срещу неверниците с тях трябвало да вървят ангелите и Човешкия син, който ще дойде върху облаци.

Всичките тези тайни били известни на Йоан, защото той бил Енох, взет жив на небето, или възпитаник на Енох, живял до 22-рата си година в Рая.

Защо Йоан взел като свой революционен псевдоним именно Енох? Внимателното проучване на мандейските книги позволява да се даде отговор на този въпрос. Работата е в това, че мандеите наричали Енох първи жрец.

Жреческият въпрос бил болно място за ортодоксалния юдаизъм. Жреците на Яхве можели да произлизат само от рода на Аарон. Жреческият кодекс следял толкова сурово този момент, че даже зачеркнал от историята за Авраам извършваните от него жертвоприношения. Според Жреческия кодекс Авраам не би могъл да принася жертви на Бога, защото не е потомък на Аарон!

Като наричал Енох първи жрец, а себе си негов аватар/приемник, посветен за жрец, Йоан Кръстител делегитимидирал напълно грандиозната машина на официалното жречество.

Йоан/Цадок/Енох оказал върху съвременния му свят не по-малко влияние от Месията Исус.

Той бил родоначалник на всичките по-нататъшни секти на хемеробаптистите (иначе казано – на всекидневните кръстители) – масбофеи, есеи, осеи, сампсеи, сабеи, мандеи и т. н. Той бил предшественик на две съществуващи днес световни религии – християнството и исляма, който и досега практикува всекидневно петкратно измиване, забранява покланянето на изображения и спазва някои хранителни ограничения, които си налагат сектантите след падането на Храма: а именно – забраната да се пие вино.

За разлика от Исус, който престанал рано да се възприема като пророк само на евреите, Йоан/Енох оказал огромно влияние върху развитието на юдаизма – и не само върху революционните негодници, както Йосиф Флавий нарича членовете на „четвъртата секта“, но и върху самия юдейски мейнстрийм.

Именно той се превърнал в по-нататъшните мистични юдейски текстове във върховния ангел Яхоела/Метатрон, на когото Бог връчил съдбите на света. Спомени за тези събития ни е препратил даже Ориген, който съобщава за „поверие, съществуващо за Йоан Кръстител и гласящо, че той... бил ангел и се въплътил в плът, за да стане свидетел на светлината“ [1].

Но най-главното наследство на Йоан се състои в това, че е създал юдейския гностицизъм като начин на мислене: като идея за това, че човекът може да стане Бог.

Ортодоксалният юдаизъм във вида, в кйото се оформил по време на възстановяването на Втория храм (средата на V в. пр. н. е.), не казвал нищо за безсмъртието на душата. „Те не признават безсмъртието на душата“ – пише Йосиф Флавий за последните му носители, садукеите. За това имало сериозни теологични причини, превъзходно изложени на времето от Юстин Мъченик, който в дадения случай се изявил като привърженик не само на християнската, но и на юдейската ортодоксия.

Защото безсмъртната душа, още повече душата, възнесла се на небето, която получава с това велико могъщество и е „родствена с Бога“ (както изящно се изразява сикарият Елеазар бен Яир), е всъщност Бог. Вярата в безсмъртната душа е несъвместима със строгия монотеизъм. Можем да предположим, че безсмъртието на душата е било зачеркнато от Тората именно в резултат от монотеистичните реформи. Това безсмъртие Жреческият кодекс се опитва да замени с дълголетие: оттам идва и педантичността, с която той постоянно фиксира необичайното дълголетие на патриарсите.

Въстанието на Макавеите през II в. пр. н. е. завършва с победа на първите юдейски миленаристи, които по-късно се развиват в партия на фарисеите. През II в. пр. н. е. тези мелинаристи, поради посочените по-горе причини, не вярвали все още в безсмъртието на душата. Вместо това „Втора книга Макавеи“, написана около 124 г. пр. н. е., говори за физическо възкресение на тялото.

Тази идея не противоречала на монотеизма и дълго оставала любимо обещание на най-различни фанатици. Например „Книгата за войната на Синовете на Светлината срещу Синовете на Тъмнината“, която – както смятаме – е написана по време на въстанието през 40-37 г. пр. н. е. срещу Ирод, съдържа в себе си изключителната идея за физическо възкресение.

Победата на Ирод пречупила тежко Синовете на Светлината. Те обещали победа на Месията и десет хиляди грозда на всяка лоза, а вместо това победил Синът на Беззаконието. „Надявахме се да бъдем глава, а се оказахме опашка“ (Енох. 19:131) – оплаквали се Синовете на Светлината. Грешниците ги дразнели: къде е вашето възкресение? „Праведниците умират като нас и каква е ползата от техните дела? Ето те, като нас, умират в печал и мрак и какво преимущество имат те пред нас?“ (Енох, 19:119).

Отговорът на този въпрос (ако Йосиф Флавий в дадения случай не допуска анахронизъм) бил даден в края на управлението на Ирод и окончателно формулиран от пророка Цадок. Отговорът се състоял в това, че не трябва да се скърби: дори ако физическото възкресение и физическото изобилие се отлагат заради някакви неясни обстоятелства, за праведниците е приготвено блаженство на небесата. Те ще станат там членове на Съвета на боговете, ще свалят от себе си грешната плът, ще се облекат в сияещи тела на ангели и ще светят.

„Вие ще преживеете велика радост като небесни ангели... вие ще светите като светила небесни и вратите небесни ще се отворят за вас (Енох, 19:137–139).

Целият протогностичен комплекс от представи, че смъртните могат да се качват на небето, че могат да станат елим, че могат да получат Божествено знание, като съблекат от себе си плътските одежди и засияят – този комплекс предшествал дейността на Исус с едно поколение.

Той бил теология на Кумран.

Той бил теология и на юдейския миленаризъм. Той бил теология, създадена от Йоан Кръстител.

Като следствие истинският, историческият Исус споделял напълно този комплекс от убеждения. Той обещал на своите последователи да ги постави пред Божия престол и обещал, че „седящият на престола ще направи от тях свои скинии“ (Откровение, 7:15).

Истинският, историческият Исус не само спазвал ревностно закона. Той смятал, че именно ревностното спазване на закона ще превърне телата на неговите последователи в храмове, в които ще може да слезе Светият дух и да им позволи да видят Бога. „Ако не спазвате съботата като събота, няма да видите своя Небесен баща“ (Тома, 27).

Истинският, историческият Исус не бил само зилот.

Той бил протогностик, защото бил последовател на Йоан Кръстител. Той обещал тронове на небесата и твърдял, че тези, които са станали скинии, където обитава Бог, „няма да знаят нито глад, нито жажда“ (Откровение, 7:16). Той цитира „Книгата на Стражите“ като доказателство, че получилите вечен живот ще получат с него и тела на ангели: „При възкресението хората няма да се женят и омъжват, а ще бъдат като ангелите в небето“ (Матей, 22:30).

Господ, заселил се в Исус от Давидовия дом, бил за тези ранни юдейски миленаристи само частен случай от пребиваването на Бога в човека – в телесната скиния, в храма от плът и кръв.

Йоан Кръстител казал, че хората могат да стават богове и това било основата на гностицизма. Той провъзгласил Йешуа ха Ноцри за въплъщение на Господ и това било основата на християнството.

Ние започнахме тази книга с твърдението, че Исус е бил наследствен лидер на войнствената „четвърта секта“. Но, пита се, по какво се отличавал той от другите войнстващи пророци? Историята знае огромно количество мегаломани, но нито един от тях – от римския Калигула до Млимо Метабеле – не останал в историята на човечеството като основател на нова религия.

Отговорът се състои в това: новата религия била основана върху твърдението, че Месията Исус е новият Господ. Тя била основана върху твърдението на Йоан Кръстител, че всеки вярващ може да получи безсмъртие.

Това послание удовлетворявало вечната мечта на човечеството и се издигало високо над създалата го среда. От височината на човека, който е станал член на Съвета на боговете, дребните подробности от земния живот не били вече интересни. Това послание не само придавало смисъл на пораженията и изтезанията – то ги превъзхождало. То ги правело незначителни. То правело от „четвъртата секта“ религия, намираща се отвъд омразата и любовта, доброто и злото, мира и войната, отвъд материалния живот.

Защото в края на краищата каква е разликата дали си изгубил въстанието, или си го спечелил, ако при всички случаи ще се озовеш в ангелски одежди на небесата?

Всички следващи разновидности на гностицизма се появили някъде по-късно. Решителното противопоставяне на предметния свят и света на духовното, провъзгласяването на Бога на Израил за Сатана, многоетажните гностични вселени с нейните безчислени Монади – всичко било по-късно.

Отначало имало проста и невероятна за ортодоксалния юдаизъм идея. Човек на име Енох, седми син на Адам, се качил на небето, превърнал се там в ангел и слязъл на земята, за да предскаже идването на Месията и да посочи на хората, че те също могат да се качат на небето. Че могат да станат там безсмъртни, богове, ангели, светци, членове на Съвета на боговете и да сияят.

И Енох, и Исус обещавали на своите привърженици едно и също нещо: и тронове на небесата, и Дърво на живота на земята. И това, което по-късно ще бъде наречено „ортодоксално християнство“, и това, което след това ще бъде наречено „ерес на измамния гносис“, са се появили от един и същи корен.

Но в един момент на мястото на това мирно съществуване дошъл разколът и, както винаги в подобни ситуации, този разкол не бил свързан с абстрактната еволюция на идеите. Той бил свързан с борбата да власт.

Когато Новият Месия, вместо да порази враговете с огън от устата си, бил позорно разпънат, това било колосален удар по сектата.

Исус не бил женен и нямал деца. Негов естествен наследник при това положение бил брат му Яков. Но Яков бил посветен на Бога и не можел да има деца по правило: той бил девственик и свещеник. Яков излязъл от положението, като обявил, че Исус не е умрял.

Той възкръснал физически и се явил на своя брат, а след това се възнесъл на небето и скоро ще се върне оттам с ангели върху облаци. Надсветовния Дух, намиращ се в Исус, съживил своя обитател. Никакъв нов Месия не бил нужен. Трябвало да се чака връщането на стария, което ще се случи всеки момент, и пазител на мястото на Месията ще бъде на първо време неговият брат.

А Йоан Кръстител? Ако се вярва на „Славянския Йосиф“ и на мандеите, през това време той бил още жив. И ние нямаме ни най-малки основания да предполагаме, че Йоан Кръстител е споделял новата теологична конструкция на Яков.

Нещо повече, имаме сведения за безредици върху стъпалата на храма – безредици, които толкова често споменавахме и които имали в историята на сектата такова огромно значение, че разказът за тях дошъл до нас в два ипостаса. Те са описани в „Деянията на апостолите“ и в „Псевдоклиментините“. По време на тези безредици, ако се вярва на „Псевдоклиментините“, привържениците на Яков Праведника, които смятали, че е възкръснал Исус, се сблъскали с привържениците на Йоан Кръстител, които твърдели, че е възкръснал Йоан.

Още не сме разгледали всичките наши източници – ще се върнем към този въпрос в следващата книга, - но дори сега, като имаме предвид данните от „Славянския Йосиф“, можем да предположим какви са били тези безредици.

Това били безредици след екзекутирането на Йоан Кръстител през 36 г.. Това били сблъсъци на фракцията на Йоан Кръстител и на фракцията на Яков Праведника за лидерство в сектата. Именно тези сблъсъци довели до оставката на Пилат и до това, че по указание на вече побеснелия Тиберий Сенатът приел закон срещу християнските гоеси.

След тези безредици сектата се разцепила на няколко фракции. Фракцията на привържениците на Яков изповядвала физическото възкресение на Христос. Фракцията на привържениците на Йоан Кръстител започнала да развива идеята за безсмислието на физическото възкресение и за това, че Христос може да стане всеки.

Във всеки случай именно лидерите, свързани със сектата на Йоан Кръстител, демонстрирали постоянно гностичен начин на мислене. Аполос, който „знаел само Йоановото кръщение“, не вярвал във физическото възкресение даже през 50-те години. За нов Христос се смятал Доситей, приемникът на Йоан Кръстител, когото Роберт Айзенман идентифицира с метежника Дорт, разпънат на кръст от сирийския наместник Умий Квадрат. Симон Влъхвата/апостол Павел, смятащ себе си за нов Христос, също се намирал до 36 г. именно в сектата на привържениците на Йоан Кръстител.

Идеята за превръщането на човека в Бог била самата същност на новата религиозна теология. Именно тя осигурявала нейната фантастична привлекателност, но именно тя, по поразителен начин, се намирала в жестоко противоречие с друга особеност на „четвъртата секта“ – строгата ѝ организация.

Цялата „четвърта секта“ била изградена върху жестоко подчинение на началниците, които трябвало да бъда слушани като Бог. Но ако човек може да се качи сам на небето и да стане там Бог – защо му е да слуша началниците?

По време на безредиците през 36 г. пътищата на тоталитарната организация, оглавявана от Яков Правендика, и на мистичната идеология, създадена от Йоан Кръстител, се разминали за първи път и макар че организацията по-късно сменяла много пъти своята идеология и се отказвала от всичко – от спазването на юдейския закон, от самата фигура на Яков Праведника накрая, - тя винаги се отнасяла с недоверие и подозрение към идеята за пряк, без посредничеството на епископ, разговор с Бога.

Ортодоксалната църква в този смисъл била в много отношения връщане към ортодоксалния юдаизъм. Съвсем не е случайно, че един от главните идеолози, ако не основател на бъдещата християнска ортодоксия – Юстин Мъченик, - отричал безсмъртието на душата и, нещо повече, изграждал това отрицание върху неоспорима теологична основа. „Единият бог е безначален и неразрушим - пише той, - затова душите са смъртни и подлежат на наказание“ [2]. Още през 50-те години на II в. Юстин Мъченик призовавал да не се смятат за християни тези, които мислят, че „след смъртта душите им се вземат веднага на небето“, но затова пък се отнасял неутрално към тези християни, които спазвали юдейския закон.

Идеята за превръщането на човека в Бог се оказала обаче прекалено неотразима и проникнала в края на краищата и в ортодоксията под вида на идеята за безсмъртието на душата. Нещо повече, всичките светци (обърнете внимание на термина), всичките апостоли и мъченици със сияещи венци напомнят дословно именно това обещание, което давали на своите последователи ранните гностици: ще застанете до престола на Бога. Ще станете членове на Съвета на светците. Ще станете богове.

Съвременната библеистика се намира в доста удивително състояние. С натрупването на все повече и повече фактически материал старата история за Исус – като неизвестен пророк (не е важно дали на омразата или на любовта) – се пука по всички шевове. Забавно е да се види към какви хитрости прибягват някои изследователи на мандеите и назореите, развиващи се извън пределите на Римската империя, какви невероятни, фантастични теории за произхода на тези названия и на тези религии ни предлагат те.

Всички тези теории приличат на знаменитите епицикли, които рисували астролозите, за да обяснят сложните движения на планетите около Земята.

В действителност епициклите не са необходими, защото планетите не се движат около Земята. Те се движат около Слънцето. За да се обясни гигантското разнообразие от различни секти, съществуващи както в пределите, така и зад пределите на Римската империя, са достатъчни само три постановки.

Йешуа ха Ноцри не е бил „неизвестен“ пророк.

Той е бил могъщ пророк от „четвъртата секта“ и, нещо повече, не бил първия и последния Месия от тази секта, която вярвала, че нейният Месия е аватар на Бога.

Идеологията на тази секта, в този вид, в който я реформирал Йоан Кръстетел, който е Цадок и който е Енох, била протогностична. Тя обещавала на своите членове безсмъртие на душата, венци на небесата и тела на ангели - и именно тази теологична иновация била главна причина за успеха на сектата.

Как именно се развивала историята на Исус?

На колко години е бил, когато го разпънали? Кога именно се е случила екзекуцията?

Защо християните са променили времето на екзекутирането на Исус, пренасяйки го по-близо до екзекутирането на Йоан Кръстител?

И как от ранното назорейство се оформила християнската църква?

За това – в следващата книга.

КРАЙ

БЕЛЕЖКИ

1. Origen. Comm. on John. 2.31.

2. Юстин Мученик. Диалог с Трифоном иудеем. Гл. 5.